Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банките гледат с лошо око на депутати, магистрати и кметове

На банков жаргон такива клиенти се наричат PEPs. Politically exposed persons. Политически ангажирани лица.

Това са известни и не толкова известни българи, които са пребивавали за кратко или по-дълго в политиката - министри, депутати, кметове, висши държавни чиновници или магистрати, които са част или са били част от съдебната власт.

Става дума са хора, на които чуждестранни банки у нас отказват кредити, а понякога и депозити или ги гледат под лупа преди да им дадат заеми, а българските трезори проверяват и майчиното им мляко.

„По линия на централите –майки има инструкции за по-внимателна работа с такива личности. Примерно на нас ни е забранено да кредитираме компании, свързани с такива хора“. Това каза шеф на голяма банка у нас, част от международна банкова група. „ Ако все пак се одобряват заеми на такива хора, то те се преценяват много внимателно и ги водим като големи изключения. Отделно от това техните сметки се водят на специален отчет. Но да избягваме работа с такива клиенти по принцип – не“, коментира той.

Разбира се, ако фирмата е на роднина, трудно можем да я свържем с подобна личност. Освен ако не са преки роднини – деца, майки, бащи и т.н., допълни банкерът.

„Отпускаме кредити на такива клиенти. Имаме правила по изискванията на закона и след щателна проверка, няма проблем“. Това пък обясни шеф на българска банка. По принцип обаче нямаме много такива кредитоискатели – най-много някой кмет да се появи, допълни тя.

„Нямаме забрана да кредитираме PEPs. Но гледаме техните документи изключително внимателно.“ Това заяви шеф на банка, част от международна финансова група.

Имаме списъци с такива лица, те са известни и първата ни работа е да погледнем дали лицето не е в тях, поясни той. Гледа се каква позиция заема лицето – както в момента, така и в миналото. Бил си кмет и то успешен – преди два мандата, някъде си. Ти вече си в този списък, „светваш“, образно казано, каза финансистът.

Това не са наши правила, те са измислени в Европа, ние просто ги прилагаме, казват банкерите.

Самото проучване на тези лица обаче става само въз основата на публично достъпна информация, с каквато разполагат и журналистите например. Няма помощ нито от НАП, нито от ДАНС, нито от друг източник.

PEPs могат да бъдат както физически лица, така и компании, чиито сметки са предмет на засилено текущо наблюдение по критерии, разписани от БНБ. В него попадат и всички фирми, за които е установено, че те, или действителният им собственик е PEPs или свързано с него лице. Предполага се, че в тази група попадат всички, които подават декларации за доходи и имоти в Сметната палата и в Инспектората на Висшия съдебен съвет.

Сред банкерите се говори, че има банки, които не само отказват, но връщат на хора от тази категория парите от депозити, стояли с години във въпросните финансови институции. От два от клоновете потвърдиха, че вече са отказали и върнали депозити. Банките предоставят на всеки клиент при всяка трансакция въпросник за произхода на парите, както и задължителното отбелязване за гражданството му.

Отклоняват обаче въпросите как преценяват дали въпросният клиент попада в тази категория на политици, висши чиновници и магистрати и как решават дали парите му са “чисти” и заработени честно. Причината за първите случаи на откази, както и за масираните проверки, е, че България вече е част от автоматичен обмен на данни с Общото икономическо пространство (ОИСР) на Европейския съюз и с още 90 държави до момента.

Това означава, че всички финансови институции, опериращи в България, са задължени веднъж годишно да предоставят на НАП и на БНБ информация за разкрити и закрити сметки, движения по тях, банкови преводи за значими покупки зад граница, сумите за които са минали по банков път. Същото задължение имат застрахователи, инвестиционни посредници, всякакъв вид фондове и всички останали институции, предлагащи финансови услуги на наша територия. Изискването е по силата на т.нар. FATCA законодателство.

Възможно е отказът да се приемат на депозит пари на хора от категорията клиенти политици, висши чиновници или магистрати да е свързан и с вече започнала проверка, която е установила нещо подозрително в авоарите или пък са били налице съмнения за косвена връзка на тези авоари с друг подозрителен клиент - съдружник, доставчик, човек, на който той е изплащал хонорари или е имал сключени договори за консултиране или други услуги.

Означава също, че проверката продължава. Докато не приключи, отказът ще бъде налице. От есента на 2018 г. българската Национална агенция по приходите получава в срок от 24 часа информация за всеки българин, който открива банкови сметки в САЩ или Европа. По време на мандата на управителя  на БНБ Димитър Радев, централната ни банка също стана част от обмена на банкова информация. Ако основанията за преводите и сумите се разминават по банковите критерии за достоверност, името, адресът и телефонът на въпросния клиент се докладват в НАП.

В тази категория българи, които оперират с внушителни сметки в чужбина, попадат около 2000 души. Всеки един от тях е надлежно уведомен, че ще бъде проверен за произхода на доходите си във всяка от държавите, за фирми- негова собственост в тях, вкл. и в офшорни зони, за платени данъци в която и да е държава. Никой не може да бъде обявен за нарушител, докато проверката не завърши.

Дори и след това и при открити разминавания процедурата не е приключила и имена не се обявяват. Често след проверката се назначава ревизия, при която се търсят и доказват доходи и разходи за 5 г. назад. Законодателство FATCA е послужило за основа на т.нар. Многостранната конвенция за административно сътрудничество, към която от 2014 г. се присъединява и България. Тя включва стандарт за автоматичен обмен на данъчна и банкова информация (Common reporting standart (CRS) на ОИСР.

Това означава, че действието на FATСA е разширено и информация се обменя не само за американски граждани, но за всеки, който има сметки, доходи, имоти и др. финансови операции в една от тези държави. От есента на 2018 г. в НАП вече има справки за български граждани и компании със сметки зад граница. Освен от банки, имотни агенции, застрахователни компании, пенсионни дружества чрез автоматичния обмен се предоставя и проверява информация и от компании за продажба на автомобили, луксозни бутици, магазини за продажба на бижута.

Законът беше замислен още през 2010 г. след скандала с швейцарската банка UBS, която беше принудена да плати 780 млн. долара на Вашингтон през 2009 г., тъй като е помагала на хиляди свои американски клиенти да укриват данъци. FATCA има и международна клауза - реципрочна и нереципрочна версия.

Според нея САЩ сключват споразумения с други страни за обмен на информация. България е подписала нереципрочното споразумение, което я задължава само тя да предоставя информация на американските данъчни служби за финансови сметки на американски лица в българските финансови институции.

Споразумението засяга основно банки, животозастрахователни компании, инвестиционни посредници и колективните инвестиционни схеми и управляващите ги дружества. В това число влизат както българските финансови институции, така и клоновете на чуждестранни финансови институции, установени в страната. Ако финансовите институции не могат или не желаят да участват в този режим, те могат да бъдат обложени с данък върху дохода до 30% с източник САЩ.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във