Банкеръ Daily

Финансов дневник

Аржентина на прага на девети фалит

Последните 70 години от историята на Аржентина са изпъстрени с периодични икономически кризи. И управлението на Маурисио Макри, поел властта през декември 2015-а, не прави изключение. Неговият предшественик - Кристина Фернандес де Киршнер - опразни правителствената хазна и подписа постановления за увеличение на разходите с допълнителни 27 млрд. щ. долара в последните дни на своето управление. Инфлацията се движеше   близо  до 25%, чуждестранните валутни резерви бяха опасно ниски, а щедрите субсидии за комунални услуги и транспорт източваха бюджета.

Новият президент изглеждаше добре подготвен за предизвикателствата. Милионерът - наследник на италиански имигрант, натрупал богатство чрез щедри правителствени контракти - правеше впечатление на хладна компетентност, бизнес умения и трезв реализъм - все качества, дошли като облекчение за инвеститорите след хаотичния популизъм на госпожа Фернандес. Единственото "табу" за Макри беше да не търси помощ от Международния валутен фонд.

Горчивият опит на управниците в Буенос Айрес с Фонда започва да се трупа преди шест десетилетия. Най-тежък е икономическият колапс на страната през 2001-а, който приключва с най-големия държавен фалит в историята, с бягство на капитали от банките, мощни граждански протести и спасителен полет с хеликоптер на тогавашния управник - Фернандо де ла Руа, от покрива на президентския дворец. Днес, почти поколение по-късно, горчилката остава. Допитване до общественото мнение от центъра "Уилсън" показва, че 56% от аржентинците не обичат МВФ - най-лошият резултат в сравнение с всички останали организации, включени в анкетата.

Това принуди господин Макри да подходи предпазливо и постепенно към разчистването на икономическия хаос, наследен от предшественичката му, с надеждата да избегне нов цикъл от мерки за строги икономии, наложен от международния кредитор, и политическа криза. Макри, който няма мажоритарна подкрепа в парламента, не прави сериозни редукции на публичните разходи и се надява, че силният растеж и възобновеният достъп до международните кредитни пазари ще измъкнат стопанството на страната от дупката.

 

"Приятелите" Кристин Лагард и Маурисио Макри

 

В течение на няколко години планът изглежда работеше. Но огромните дефицити изискваха постоянен поток от чуждестранни капитали за финансирането им. Високите лихвени проценти качиха котировките на песото, което налагаше привличането на повече долари. И когато през миналата година пазарите загубиха доверието си към  Буенос Айрес и аржентинската валута започна да се дави, господин Макри  все пак  трябваше да се обърне към МВФ. 

Според експерти, между които и бившият главен икономист на Фонда, а в момента професор по икономика в Харвард - Кенет Рогоф, Аржентина е направила множество грешки, но  най-голямата е бавната икономическа корекция и политиката на постепенни стъпки . Все пак Макри успява да си осигури сравнително бързо подкрепата на МВФ, до голяма степен благодарение на топлите му лични връзки с американския президент Доналд Тръмп - лидерът  на страната с най-големи права при гласуване  в борда на институцията. Тръмп признава за приятелството си със семейството на аржентинския си колега още по време на посещението си в Аржентина през 2018-а, визирайки бизнес-контактите с бащата на Макри - Франко.

Първоначалният пакет от спасителни заеми за Аржентина, обявен през юни 2018-а, е в размер на 50 млрд. щ. долара - доста по-голям от очакванията. А тогавашният управляващ директор на МВФ - Кристин Лагард, коментира, че "парите ще укрепят доверието на пазарите". Само два месеца по-късно обаче пазарните играчи губят доверие в песото и Буенос Айрес отново опира до Фонда. Според икономисти основният недостатък на първата сделка е, че международният кредитор настоява песото да плава свободно, което води до свежа вълна от продажби, докато пазарите тестват стабилността на валутата.

След последвалите седмици на преговори госпожа Лагард обявява през септември 2018-а, че МВФ ще прибави нови 7 млрд. долара към спасителния пакет за Аржентина - до рекордните общо 57 млрд.  щ. долара, с опция парите да се харчат по-бързо. Този път правителството на Макри получава ограничени правомощия за интервенции в защита на песото. Заложените рестрикции обаче идват в повече на тогавашния шеф на централната банка - Луис Капуто, и той подава оставка. 

 

Алберто Фернандес (в ляво) срещу Маурисио Макри (в дясно)

 

Грешките на двете страни - ограниченията на Фонда и недостатъчно твърдият подход на Буенос Айрес за озаптяване на разходите, качват годишната инфлация на страната до 54.3% през юли, а песото губи 26% от пазарната си оценка само през август, доближавайки страната до фалит. Главната причина за резкия срив на местната валута е връщащата се популярност на перонистката партия в лицето на Алберто Фернандес, който обеща  да отмени много от благоприятните за инвеститорите политики на Макри. На проведените на 12 август първични президентски избори в страната действащият президент получи едва 32% от гласовете на избирателите срещу 48% за опонента му - резултат, вещаещ победа за Фернандес на редовните избори през октомври.

В средата на миналата седмица Буенос Айрес обяви, че ще забави с шест месеца плащания за 7 млрд. щ. долара по краткосрочните си ДЦК в местна валута, че ще настоява за "доброволна промяна на профила" на задълженията с по-дълъг срок до падежа, притежавани основно от чужденци, и че планира да отложи погасяването на вече предоставените от МВФ заеми на сума 44 млрд. долара. Това намирисва на девети по ред фалит на страната, който ще е  трети за новото хилядолетие.

Реорганизацията "задейства" рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" да оцени на 29 август аржентинските задължения от 101 млрд. долара като "селективен фалит". А ден по-късно "Фитч рейтингс" понижи рейтинга на Аржентина до "ограничен фалит" заради пропуснатите плащания. В началото на седмицата, в опит да успокои пазарите, аржентинската централна банка въведе валутен контрол.

Оттук нататък бизнесът и инвеститорите със сигурност ще искат да видят Макри и Фернандес (вероятният бъдещ президент) да работят заедно, за да успокоят пазарите, да стабилизират икономиката и да сведат до минимум несигурността около прехода до назначаването на новия аржентински лидер през декември. Засега обаче липсва дори намек, че двамата съперници за президентския пост са готови да си подадат ръка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във