Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Анатомия на бавното убийство

Настъпилото безвремие след политическата атака срещу КТБ и терминаторската роля на правоохранителните органи засилват вероятността да видим овъглен юргана заради "бълхата". С други думи - да се срине банков гигант, който два месеца след особения (над)зор, показва впечатляваща капиталова стабилност и да се взриви голяма част от оръжейната промишленост и други ключови отрасли на икономиката ни - само и само за да бъде унижен и унищожен Цветан Василев.


На фона на задаващата се реалност безкрайно нелепо звучат призивите на политиците за излизане от хаоса, в който самите те хвърлиха както банковата система и реалната икономика, така и невинните кредитори на трезора - вложителите. Цялата тази разнородна кохорта от хора, претендиращи да определят бъднините на България, приличат на "спасители", които гледат от вертолет как долу хората се давят в приливната вълна и им "помагат" подвиквайки: "Плувайте де, плувайте, защо гълтате тази помия!?"


Последното решение на БНБ във връзка с доклада на квесторите на пръв поглед изглеждаше като лъч надежда в пълното поръчково затъмнение за съдбата на банката. Но зад разтеглените срокове, в които ще се осъществява "информационният" план за състоянието на КТБ прозира желание да се изчака новата изпълнителна власт, която ще бъде назначена след изборите, за да поеме отговорността за единствения път. Единственият път, предначертан по-скоро като гибелен за банката, нейните кредитори и клиенти.


Развоят на събитията в Корпоративна банка и дъщерната й "Креди Агрикол България" ще продължи да променя конюнктурата в банковата ни система. Защото дори и след затварянето й съдбата на активите от близо 7 млрд. лв. остава неясна. Освен това няколко стотици фирми, които до 20 юни са извършвали финансовите си операции през банката, със сигурност ще потърсят услугите на други кредитни институции. Съдбата на много други клиенти пък е тясно свързана с това какво и кога ще се случи с Корпоративна банка.


Както вече писа в. "БАНКЕРЪ", последното решение на УС на БНБ във връзка с доклада на квесторите на поставената под специален надзор институция не даде ясен отговор на редовните клишета: ще отвори ли тя врати на 21 септември. Отговорът е - не! И това личи от някои срокове, които БНБ е поставила пред квесторите.


До 15 септември 2014-а трябва да бъде организирана подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка. Междувременно квесторите трябва да сключат допълнителни договори с одиторските фирми "Ърнст и Янг Одит" ООД, "Делойт одит" ООД и "Афа" ООД за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в срок до 20 октомври 2014-а.


Тук трябва да поясним, че колкото по-дълго банката стои затворена, толкова по-голяма част от кредитите й ще изпадат в просрочие. Причината е, че дейността на много от нейните фирмени клиенти зависи именно от оборотните кредити, отпуснати им от банката.


Схемата на работа при тях е следната: компанията ползва част от оборотния заем, за да финансира производството на стоките, за които има сключен договор за износ. След като получи парите от продажбата на съответните стоки - това обикновено става не по-рано от 30 дни след доставката им на клиента, тя погасява ползваната част от оборотния кредит. И когато сключи нов договор за доставка, отново ползва пари, за да произведе поръчаната й продукция. Блокирането на достъпа до договорения оборотен заем може да срине целия производствен цикъл на фирмата. В такава ситуация компанията ползва всички получени пари от продажбите за финансиране на дейността си и за плащане на заплати и погасява само част от ползвания кредит, ако й останат някакви свободни средства. При положение че не се рефинансира, с всеки изминал месец ползваните от дружеството заеми от Корпоративна банка изпадат във все по-дълбоки просрочия. Банката трябва да заделя все по-големи провизии по тях, които постепенно изяждат капитала й. Така след два или три месеца той може да бъде сведен от над 500 млн. лв. през юни до нула и дори до отрицателна величина.


Ситуацията допълнително се влошава от факта, че длъжниците поне засега не могат да намаляват размера на ползваните кредити със своите вземания. Това няма да е проблем, ако една фирма има едновременно и заем, и депозит в банката. Но повечето случаи не са точно такива. По информация на в. "БАНКЕРЪ" например оръжейната фирма "Аркус" има дълг от близо 57 млн. лв., по който след поставянето на банката под специален надзор се е появило просрочие от 4.35 млн. лева. А причината за това е, че компанията не може да си получи парите от търговеца, пласиращ нейната продукция в чужбина, чиито средства - около 10 млн. лв., също са блокирани в Корпоративна банка. Извършването на операция по прихващането на необслужената част от дълга срещу депозита на търговеца е проблем, защото тя може да бъде обезсилена, в случай че срещу банката бъде открита процедура по несъстоятелност. В подобна незавидна ситуация са много фирми износители, които са клиенти на Корпоративна банка. И причината за техните проблеми е атаката, довела до нарушаване на ликвидността на банката и поставянето й под специален надзор.


Според някои експерти всеки следващ месец, през който кредитната институция стои затворена, ще й носи между 100 и 150 млн. лв. нови загуби от допълнителни провизии, които тя ще трябва да начислява върху заеми, които щяха да се обслужват редовно, ако банката работеше нормално. Отделно от това са загубите за нейните клиенти като "Аркус". Ако трябва да сме реалисти, удължаването на специалния надзор върху Корпоративна банка с още месец, два или три след датата 21 септември със сигурност ще я погребе.


Единственият шанс това да не се случи е, ако много бързо нейните настоящи акционери предложат финансово обоснована схема за рекапитализацията й и за ликвидна подкрепа. Както в. "БАНКЕРЪ" подчерта в предния си брой, тук ключовата дума е ликвидна подкрепа. Защото за рекапитализация на банката може да са необходими 200 или 300 млн. лв., но за да може след отварянето си тя да заработи спокойно, трябва да има осигурена ликвидност от не по-малко от 2-3 млрд. лева. До харченето на тези пари може и да не се стигне, ако клиентите й се държат спокойно и не хукнат презглава да теглят парите си, но кредитната институция трябва да разполага с необходимите средства, за да посрещне евентуален натиск от страна на вложителите.


В едно от изявленията си преди десетина дни мажоритарният акционер на банката Цветан Василев заяви, че група инвеститори, организирани от Оманския фонд, ще осигурят средства, които да позволят на банката да отвори врати. Неофициалната информация, до която достигна в. "БАНКЕРЪ", е, че тази група е подготвила за Корпоративна банка кредитна линия от 1 млрд. евро.


Желанието ни не е да се превърнем в поредните "продавачи на надежда", но ако се окаже, че това е факт, Фондът за гарантиране на влоговете, без да е нужно да получава санкцията на политиците, може да подкрепи Корпоративна банка с още милиард - милиард и половина ликвиден ресурс, който да си прибере впоследствие, след като нещата се успокоят. При подобна схема парите на всички вложители в кредитната институция ще бъдат спасени, клиентите й отново ще могат да работят спокойно, защото ще имат достъп до оборотните си кредити, пари на данъкоплатците няма да бъдат използвани, а доверието в цялата финансово-кредитна система и в БНБ ще се увеличи. Дано да се случи, макар че е твърде хубаво, за да се превърне в реалност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във