Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банка застраховател храни

Правото на избор се пренебрегва във финансовите групи

Избор на полици има, но не и в банката.

 

В редакцията ни зачестиха сигналите, че при подписване на договори за кредит клиентите се задължават да правят застраховки в точно определени дружества, посочени от банката-кредитор. Най-просто казано, т. нар. пленена аудитория представлява хора, събрани по някаква причина на дадено място и принудени да прекарат там определено време. Такива места, например, са опашките в супермаркета, в банковите клонове, по бензиностанциите, в болниците, на летищата. Тоест - на места, където хората най-вече са принудени да чакат и редом с това да купят нещо.

 

Подобна e ситуацията и в банките. Нерядко, в суматохата около подписването на договор за заем примерно, след като през ръцете на бъдещите длъжници са преминали куп документи, в един миг им предлагат и застраховател, с когото банката има договор или са от една финансова група. 

Редица юристи коментират, че стигне ли се до сключване на застраховка, банката вече е преценила, че клиентът е подходящ да получи  кредит. С други думи -  установила е, че разговаря с дееспособно лице в подходяща  възраст да сключва договори. И тогава възниква въпросът: 

Какво е основанието тогава да се предполага, че то не може да си избере  застраховка и застраховател?

Застрахователите получават пая, сервиран им от банката като "кредитополучател" и му предлагат „доброволна” застраховка. От кредитополучателя пък се очаква да си затвори очите за качеството на продукта, който уж „доброволно” избира.

И отново юристи коментират, че в "пакетните продажби" има желязна логика. Предимството клиентът да избере дружеството, на което банката е застрахователен агент е, че това дава възможност полицата да се сключи по-лесно и по-евтино, защото рискът за застрахователя се разпределя между голяма група клиенти, казват те. И  добавят съществен аргумент -  че затова премията е по-ниска и като цяло "пакетът" е по-евтин от това да се купят съставните му части поотделно.

Някои банки с лекота преодоляват забраната да избират застраховател на клиентите си като предоставят  безплатни застраховки “Живот” и "Имущество". Но добре известно е, че  безплатен обяд няма - всъщност те  са калкулирани в стойността на кредита.

За практиката банката-кредитор да „ангажира” длъжника с посочен от нея застраховател и той да получава предложение, на което „не може да откаже” потърсихме коментар от Владимир Савов, зам. председател на КФН, ръководещ направление „Застраховотелен надзор”. Попитахме го: 

Разполагате ли с "оръжие" в битката с пакетните продажби във финансовите групи?

„По отношение на този въпрос следва да се има предвид изричната правна уредба, която се съдържа в Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 333, ал. 3 от Кодекса когато застрахователен продукт се предлага в допълнение към стока или услуга, различни от застраховане, като част от пакет или в един и същ договор, разпространителят на застрахователни продукти е длъжен да предложи на клиента възможността да купи стоката или услугата отделно”, коментира Савов.

Владимир Савов

Тази разпоредба е приложима за по-голяма част от пакетните услуги, свързани с кредити, освен за кредитите за недвижими имоти на потребители, за което има изрично изключение във второто изречение на същата алинея. За тези кредити обаче се прилага специална разпоредба по чл. 12, ал. 3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, която предвижда, че когато като условие за получаване на кредита кредиторът изисква от потребителя да сключи договор за застраховка, кредиторът е длъжен да приема освен застрахователните полици на застрахователя, с който той работи, и полиците на застрахователи по смисъла на Кодекса за застраховането, с които той не работи, но които осигуряват равностойно покритие, обясни Савов.

В този смисъл бих искал да кажа, че нормативната уредба за защита на интересите на длъжниците е налице и КФН като надзорен орган има правно основание да се намеси, в случай на сигнали за нарушения на техните права, категоричен е той.

Как се развива във времето симбиозата "банка - застраховател"?

Когато се сключат договорите за кредит и застраховка, издължаването на вноските по тях става обикновено на една и съща падежна дата всеки месец за улеснение на клиентите. На тях им  се дава и възможност да предоставят съгласие за директен дебит -  т.е. да овластят банката да удържа сумите за месечни вноски по кредита и/или застрахователната премия от разплащателната им сметка.

Първо се събира вноската по кредита  - защото е основният дълг по договора. След това се събира вноската по застраховката. Процесът е автоматизиран и в случай, че няма достатъчно средства, информационната система продължава да търси дължимата сума в продължение на 1 месец - до датата на следващия падеж. Ако тя не постъпи през това време, застрахователят уведомява клиента по предвидения в общите условия начин, което произтича от Кодекса за застраховане. Ако и след това в рамките на 1 месец дължимата премия не бъде платена, полицата се прекратява.

Банковите служители нямат ангажимент да следят индивидуалните плащания на застрахованите кредитополучатели и да информират клиента - дали се правят вноските, или не. Задължение на застрахования е да се издължава по кредита и да внася застрахователната премия.

Ако настъпи събитие - смърт, трайна нетрудоспособност и др., застрахователят събира необходимите документи. Когато банката е негов агент, може да се договори тя да го прави по негови указания. Застрахователното дружество прави проверка, назначава експертизи при нужда и преценява дали има предпоставки за плащане на обезщетение.

Обезщетение не се дължи, ако не са правени вноски по застраховката и полицата е прекратена. Не се дължи обезщетение и ако се установи укриване на данни за здравословното състояние на клиента или има разминаване между действителното и декларираното, и др.

Савов коментира и темата за навременността на застрахователните обезщетения.

"КФН е съсредоточена в основната си задача да защитава интересите на ползвателите на застрахователни услуги. В резултат на предприетите през годините надзорни мерки драстично се съкратиха сроковете, в които застрахователите изпълняват задължението си да изплатят застрахователно обезщетение. Все по-рядко в управление „Застрахователен надзор“ постъпват жалби в този смисъл и се констатират все по-малко нарушения на сроковете при уреждане на претенции. 

От страна на надзора бяха положени усилия и в посока на това застрахователите да мотивират много детайлно отказите си да изплащат застрахователно обезщетение, както и да дават подробна фактическа и правна обосновка на изплатения размер, в случай че потребителят смята, че той е недостатъчен. Вече се наблюдава положителна промяна в пазарното поведение на дружествата и в тази област", каза Савов.

Понастоящем усилията ни са насочени в отстраняване на пропуските на поднадзорните лица в етапа преди сключването на застрахователните договори – оценяване на потребностите на ползвателите на застрахователни услуги и съответно ориентирането им от страна на разпространителите на застрахователни продукти относно това кой е най-подходящият за тях продукт на пазара, допълни той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във