Банкеръ Daily

Финансов дневник

Аномалии и въпросителни в изпълнението на бюджета

Първият отчет на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета през 2021 г. несъмнено повдига повече въпроси, отколкото дава отговори за политиките, провеждани в условията на криза от правителството.

Изненада първа:

 

януарският бюджет отново отчете излишък

 

Подобно на повечето от последните години и през 2021-ва бюджетът започна с излишък, т.е. не е засегнат от кризата, от свиването на бизнеса, от безработицата и други такива баналности, които оказват влияние върху всеки бюджет.

През миналата година например правителството поддържаше излишъка чрез задържане на разходите в най-тежките месеци от кризата, преди да "изригне" с рекордни харчове, които доведоха в крайна сметка до дефицит в размер на 3.5 млрд. лева. 

И въпреки стопяването на фискалния резерв с около 4 млрд. лева приходите от данъци през януари т.г. изненадващо нарастват.

 Бюджетното салдо

по консолидираната фискална програма в края на януари 2021 г. е положително в размер на 405 млн. лева. Е, кризата го е "изяла" наполовина, защото в началото на миналата година излишъкът е бил над два пъти по-голям - 878.6 млн. лева, но пък при криза като тази "ударът" можеше да е далеч по мощен.

 

Картината при изпълнението на бюджета за 2020 година е направо абстрактно авангардна. В годината, в която България и света бяха сразени от корона кризата, нашата страна отчита рекордни данъчни постъпления. 

Приходни аномалии  

Приходите от данъци през  2020-та са по-високи дори от събраното през 2019 г. - с цели 1.6 процента. Въпреки че много хора загубиха работата си, други претърпяха спад в доходите си, трети отчетоха "предимствата" на  хоум-офиса, а редица бизнеси просто принудително "спуснаха кепенците". 

Финансовото министерство отчете, че общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски,  възлизат  на 35.848 млрд. лева - 102.7% спрямо планираните за годината. "Художникът" на това "платно" разказва за творбата си с нескрита гордост.

"Отчетеното превишение на разчетите в групата се дължи основно на по-високите от планираните постъпления от корпоративни данъци, данъци върху доходите на физическите лица, ДДС и осигурителни вноски, се казва лаконично в отчета на МФ. И още: "Следва да се посочи, че постъпленията в групата на корпоративните данъци, данъците върху доходите на физическите лица и приходите от осигурителни вноски отчитат номинален ръст и спрямо предкризисната 2019 г.",

Доста любопитно е 

как точно се стига до посочения ръст 

и кои доходи го сътвориха? Защото той определено не е продукт на хилядите бедстващи след загубата на доходите си. Не е продукт и на тези загубили частично доходите си, нито на заетите в бизнеси, които бяха принудително затворени. 

Първото впечатление от данните на приходната агенция може да е, че работата на НАП се е "подобрила" и тя е заставила бизнеса да плати данъци, спестявани дори в години на растеж!

От Министерството на финансите дават следното обяснение: "Една от причините за отчетения годишен ръст при тази група данъци се дължи основно на по-високите авансови вноски през последния месец на годината. Само за декември 2020 г. приходите от корпоративен данък са в размер на 907,3 млн. лв. и са със 162,6 млн. лв. повече (21,8 %) спрямо декември 2019 година. Тези приходи зависят основно от регулярното внасяне на месечните авансови вноски в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят и тримесечните авансови вноски за третото тримесечие, които постъпват - в срок до 15 декември 2020 година."

Чиновниците пълнят хазната

Другият компонент на посочения ръст са постъпленията от данъците на физическите лица. Приходите от тях са в размер на 4 183,9 млн. лв. или 102.7 % спрямо заложените в разчета за годината, което също е странно предвид нарастването на безработицата. 

Въпреки това от МФ твърдят, че за повишаването на тези приходи влияние са оказали предприетите мерки за намаляване на недекларирания труд и мерките за повишаване на събираемостта на задължения за минали периоди (които безспорно е най-добре да се събират във време на криза).  Информационните кампании, провеждани от НАП, били с решителен принос към събираемостта, както и мярката 60/40 и други подобни. 

Приходите от данъка по трудови правоотношения за 2020 г. са 3.486 млрд. лв., т.е. това перо е с най-голям дял. Увеличението в голяма степен се дължи на ръста на заплатите в администрация, а не толкова на наетите в частния сектор. 

От финансовото министерство акцентират, че върху размера на постъпленията влияние оказват например увеличението на минималната работна заплата за страната,  ръстът на заплатите на служителите в държавната администрация с 10%, по-високите заплати на педагогическия персонал от началото на 2020 г, допълнителните възнаграждения на медицинския и немедицински персонал, ангажиран с пациенти, заболели с коронавирус, мярката „60/40”, чрез която държавата поема изплащането на 60 на сто от осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя, както и увеличение на разходите за персонал в някои администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19.

Другата спорна тема е около 

рекордният ръст на постъпленията от ДДС 

от сделки в страната. Тези постъпления за 2020 г. възлизат на 7.523 млрд. лв. и нарастват със 700,6 млн. лв. спрямо предходната година. И понеже няма реална аргументация за този ръст, се влиза в сферата на хипотезите. 

Нарастването на постъпленията може да обясни с устойчивото потребление в месеците на кризата, каквото бе отчетено от НСИ. От друга страна обаче БНБ оспори методиката, по която се правят тези изчисления. Задържането на ръст в частното потребление би превърнало страната ни в уникален случай на фона на спада от над 7%, регистриран в Европейския съюз.

Другият вариант за този ръст е, лансиран от някои анализатори. И той е, че потреблението просто се е насочило към икономически сектори, които по-стриктно отчитат печалбите си. Хипотетично при затворени заведения и места за развлечения хората харчат повече за покупки онлайн и в хранителните вериги. Може би затова дълги години именно туризмът и ресторантьорството бяха посочвани като риск за фиска.

От единия джоб - в другия

Често чуваме от малкия екран, че бюджетните показатели на България са сред най-добрите в Европейския съюз. И това е така. Но да се говори за спестовност от страна на кабинета е доста пресилено, тъй като само за няколко месеца фискалният резерв бе стопен с близо 4 млрд. лева. 

В случая се предполага, че със средствата от фискалния резерв е финансиран бюджетния дефицит от 3.5 млрд. лв., както и някой измежду "традиционните" извънредни разходи на кабинета в края на 2020 година. 

Дефицитът обаче реално се формира най-вече от увеличението на заплатите в администрацията и бюджетната сфера, както и от месечните бонуси от 50 лв. за пенсионерите - по-скоро предизборни, отколкото антикризисни мерки. После  държавата събира повече приходи именно от техните данъци. Което създава усещането, че парите излизат от единия й джоб, за да влязат в другия. 

В същото време бизнесът е изправен до стената и непрестанно се оплаква от забавяне и бюрокрация в мерките за подпомагане, което рано или късно ще доведе до проблеми за реалната икономика. Ето защо  отново се налага да бъде поставен въпросът: харчат ли се ефективно държавните средства?

Facebook logo
Бъдете с нас и във