Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Американската рана продължава да кърви

Две седмици след като на 5 август Стандард енд Пуърс понижи кредитната оценка на държавния дълг на САЩ, американците облигации се радват на световен успех. Лихвите по тях са доста по-ниски, отколкото на държави с рейтинг ААА. Оказа се, че вместо да поскъпне заради падането на рейтинга, дългът на САЩ поевтиня. И сега рефинансирането му ще струва по-малко пари, отколкото преди месец.
Всъщност непосредствено след като Стандард енд Пуърс понижи рейтинга на американците от ААА на АА+ с мотив, че щатската администрация е станала по-нестабилна, по-нискоефективна и по-непредсказуема, бившият управител на Федералния резерв Алън Грийнспън коментира, че Съединените щати могат да платят всякакъв дълг, защото винаги могат да напечатат пари за целта. А легендарният американски инвеститор Уорън Бъфет заяви, че оценката на САЩ е трябвало да бъде повишена на четири А.
Бъфет може и да не е съгласен с мнението на рейтинговите агенции, но неговата инвестиционна компания
Бъркшър Хатауей е един от най-едрите акционери на Муудис
(основния съперник на Стандард енд Пуърс) с 12.5% дял към 31 март. Милиардерът разбира чудесно, че въпреки всичките закани на политиците да свият перките на рейтинговите фирми, триото, което доминира бранша (Стандард енд Пуърс, Муудис инвестърс сървис и Фич), ще продължи да има огромно влияние. А където има власт, има и пари. Например оперативната печалба на Муудис е 35-40 процента.
Инвеститори-активисти пък се опитват да разбият McGraw-Hill (компанията майка на Стандард енд Пуърс), за да освободят по-обещаващите й поделения (включително и за кредитни оценки) от по-невзрачните звена.
От гледна точка на държавните дългове оценките на кредитните агенции са доста по-точни, отколкото тези, присъждани на отделни компании или на ипотечните книжа. В свое проучване през 2010-а МВФ установи, че присъдените рейтинги са били надежден индикатор за риска от държавен фалит. Всички държави, които са спрели да обслужват задълженията си от средата на 70-те години на миналия век насам, са били преоценени на високорискови (junk) от рейтинговите фирми поне година по-рано. В случая със сегашната криза на дълга в еврорегиона агенциите започнаха да понижават кредитната оценка на държавите от периферията му години преди пазарите на облигации да прогледнат за риска. В този ред на мисли обаче е труднообяснимо защо САЩ загубиха върховия си инвестиционен рейтинг ААА, а Франция все още не е (при все че тя не може да пусне печатницата за пари в действие).
Това, че американската рана продължава да кърви, прозира от нелогичното изказване на американския президент Барак Обама в средата на седмицата. Обама заяви, че Щатите са в много по-добра позиция от Гърция. Твърдението е достатъчно абсурдно дори само от гледна точка на възможността на Федералния резерв да печата пари, за разлика от Гръцката централна банка. Очевидно, ако беше чул коментарите на Грийнспън по този въпрос, Обама нямаше да се излага чак толкова.
Президентът обеща да предложи през септември комбинация от намаление на данъците и инфраструктурни инвестиции за стимулиране на икономиката. Той планира също да поиска орязване на дългосрочните бюджети с повече от 1.5 трлн. щ. долара. Нещо, за което специалната суперкомисия от Конгреса е натоварена да намери решение до края на ноември.
Уорън Бъфет има доста по-просто предложение
Той призова Конгреса да повиши данъците на най-богатите американци, за да помогне за ограничаване на бюджетния дефицит. Приятелите ми и аз достатъчно дълго бяхме дундуркани от приятелски настроените конгресмени - писа милиардерът в статия, публикувана в Ню Йорк таймс. - Време е нашето правителство да погледне сериозно на споделената саможертва.
Осемдесетгодишният инвеститор съобщава, че федералният му данък през 2010-а е бил 6 938 744 щ. долара. Това изглежда маса пари - пише Бъфет. - Но в действителност аз съм платил само 17.4% от облагаемия ми доход и това на практика е по-нисък процент от платения от другите 20 служители в моя офис. Тяхната данъчна тежест е варирала от 35 до 41%, или средно 36 процента.
Бъфет посочва, че на онези, които получават над 1 млн. долара (през 2009-а е имало 236 883 такива домакинства), той веднага би повишил данъка. А за 8274 данъкоплатци, които печелят над 10 млн. щ. долара, би увеличил допълнително данъчната ставка.
Докато бедната и средната класа се сражава за нас в Афганистан, а повечето американци се борят да свържат двата края, ние - свръхбогатите - продължаваме да ползваме изключителните си данъчни отстъпки, продължава милиардерът. Според него твърденията, че високите данъци отказват инвеститорите да наемат персонал или да правят повече вложения, са погрешни. Той казва, че от 60 години работи с инвеститори и нито един от тях, дори когато данъците по капиталовите печалби са били 39.9% през 1976-1977 г., не се е отказвал от разумна инвестиция заради високо данъчно бреме.
И докато в САЩ продължава полемиката за Стандард енд Пуърс, а Обама обикаля щатите, за да поддържа интереса и доверието на избирателите в управлението си,
вицепрезидентът Джо Байдън пристигна в Пекин
на 17 август. Неговата визита има едно изключително важно послание: Вашите пари са на сигурно място при нас.
В началото на тридневната си азиатска обиколка Байдън се опита да разсее тревогите на Китай - най-големия чуждестранен собственик на щатски държавен дълг - че сделката за дефицита, подписана на 2 август от президента Обама, няма да е достатъчна, за да ограничи дългосрочните задължения на американците.
Икономиките на САЩ и на Китай - двете най-големи в света - стават все по-обвързани. Пекин е бил собственик на щатски ДЦК за 1.17 трлн. щ. долара към 30 юни, по официални данни на финансовото министерство на САЩ. Азиатският колос разчита на износа си за Америка като един от двигателите за стимулиране на растежа. Китайският внос в Щатите през юни е бил най-висок от ноември 2010-а насам, а търговският дефицит на Вашингтон с Пекин е нараснал до 26.7 млрд. долара през юни от 25 млрд. долара през май.
По оценка на анализатори Китай няма да продаде щатските си облигации в краткосрочен план, но това може да се промени, ако китайските лидери загубят доверие в стабилността на щатското стопанство.
Директорът на Съвета за национална сигурност на Белия дом Даниел Ръсел пък заяви пред репортери във Вашингтон на 15 август, че контекстът на срещата е да се поддържат регулярни контакти на високо равнище с китайските лидери като начин да се покаже, че двете страни могат да разговарят директно и авторитетно по целия спектър въпроси, по който работят. А той действително е доста широк - от надценения китайски юан (според американците) до спазването на човешките права. Но Пекин вече има още едно солидно предимство - като кредитор на Вашингтон също да иска обяснения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във