Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКЕРИТЕ ЗАБОГАТЯХА ОТ РЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧАВЕС

По традиция банковият бранш е сред най-потърпевшите по време на революции. Венецуела обаче е специален случай. Диран Саркисян - директор на местното поделение на Станфорд бенк (Stanford Bank) - щатска банка с офшорна дейност, регистрирана на карибския остров Антигуа, е горд от дългия списък от богати клиенти, натрупали състояние благодарение на самобитния стил на Боливарската революция на президента Уго Чавес. Депозитите в банковия бутик са нараснали с 600% - до 106 млн. щ. долара, откакто е отворил врати в Каракас. Черните кредитни карти на Санфорд бенк пък са с най-висок лимит от всички Мастъркард, емитирани във Венецуела, макар че ги издават доста по-рядко от другите банки и само за наистина заможни потребители. (Бел ред. - Кредитни карти с черен цвят получават само клиентите с най-голям личен доход. Те оглавяват йерархията на пластичните карти, следвани от платинените и златните.)
Изобилието от обикновено безлимитните черни кредитни карти в латиноамериканската държава не се връзва особено с яростната антикапиталистическа реторика на Чавес и с периодичните му заплахи да тикне банкерите зад решетките. Досега обаче революционното разпределение на щедрите постъпления от нефт във Венецуела не само не доведе до национализацията на банките, а създава класа от богати индивиди, които привличат като магнит швейцарски и други интернационални банкови структури и в Каракас. Банковият консултант Франсиско Фарако твърди, че при Чавес местните кредитни институции изживяват най-печелившия си период и не са отчели намаление на финансовите си резултати през нито едно тримесечие от 2003 г. досега.
Всъщност последната лоша година за кредитните институции във Венецуела бе 2002-ра, когато цените на нефта бяха ниски, а икономиката изпадна в дълбока депресия. Тогава тукашното правителство емитира държавни облигации с висок доход за милиарди долари, които бяха купени от банките и именно двуцифрените лихвени приходи от тях наредиха местните финансови институции сред най-печелившите в Латинска Америка. Оттогава насам котировките на черното злато непрекъснато растат, правителствените разходи са се увеличили със 70%, а БВП отчете 17.9-процентен ръст през 2004 г. и 9.3% през 2005 година. Високото потребление и валутният контрол пък доведоха до повишение на ликвидността и до усилено търсене на кредити.
През миналата година банковите активи са се увеличили от 29.3 на 39.8 млрд. щ. долара, а общият кредитен портфейл на банките е нараснал с 200% през последните две години. Банките започнаха да отпускат агресивно заеми дори за най-необичайни услуги, като например козметична хирургия.
Оскар Гарсия - директор на Банко Венецолано де Кредито (Banco Venezolano de Credito), обяснява, че от края на 2005 г. група местни финансово-кредитни институции са спечелили и от провежданите от правителството валутни арбитражни сделки с деноминирани в щатски долари държавни облигации на Аржентина. През последните няколко месеца кабинетът на Чавес е купил аржентински дългови книжа за 3.6 млрд. щ. долара, повечето от които са продадени на венецуелски банки по официалния курс на местната валута (боливар), за да се изтегли излишната ликвидност от тях. Кредиторите на свой ред са препродали облигациите и са спечелили от покупката на боливари на толерирания от държавата по-висок курс на черния пазар. Колко са спечелили банките от тези арбитражни сделки не е ясно, защото краткосрочните операции не се появяват в балансовите им отчети, но икономистите пресмятат, че в някои случаи те са донесли по-голямата част от банковия доход.
Анализаторите обаче са обезпокоени от намаляващата печалба от лихви през последните години, след като правителството определи горни и долни лихвени лимити. Провизиите за лоши кредити са спаднали до 2.4% от общата сума на отпуснатите заеми - най-ниската им стойност след финансовата криза през 1994 г., когато десетки банки фалираха.
Франклин Сантарели - директор на рейтинговата агенция Фитч рейтингс в Ню Йорк, която миналия месец понижи оценките на няколко венецуелски банки, смята, че техните печалби могат да намалеят и по още една причина - евентуална допълнителна интервенция от страна на държавата. Благодарение на парите от суров петрол държавният сектор вече е станал най-големият едноличен банков вложител, а правителствените облигации съставляват основният обем от банковите активи. Правната уредба задължава местните кредитни институции да отпускат заеми с по-ниски от пазарните лихви на фермерите, което редом с микрокредитите означава, че в момента около една трета от всички кредити са раздадени по директива на правителството, а не след оценка на риска. Нещо повече, Каракас се готви да контролира и комисионите. И ако освен на теория Чавес реши да приложи идеите си за социализма на ХХI век и на практика, празненствата за банкерите определено наближават края си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във