Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банка за политическа (зло)употреба

Отскоро всички погледи са насочени към кредитната дейност на държавната Българска банка за развитие. И въпросът защо банката, призвана да помага находчивите предприемачи, е влязла в партньорство с големи политико-олигархични фигури, започна да се разглежда от всеки възможен ъгъл - правен, политически, морален. Досега обаче никой не се запита къде е генезисът на проблемите, за които индикации се появяват още в периода 2016-2017 г., за да избухнат днес в лицата ни.

 

Още тогава в Стратегията на ББР за периода 2017-2020 г. се правят няколко стряскащи констатации, които би следвало моментално да светнат червена лампа. Например в документа се отчита, че "пасивността при управлението на кредитните експозиции, проявяваща се в липса на креативност и гъвкавост при решаването на конкретни казуси достигна критичен мащаб ".

С дипломатичен тон се посочва и най-големият грях на политиците спрямо тази банка - безпринципното кадруване: "Многократните кадрови промени в различните управленски нива доведе до закономерно текучество и съответно до затруднения в работата и дейностите, свързани с ключови области като вътрешно-нормативна уредба, взаимоотношения с търговските банки в страната, взаимодействие с експертният състав на министерства и структури, имащи отношение към усвояването на европейски фондове и др."

Погледнато ретроспективно, в годините след това реално нищо не се променя и ББР остава все така подвластна на политическата върхушка, доминирана от ГЕРБ и Бойко Борисов. Тази доминация се засили с налагането на Стоян Маврудиев като главен изпълнителен директор, въпреки че е спорно дали той остана "верен" на Вожда. За сметка на това пък осребри ролята си, превръщайки се в най-скъпоплатения държавен служител - с доходи от заплата, които бяха по-високи дори от възнагражденията на управителя на БНБ, на президента и на премиера взети заедно. 

Нещо повече с идването си на власт в ББР през 2017-та

Мавродиев прави знакови промени в устава на банката,

които трасират пътя за отпускането на големите кредити от порядъка на 150 млн. лева. На практика с тези промени пада ограничението за отпускане на кредит от максимум 10% от капитала на банката на едно лице или група. Това ограничение е заменено с изискванията за кредитната дейност по европейския Регламент 575/201З/ЕС, които са валидни за всички банки в България, т.е. въпреки политическия оттенък ББР е приравнена с търговските банки.

С корекциите в устава се въвежда и изискване кредитите, възлизащи на над 5% от капитала на ББР, да бъдат одобрявани и от Надзорния съвет, което от днешна гледна точка е ключово, защо - оказва се -

надзорът на банката е бил съвсем наясно

с кредитирането на фирми от орбитата на знакови политически и олигархични фигури.

Не на същото мнение е бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов. Според него няма нищо смущаващо, че 8 фирми са получили около 1 млрд. лева. Той е категоричен, че това не противоречи на устава на ББР. По думите му всичко било „проверено от международните финансови институции“.

Борисов заяви още, че „една банка с пълен банков лиценз, каквато е ББР, предоставя кредити на микро, макро, средни и големи фирми. Това не са субсидии, това не са кеш грантове, това са кредити с много сериозни обезпечения, които се обслужват. Лихвите са добри за ББР на фона на лихвите в останалия банков сектор – доста по-високи са“.

Лъчезар Борисов смята, че някой е подвел служебния министър на икономиката Кирил Петков за портфейла на ББР. Той съобщи, че активите на банката в момента са 4 млрд. лв., а

наличните пари - 1.5 млрд. лева.

И добави още, че 99.2% са микро, малките и средни предприятия като брой кредитополучатели от ББР (усвоили 62% от финансовия й ресурс). Като финансов ресурс – 23% са кредитите към големи компании. Освен това 1.5 млрд. лв. от актива на банката са налични – около 400 млн. лв. са в БНБ, около 500 млн. лв. са вземания от търговски банки и над 600 млн. лв. в ценни книжа. Според Борисов 62% от портфейла на ББР се държат от малки и средни фирми, 15% от общински и едва 23% от големите компании.

Политическата обвързаност на банката лъсна, че чак ни ослепи също през 2017 г., когато правителството на Борисов

си подхвърляше банката като "горещ картоф".

Тогава с промяна на един ред в Закона за ББР банката смени своя принципал, като финансовият министър по онова време Владислав Горанов прехвърли отговорността за нея на икономическия министър Емил Караниколов. Законовата промяна се случи по волята на едно обикновено мнозинство в Народното събрание, в случая това на ГЕРБ и по волята министър-председателя.

През призмата на времето мотивите за промените в закона, внесени тогава от Министерския съвет, изглеждат направо смехотворни:  "По този начин ще се подобри координацията и ефективността по дефиниране и прилагане на държавните политики в подкрепа на малките и средните предприятия и повишаване конкурентоспособността на българската икономика като цяло."

При Караниколов близките отношения между банката и политическата класа се запазиха, че дори се задълбочиха. Точно докато той бе принципал на ББР,  чрез държавната кредитна институция бе обслужен меракът на Борисов за влизането на България в ERM II (чакалнята на еврозоната) и Европейския банков съюз.

Ще припомним, че Бойко Борисов най-после се разписа на външнополитическата сцена, след като с бюджетни средства в размер на 140 млн. лв. бе увеличен капиталът на ББР. Толкова плати държавната банка за акции, съставляващи 18.35% от уставния капитал на Първа инвестиционна банка. Тази операция бе разглеждана като

последното условие пред България,

за да бъдем допуснати в чакалнята на еврозоната. Този рядък успех и до днес е една от основните опорни точки на Борисов, когато самохвално отчита работата на своите три правителства. 

Друг интересен щрих е, че кабинетът "Борисов 3" превърна Банката за развитие в крайъгълен камък на своя спорен план за подкрепа на гражданите и бизнеса по време на кризата, вследствие на пандемията, като увеличи капитала на банката с още 700 млн. лева. Доколко този план бе ефективен е друга тема, но пък отново бе демонстрирано как държавната кредитна институция се ползва, за да се изпълнява повелята на правителството.

Любопитно е също, че всички споменати "кукловоди" в ББР - Мавродиев, Горанов и Караниколов, бяха "отстреляни" именно от любимия им началник - Бойко Борисов. Че бяха и дамгосани като обслужващи кръговете на един от най-големите банкови вредители – Делян Пеевски.

 


"Само" 22 млн. лв. за покупката на сграда

Споменавайки Стратегията за развитие на банката е редно да отбележим, че наскоро излезе и рамката за периода 2021-2023 година, в която са описани и основните финансови прогнози за дейността й. Например ББР прогнозира ръст на активите си с 8% до 3.925 млрд. лв. в края на 2023 година.

Заложено е участие в инициативата фонд "Три морета" с 20 млн. евро с очаквано пълно усвояване на ресурса през 2021 година. Отделно банката планира да предприеме продажба на активи през 2021 г. и 2022 г., придобити като обезпечения по кредити. 

От ББР очакват ръст на заемите за фирми и програми за индиректно кредитиране със 7% за 2021 г., 6% за 2022 г. и 5% за 2023 година. Същевременно обаче портфейлът от ценни книжа ще бъде намален  в резултат от падежиране на част от тях.

Най-любопитно е, че банката "планира придобиване на недвижимо имущество в размер на 22 млн. лв. за допълнителна сграда за собствени нужди на банката". Става дума за сградата на площад "Батенберг", в която почти 25 години  се помещаваше централният офис на "БНП Париба" в центъра на София и в съседство на сегашната централа на ББР.


Facebook logo
Бъдете с нас и във