Банкеръ Weekly

внимание!

Бай „Стабилност“ си реже клона

А пари откъде?

След мъчителни преговори ГЕРБ и "Обединените патриоти" най-сетне си стиснаха ръцете за увеличение на минималната пенсия за стаж и възраст от 165 лв. на 200 лв., и то още тази година. Повишението ще стане на два етапа - от 1 юли минималната пенсия ще се вдигне на 180 лв., а от 1 октомври - с още 20 лв. до 200 лева. Отсега е ясно, че договорката ще наложи актуализация на държавния бюджет за 2017 година.

Дали и останалите пенсии ще бъдат индексирани с повече от предвидените 2.4%, както би било справедливо, и с колко точно, не се знае. По-високите пенсии и заплати, за които бе коалиционният пазарлък между ГЕРБ и Патриотите, може да взривят „хазната“. В краткосрочен план - едва ли, но за годините напред - когато Бай „Стабилност“ няма да е на власт, защото сам е отрязал клона, на който седи, ще плащаме тежката цена на подобен популизъм. А бъдещите управляващи ще трябва да обясняват  механизма на  стопяващите се доходи. Защото по-високите пенсии и заплати не са произведени. Но социална политика се прави на база на икономически резултати.  Другото са дългове - по-добрият живот сега се плаща по-късно с по-лош.  

 

Когато се вземат политически решения  за общественото развитие, особено тези, свързани със социални проблеми, трябва много да се внимава, за да не се излиза от ограничителната рамка. В България тази рамка е очукана и усукана още през 1951 г., когато развитата вече по западен образец фондова система за трупане на пенсионни вноски и доходност върху тях е одържавена и набързо претопена в държавния бюджет. Това е коренът на злото и още оттогава сме обречени на ниски доходи в надтрудоспособна възраст.

А сега да видим какво показват конкретните сметки. Увеличение само на минималната пенсия до 200 лв. ще струва допълнително близо 300 млн. лв. на бюджета за година и ще доведе до редица дисбаланси в системата, а ако със същия темп на нарастване се индексират и останалите пенсии, допълнителният разход за НОИ ще бъде близо 1.8 млрд. лв. годишно. Това показват актюерски разчети на Националния осигурителен институт, а данните бяха разпространени от Българската стопанска камара.

Ако след заложеното в бюджета увеличение на пенсиите с 2.4 на сто от 1 юли се вдигне само минималната пенсия от 165 на 200 лв., без да се увеличават останалите пенсии, броят на пенсиите на минимален размер ще се увеличи от 565 500 на около 800 000. Или около 38.8 на сто от пенсионерите за трудова дейност (2 116 965) ще бъдат с минимални пенсии. Така ще се задълбочи сериозно диспропорцията между осигурителния принос и пенсиите, които получават хората. При това положение необходимите допълнителни средства за изплащането на новите минимални размери на пенсиите ще са в размер на 23.5 млн. лв. месечно, или около 300 млн. лв. годишно.

Колко ще струва това увеличение на тазгодишния бюджет зависи от това откога ще бъде въведено. Ако се възприеме стандартният подход за промяна от 1 юли, ще струва около 140 млн. лева.

Увеличението на пенсиите ще излезе солено на хазната, а осигурителната система ще стане още по-зависима от бюджета, показват сметките на НОИ.

Настоящият модел, при който държавата играе водеща роля и се търси невъзможният баланс между поколенията, очевидно не работи. Проблемите са видими за всички ни - високи осигуровки, ниски пенсии, липса на избор и постоянно напрежение.

А самият модел не е от вчера. Той вече е на... 66 години!

Малко история. През 1943 г. например Дирекцията на пенсиите изплаща общо 2.7 млрд. лева. Като цяло до 1944 г. в условията на пазарно стопанство България успява да положи основите на системата за социална сигурност, която е близка до подобни системи в развитите страни, особено по отношение на законодателството. То определя точни и ясни критерии за отпускане на пенсии, като от първостепенна важност са размерът и продължителността на внесените осигурителни вноски. След Деветосептемврийския преврат е наложена система за централно планиране.  През 1948 г. е приет нов Закон за общественото осигуряване, който подменя фундаменталния принцип, че правото на пенсия се поражда от участието с осигурителни вноски в съответния фонд, а не от положения труд. Осигуровките на работниците и служителите по силата на новия закон се поемат изцяло от държавните предприятия и учреждения. През 1951 г. системата на фондовото осигуряване е ликвидирана, всички осигурителни фондове са национализирани и средствата им са преведени в държавния бюджет.

