Банкеръ Daily

Финансов дневник

„Баба Инфлация” носи радост на длъжниците

Лихвите по бизнес кредитите вече размахват крила

Нещо става в банките. Централната ни банка го забеляза – кредитите за бизнеса поскъпват – левовите по-незначително, но евровите – с половин до 1 процент. Според най-новата статистика на БНБ, трендът нагоре все още не засяга гражданите, които са по-сантименталната и по-непредсказуемата част от длъжниците. Цените на потребителските заеми все още леко падат, докато жилищната истерия продължава да държи ипотеките на непроменени цени. 

Забележете – става въпрос за поскъпване на новите кредити. Което значи, че старите длъжници вече са относително на печалба. Старата като света „Баба Инфлация” вече носи радост на длъжниците.

За май годишната инфлация достигна 2.5%, съобщи Националният статистически институт на 15 юни.

След разпасаните харчове на правителствата по света и у нас инфлацията е желана като изход от кризата, чрез намаляване на стойността на дълговете с течение на времето. Преди година централните банки и правителствата бяха принудени да предприемат безпрецедентни мерки в реално време, за да избегнат депресия в стил 1929 година. Полученият в резултат на това огромен дълг несъмнено ще тежи върху бъдещите поколения, но засега изглежда единственият начин за рестартиране на икономиките, като ги прави още по-пристрастени към дълга.

Инфлацията е закономерна и очаквана, след като вече се вижда краят на принудителното затваряне на икономиката. Излезем ли от изкуствената кома, ще се вдигне търсенето, следователно и цените, коментира финансистът Емил Хърсев. Връщането на инфлацията ще помогне да се облекчи бремето на дълга, но ще бъде трудно за преглъщане, тъй като това произволно прехвърля богатството от спестители към заематели, обясни той.

Според анализатора Даниел Василев за последните две десетилетия инфлацията измерена чрез Индекса на потребителските цени е унищожила 42% от покупателната способност в Еврозоната; в САЩ – 57% от нея; в Румъния – 360%, а в България – 118,7%.

Последният тласък на инфлацията дойде през зимата на 2020 година. Тогава правителствата по света започнаха да увеличават разходите си, а централните банки засилиха печатането на пари, за да финансират новите програми на властите. А инфлацията произтича от увеличаване на паричното предлагане, докато покачването на цените е само едно от последствията ѝ.

В лексикона на централните банки обаче „инфлация“ означава „увеличаване на общото равнище на цените“. Обяснението на това разминаване е много просто. Ако се стигне до там председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл да излезе и да обяви, че инфлацията от март 2020 г. до момента е 30% – колкото е темпът на нарастване на парите в обращение плюс депозитите, публичното недоволство ще е огромно. За сметка на това е много по-приемливо той да каже, че „инфлацията“, представена като индекс на потребителските цени, е малко над 3%. 

"Ползите от всички отложени плащания се прехвърлят върху кредитополучателя, в ущърб на кредитора. Най-силен е ударът върху хората с фиксирани доходи – пенсионерите, получаващите различни обезщетения и помощи от правителството", коментира Василев.

Инфлацията ни прави по-бедни, увеличава разликите между бедни и богати, с което изродява социалната тъкан, надува балони, изкривява цените и поражда кризи. Това са неща, които знаем от икономическата теория и които виждаме и днес.

Оказа се, че в Еврозоната през април е отчетена най-високата месечна инфлация от септември 2009-а насам. За нас, според Хърсев, новините са добри - "доживяхме инфлацията в България да е тройно по-ниска от САЩ, 1/5 под нивото на Германия. Вярно, че тук, в икономическата периферия на Европа, процесите настъпват със забавяне, но пък през цялото време на пандемията индустрията беше оставена да работи колкото може. Запасите не са стопени, свръхтърсене не се задава".

Така че през следващите месеци ни чака едно познатото явление – в магазините цените на храните да растат осезаемо, което вече е факт. И от което ще пострадат най-вече пенсионерите, които влачат малката си потребителска кошничка с относително най-поскъпващите стоки и услуги.

Заслужено, бихме се пошегували ние. Защото те са едни от „главните виновници”. Техните пенсии непрекъснато биват увеличавани, а това вдига търсенето – не на цигулки, мобилни телефони и коли, нито на дрехи и обувки, а предимно на храни и лекарства.

Ако някой се опита да оспори влиянието на пенсиите върху инфлацията, фактите са достатъчно красноречиви. Според НСИ бонусът от 50 лв. е успял да вдигне със 113.41 лв. средната пенсия, което е рекордно увеличение с над 30% на годишна база. През първите три месеца на 2021 г. средната пенсия е станала 509.39 лева. За същия период на миналата година, когато нямаше добавки за всички, тя беше 395,98 лева.

Другите „виновници” за инфлацията са предизборните разходи за издръжка на държавната и общинска администрации. Според Иво Мирчев от „Демократична България” за увеличение на заплатите в държавната администрация са отишли 138 млн. лв., като общо за издръжката на държавните чиновници са били изразходени с 255 млн. лв. повече от минала година. Други 68 млн. лв. е погълнала издръжката на министерства и ведомства.

Така за първите 2 месеца от 2021 г. правителството на Бойко Борисов в условията на икономическа и здравна криза е направило повече разходи за заплати, издръжка и капиталови активи на държавни и общински администрации в размер на 537 млн. лева. На практика 40% от ресурса, довел до нарастването на дефицита по държавния бюджет за първите 2 месеца на 2021 г. спрямо 2020 г., е отишъл към държавната и общинска администрация и присъдружните им дейности.

Стара истина е, че когато се увеличават доходите при изпреварващ ръст на производителността на труда, инфлация няма. Когато обаче се помпа самоцелно и предизборно потреблението на определени групи, това значи поскъпване за всички.

Facebook logo
Бъдете с нас и във