Банкеръ Daily

Финансов дневник

“Банкеръ” пита готови ли сме за нова революция в банкирането

S 250 c7988048 1cb7 4158 a154 454a75fcfca4
S 250 d4afb746 4197 4c4a 8901 0529cd165156
S 250 6d842c81 ea34 44fd 9931 562ca30f1421
S 250 aab8dcfb d7be 4057 ac33 c073d9955fc3

"Банкеръ" за пореден път си постави амбициозната задача да търси отговори на най-актуалните въпроси, които вълнуват банковия и финансов свят. За целта събра най-добрите - представители на банковия и финасов сектор, както и експерти по киберсигурност на конференцията "Четвъртата революция в банкирането" в хотел "Маринела" в София. Акцентът е как технологиите, които услесняват, но и предизвикват ежедневието, променят начина ни на живот и дали сме  готови да посрещнем тези промени подготвени и успяващи. Финансовите институции уверяват, че реагират по най-ефективния начин, като адаптират услугите си спрямо средата. Едно е ясно - банкирането ще  се случва все по-рядко в офис, а правилата на играта са радикално поремнени. Въпреки това технологиите, както сподели участник в конференцията, не са магическа пръчка за решаване на проблеми. Зад тях стоят хора и тяхната компетентност и активност са най-ценният актив. 

Форумът бе открит от главния редактор на "Банкеръ" Бистра Георгиева, която поздрави участниците и представи пред гостите екипа на изданието. Приветствие към гостите изпрати българският еврокомисар Мария Габриел.

"Изкуственият интелект, блокчейн и решенията за киберсигурност предлагат безпрецедентни възможности за финансови услуги под формата на нови бизнес модели, управление на тръстове, безопасни транзакции или т.нар. digital onboarding. Но цифровите иновации трябва да бъдат интегрирани в бизнес процесите и да служат на все по-нарастващите очаквания на хората. Регулаторите също така трябва да се приспособят, за да продължат да защитават потребителите и инвеститорите, гарантирайки интегритета на пазара и неговата стабилност, като в същото време правят иновациите възможни", каза Габриел.

Най-сериозният проблем, според еврокомисаря, пред цифровото развитие на Европа е възпрепятствано от липсата на цифрови умения. Оказва се, че коло 90% от работните места вече изискват поне основни цифрови умения. При все това, 1/3 от хората, съставляващи  работната сила в ЕС ги нямат. Бързото внедряване на високи технологии изисква и повече специалисти в информационните и комуникационните технологии в Европа, въпреки че техният брой е нараснал с 2 милиона през последните пет години. Това е въпрос от спешен порядък. През 2018 г. 53% от компаниите, търсещи цифрови експерти, са срещнали трудности да ги намерят.

Българският представител по икономически и финансови въпроси в Европейския парламент Ева Майдел направи видеообръщение  към гостите на конференцията и престави усилията на Брюкселската администрация  да представи на бизнеса по-добри възможности за инвестиции. Тя подчерта, че в следващите месеци ще бъдат направени конкретни стъпки за обединяване на капиталовите пазари в Европа, както и ще бъде намерен работещ механизъм за превенция на прането на пари. Друга важна тема, по която се работи е правната сигурност за блокчейн и изкуствен интелект. Тези аспекти засягат пряко българския финансов сектор. Майдел увери, че евроинституциите чуват гласа на бизнеса. 

Подуправителят на Българската народна банка Нина Стоянова посочи , че именно банките въвеждат най-бързо новите технологични решения. Вече не можем да си представим банковия сектор без електронната търговия и разплащания,  те се предоставят вече не само на компании, но и в публичния сектор. 

"Последните акценти в евродирективите са свързани с достъпа до платежните сметки и завишените изисквания към киберсигурността. Двете нови услуги, които са обект на внимание от страна на регулаторите , са предоставяне на информация за платежна сметка и електронно нареждане на плащането. Те изискват по-добро сътрудничество между банките и доставчиците на електронни услуги, които трябва да са готови да приемат новите технологии. Когато банките предоставят платежни сметки онлайн, трябва да имат поне един сигурен канал за клиентско банкиране. В евродирективата за платежни услуги е доразвита концепцията за задълбочено удостоверяване на самоличността на клиента, за да се предотвратят опитите за измама.Те съчетават, например, ползването на статична парола с динамичен код или биометрични данни. При обикновени и редовни плащания, каквито са комуналните сметки, изискванията си остават опростени", посочи Стоянова.

Според Диана Митева, зам.-председател на Асоциацията на банките в Българи, след  навлизането на малки, несистемни играчи вече има огромни промени във финансовата и банковата индустрия. Тези играчи влизат в сектора на разплащанията и в други сектори, където досега бяха само банките. Тази конкуренция подобрява бизнес средата и затова съм сигурна, че дейността на банките ще се подобри. "Наша отговорност е и да кажем на клиентите си как да се предпазят от финансови измами", посочи тя.

Стефан Демеров, експерт в отдел "Киберсигурност" в ГДБОП, предупреди, че действат мрежи от "финансови мулета", които са структурирани в целия свят за прекарване на финансови средства през граница. Компрометирането на бизнес кореспонденцията на фирмите често става през достъпа до електронна поща В определен момент измамникът изпраща съобщение до фирмата, която трябва да плати определена фактура, че има промяна в банковата сметка или пък в начина на плащане. Често измаменият разбира след дни за фалшивия превод, като дотогава парите са прехвърлени няколко пъти през различни държави и вече са "изпрани". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във