Четвърт век демокрация  и пазарно стопанство са безсилни пред държавния комунистически пенсионен модел. А финансовото състояние на държавното обществено осигуряване (ДОО) е равносилно на фактически фалит: от 2009 г. насам дефицитът на ДОО превишава 50% от разходите. Основният виновник е най-големият фонд в ДОО, фонд „Пенсии”, който представлява първият стълб на пенсионната система. Дефицитът в  първия стълб достига 57.4% от разходите, т.е. приходите покриват едва 42.6% от разходите за пенсии от ДОО. Останалото се поема от централния бюджет, т.е. от данъците на всички работещи. С една дума, работещите плащат веднъж през осигуровките си и втори път - през данъците си за пенсиите на днешните пенсионери.

Ето затова произволното вдигане на пенсиите единствено с политически мотиви обърква и без това сложните държавни сметки.

Единственият изход е - преминаване от модел, основаващ се върху т. нар. „договор между поколенията” към модел на лични пенсионни сметки. Модел, при който има спестявания, доходност, избор, независимост и лична отговорност.

 

 

Мнения

„Самата осигурителна система в момента не само че не издържа скокове, тя и себе си не издържа, без каквато и да е корекция на пенсиите. Поне половината от разходите на Националния осигурителен институт се финансират от бюджета, поне 1/3 от бюджета отива за социална програма и за допълване на пенсионните и здравните фондове, които не достигат. Това е немислимо състояние - казва финансистът Емил Хърсев.  - Пенсионната система няма начин да се поддържа дълго за сметка на бюджета, ще трябва да се вдигне пенсионната възраст и да работим по-дълго. Това вече се случва в някои страни и то по-заможни от нас“, посочи икономистът. „Големият проблем е, че нацията застарява, което е общ проблем за Европа“, отбеляза Хърсев.

 

"Бюджетът или ще трябва да търси някакви нови външни източници, или ще трябва да се чака някакво чудо, тъй като се обещава и повишение на работни заплати, средни работни заплати и минимални работни заплати. „Обещава се рязко увеличение на заплатите на учителите, обещава се армията да бъде много по-добре въоръжена, т.е. ще се окаже, че обещанията в един сравнително кратък срок комплексно са неизпълними и ни чака актуализация на бюджета за тази година", коментира проф. Боян Дуранкев.

 

C 97 млн. лв. пpeдcтoи дa бъдe aĸтyaлизиpaн бюджeтът зapaди пoвишeниeтo нa минимaлнитe пeнcии зa ocигypитeлeн cтaж и възpacт. Toвa cъoбщи дeпyтaтът oт ГEPБ Bлaдиcлaв Гopaнoв, ĸoйтo ce oчaĸвa дa бъдe oтнoвo финaнcoв миниcтъp в ĸaбинeтa "Бopиcoв 3". Гopaнoв oтбeлязa, чe пpoмeнитe в бюджeтa щe cтaнaт фaĸт дo ĸpaя нa юни. Cyмaтa щe e дocтaтъчнa зa вдигaнeтo в двe cтъпĸи нa минимaлнитe пapи зa възpacтнитe xopa. B пoдпиcaнитe мeждy ГEPБ и "Oбeдинeнитe пaтpиoти" пpиopитeти зa yпpaвлeниe 2017-2021 ce пpeдвиждa oт 1 юли минимaлнитe пeнcии дa cтaнaт 180 лв., a oт 1 oĸтoмвpи - 200 лева.

 

 

 

Изход?

Нарастващото бреме на разходопокривната система за бюджета периодично провокира идеи за реформи в пенсионното осигуряване. Това се случи и в края на 2014 г., когато само за седмица  бяха гласувани и приети фундаментални промени в пенсионноосигурителния модел на страната. Приетите поправки в Кодекса за социално осигуряване дават възможност на осигуряващите се във II стълб на пенсионната система да прехвърлят натрупаните си партиди и бъдещите си вноски от частните фондове към НОИ.

Макар тези текстове да променят структурата на пенсионния модел, мотивите зад тях очевидно са фискални. Държавата изпитва сериозни затруднения с бюджета и търси формула за "доброволен" достъп до спестените пари в частните пенсионни фондове. Всеки лев, който пропътува разстоянието от частните фондове към НОИ, постига желания за бюджета резултат - да се свие, дори и малко, дефицитът, и то със спестените пари на хората. Което не е решение, а само първа стъпка към възприетия тристълбов модел на пенсионно осигуряване, при което вторият стълб е задължителен и допълващ първия, който осигурява държавните пенсии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във