Банкеръ Weekly

Финансов дневник

АВСТРИЙСКА БАНКА СЕ ХВАНА В КАПАНА НА РЕФКО

Дори в сектора на борсовите операции, прочут с шеметните си възходи и сривове, внезапният колапс на Рефко бе паметно събитие. Водещият американски брокер в сферата на търговията с фючърси и опции и борсови стоки подаде на 17 октомври документи за защита от кредиторите по гл.11 от щатския Закон за фалитите. Това стана само няколко дни след ареста на бившия главен изпълнителен директор на компанията Филип Бенет, който бе обвинен в измама и едва два месеца след първоначалната публична емисия на акции на компанията. Падението на Рефко предизвика вълнение в световните финансови центрове, защото сред титулярите на сметки на неговите 200 хил. клиенти от 14 държави има финансови фирми, хеджингови фондове и други инвеститори. В капана на щатския брокер се хвана и австрийската банка БАВАГ (BAWAG), която броени дни преди обявяването на фалита на Рефко отпусна 350 млн. евро на Бенет, за да може той да изплати задълженията си към брокера.
Както е известно, кризата в Рефко започна, след като се разкри, че нейно неподлежащо на контрол от борсовите регулатори поделение дължи 430 млн. щ. долара от лоши кредити (бел. ред. - в. БАНКЕРЪ проследи хронологията на събитията в бр. 41). Оказа се, че 57-годишният Бенет е ръководил един двойствен брокер. Светлата му част отчете 33% средна годишна печалба през последните четири години, което помогна цените на акциите му да скочат с 25% над определената стойност при първоначалната публична емисия на 11 август. Същевременно в невидимата част на Рефко се таят стотици милиони долари дългове на Бенет. В повечето случаи това са били загуби, натрупани от клиенти на брокера, твърди запознато с фирмените финанси лице.
След ареста на Бенет на 12 октомври в полезрението на властта попадна и бившият главен финансист на Рефко Робърт Тростен, който я напусна миналата година с пакет от компенсации в размер на 45 млн. щ. долара, както и бившият шеф на поделението за капиталови пазари Санто Санди Маджо.
По сведения на прокуратурата
схемата за измама на Бенет
е работила по приблизително следния начин: Бенет е акумулирал 430 млн. щ. долара като е взел заем от Рефко чрез свързаната с финансиста компания Рефко груп холдингс, която той е ръководил. Преди края на всяко тримесечие, когато брокерската фирма е подготвяла финансовите си отчети, Бенет временно е погасявал задълженията си. Той правил това, като е уреждал поделение на Рефко да даде назаем пари на хеджингов фонд, в случая - базирания в Ню Джърси Либърти корнър кепитъл статеджис - който по-късно прехвърлял тези средства на Рефко груп холдингс. След това тази компания на Бенет връщала парите на Рефко, а титуляр на дълга оставал фондът Либърти. Така при всеки тримесечен финансов отчет заемът на Бенет изобщо не фигурирал в отчетите на брокерската фирма.
През миналото тримесечие обаче, в хода на първоначалната публична емисия, схемата се объркала и Бенет не погасил задължението си. Вероятно той се надявал сметките около продажбата на акциите да отклонят вниманието от него. За беда един новопостъпил и амбициозен ревизор - Пийтър Джеймс, открил измамата.
Най-пикантната част от скандала е участието на
австрийската банка БАВАГ
която е под контрола на профсъюзите. Посетителите на лъскавата й централа във Виена трудно могат да бъдат убедени, че основната част от приходите й идват от разплащанията - които правят профсъюзите, и от дребните банкови услуги - които предлага на техните членове. Още по-невероятна е връзката й с изправения пред фалит американски брокер Рефко, от който до миналата година БАВАГ притежава 10-процентен дял. Финансовата институция обаче винаги е била компания на контрастите. Банката на профсъюзите е спонсор на изкуствата и на музикални събития. През 2002 г. БАВАГ купува концертната компания Бьозендорфер, а в годишния си отчет отбелязва, че това е патриотична културна инвестиция. В сферата на международните банкови услуги пък БАВАГ привлича вниманието с това, че създава кафенета във виенски стил, където конкурентите да харчат парите си.
Все пак дейността на четвъртата по големина австрийска банка си остава предимно в националните граници, който е достатъчен да осигури 16% ръст на печалбата преди облагането с данъци (до 170 млн. евро) през миналата година.
От всички водещи банкери във Виена нейният 65-годишен главен изпълнителен директор
Йохан Цветлер изглежда най-малко склонен към рискови инициативи
Известен като целеустремен, скромен и прецизен финансист, той споделя, че се чувства много по-добре сред балансовите отчети, отколкото на разговори с потенциални клиенти. За разлика от яркия си предшественик Хелмут Айзнер, Цветлер живее в работнически квартал и страни от светски изяви. Син на пощенски служител, той постъпва на работа в БАВАГ през 1965 г., след като завършва бизнес школа и цялата си кариера прекарва в банката на профсъюзите, като се изкачва постепенно по служебната стълбица и си спечелва репутация на човек, който може да решава проблемите.
Дълги години Цветлер незабележимо заздравява контактите си с ръководството на профсъюзите и със Социалдемократическата партия. И все пак мнозина са изненадани, когато той е избран за главен изпълнителен директор през 2003 г. след пенсионирането на Елзнер. Но назначението му не е случайно - три години по-рано БАВАГ е сложила ръка на всичките акции на пощенската банка PSK срещу 1.3 млрд. евро и търси здрава ръка за приключване на интеграцията й. Цветлер оправдава тези надежди - БАВАГ постига ръст на печалбата си, а официалното й сливане с PSK на 1 октомври тази година засилва мощно баланса й. Седмица по-късно обаче идва настойчивата молба за заем от шефа на Рефко Бенет, когото Цветлер познава от години. Американецът от английски произход посещава често Виена и дори е бил гост на Цветлер на бал в операта, където двамата мъже с часове обсъждали бизнес въпроси.
На 9 октомври (неделя) Цветлер и двама други членове на борда одобрили поискания от Бенет заем от 350 млн. евро, а парите били изпратени буквално часове преди ареста на Бенет. Тази сделка пък се оказала първата неразумна операция в живота на Цветлер.
В момента
в центъра разследването в Австрия са обстоятелствата
довели до спорното решение за отпускането на кредита на Бенет и отделно - други 75 млн. евро, пак на Рефко. Част от отговора се крие в структурата на банката и в нейното развитие. След като отново отваря врати след Втората световна война, БАВАГ години наред е ограничавана от строгите вътрешни банкови наредби да не изгражда голяма мрежа от клонове. Дейността й се разраства главно чрез работническите съвети в местните компании - профсъюзните деятели помагат на членовете си да откриват сметки в банката. По този начин се създава голяма база от дребни депозити и ограничени възможности за отпускане на кредити, защото повечето леви профсъюзни водачи не са склонни да дават заеми на едрия бизнес. Така потребителските и ипотечните кредити ангажират част от средствата на БАВАГ, а за останалите ръководството й търси други, нетрадиционни възможности. Подобен подход се налага и от обстоятелството, че лихвените спредове на банката са много малки заради стратегията й да подбива цените на конкурентите.
Този подход предизвиква истинска буря през 1994 г., когато се разбира, че БАВАГ е отпуснала почти 2 млрд. щ. долара на базираните на Бермудите фондове, контролирани от сина на тогавашния й главен изпълнителен директор Валтер Фльотъл. Тази дейност е прекратена скоропостижно и, както се твърди, без загуби за банката, макар че заключението на контролните органи никога не вижда бял свят. Десет години по-късно историята се повтаря с продажбата на 10-процентния дял на БАВАГ в Рефко. Банката има и други връзки с американския брокер, между които общ дял в Банк Фрик (Bank Frick) - малко известна частна банка от Лихтенщайн, специализирана в дискретни финансови услуги на богати индивиди. В годишния си отчет БАВАГ описва връзките си с Рефко като начин за достъп до международни клиенти. Други австрийски банкери пък обясняват връзката между банката и Рефко не само със съществуващия дисбаланс между банковите активи и пасиви, но и с вероятните амбиции на някои нейни изпълнителни директори да се включат в най-привлекателната част на международните банкови услуги. Но това не може да бъде обяснение за странните обстоятелства, при които тримата изпълнителни директори на БАВАГ са отпуснали заем на Бенет. Връзката на банката с фалиралия американски брокер се превърна през миналия месец дори в политически въпрос, защото съвпадна с крайната фаза на местните избори в страната.
Междувременно в официално изявление през миналата седмица появилите банката отхвърли появилите се в местната преса репортажи, че клиентите са изтеглили 500 млн. евро след избухването на скандала. По оценка на ръководството й през последните дни БАВАГ функционира нормално, потребителите внасят и теглят пари.
В момента, наред със следствените действия и множеството съдебни искове срещу Рефко, няколко купувачи наддават за светлата част на бизнеса му. Арестуваният Бенет пък се бори да намалят сумата за освобождаването му под гаранция, защото нямал толкова пари и апартаментът му на Парк авеню в Ню Йорк и фермата в Ню Джърси не стигали да я покрият. Всъщност Бенет бил арестуван 48 часа преди да отлети за Виена, което, по думите на защита му, било отдавна уговорено пътешествие за дегустация на вино.

Facebook logo
Бъдете с нас и във