Банкеръ Daily

Икономистът Георги Ангелов пред "БАНКЕРЪ":

Ако пазарните механизми работят, цените трябва паднат

В България трябва да се притесняваме повече за следващата година - прогнозите са за нисък икономически растеж и дори краткотрайна рецесия.

Г-н Ангелов, дали в момента не разговарям с бъдещия министър на икономиката -  името ви се спряга в различни версии на нов кабинет?

- Министър не е просто експертна функция, трябва и политическа подкрепа. За да се правят трудните неща.

Ако приемем хипотетично,  че в сегашните условия седнете в креслото на министър на икономиката, кои са трудните, но неизбежни решения, които ще вземете?

- Най-важните и спешни решения не са толкова в икономиката, колкото в енергетиката. Да погледнем  Германия - там директно се говори, че ако през зимата няма достатъчно газ, ще се  даде приоритет на домакинствата и отоплението и ще се ограничи потреблението на индустрията, съответно икономиката ще пострада.

Вижте цялото видео от интервюто с Георги Ангелов ТУК:

 

За обикновеният човек е трудно да си представи, че колосът Германия може да се озове на колене. Доколко това е реалистично и доколко алармистиката взема връх в ситуацията?

- Има ги и двете неща. Алармата се бие преди проблема, за да се вземат навременни мерки. А някои от мерките не са много популярни -  отваряне на затворени въглищни централи, преосмисляне на закриването на ядрената енергетика, връщане на мазута в някои топлоцентрали. Така че алармизмът в Германия е напълно оправдан. Швейцария задължи всички топлофикации да имат резерви от мазут за четири месеца. Всичко това произлиза от кризата с газа.

Тоест - ако Германия стигне до рецесия, причината няма да е тази - мерките се взимат навреме. Но потенциалната рецесия има още един източник - вдигането на лихвите.

- В момента лихвите се вдигат най-вече от ФЕД в САЩ. И то с изненадващо високи темпове. В близките дни се очакват нови рекорди в тази посока. Ние не сме толкова обвързани с икономиката на САЩ и една рецесия там за нас дори би била полезна, защото ще охлади пазарите на суровини  -  петрол, метали,  дървесина.  А и ще намали инфлацията в глобален мащаб. Но вдигането на лихвите означава и вдигане на долара спрямо всички валути, което създава допълнителен инфлационен риск. Това ще накара останалите страни също да вдигнат лихвите по-рязко. Задава се глобално монетарно затягане, което ще намали икономическия растеж, а ако се прекали, може да излекуваме инфлацията, но да се стигне до рецесия.

Казано е,  че и най-доброто лекарство в големи дози е силна отрова.

- Точно така. Затова за следващата година прогнозите са за нисък икономически растеж и дори краткотрайна рецесия. Затова в България трябва да се притесняваме повече за следващата година. Сега говорим за инфлацията, но икономиката бумти, индустрията работи  и работодателите могат да вдигнат заплатите. Ако догодина няма инфлация, но икономиката не работи, ще е по-тежко. Затова са така важни забавените проекти по ПВУ, сега е моментът да ги стартираме, за да дадат антикризисен ефект догодина.

Като говорим за различия в измерването на бъдещи процеси, как тълкувате факта, че БНБ влоши значително прогнозата си за икономическия растеж на България, а ЕК я повиши?

- Така се получи. Разминаването идва от това - кога се очертава опасността от рецесия.  БНБ очаква, че още тази година ще започнем да усещаме тези насрещни ветрове от САЩ. Докато ЕК, на база оптимистичните данни от индустрията и икономиката ни, смята, че забавяне ще има, но то ще е по-слабо.  Приликата е, че в прогнозата за следващата година и БНБ, и ЕК очакват забавяне.

 Изворът на нашите проблеми основно се свързва с доставките на газ и неговите цени.  На този терен едни и същи данни се четат по два диаметрално противоположни начина. Вие категорично оборвате паникьорството,  свързано с разкачването от Газпром.  Защо вашата позиция така разяри работодателските организации? Каква е истината за актуалната цена на руския газ?

- Истината е по-сложна, отколкото изглежда. Всеки път, когато пазарът на природен  газ в Европа се успокои, Газпром измисля нова схема, с която да създаде напрежение и да вдигне цените. Рязко вдигане на цените имаше още миналата година, когато намалиха доставките. После пазарът се успокои от доставките  на втечнен газ в началото на 2022 г. Тогава пък започна войната и наново цените скочиха. И в момента, в който пазарът се успокои, Газпром измисли схемата с рублите. При следващото успокояване, Русия хвърли вината на развалени турбини по Северен поток 1. Този цикъл се повтаря непрекъснато. Русия прави това първо, защото печели от това, и второ, за да покаже на Европа, че е зависима и че не е в неин интерес да подкрепя Украйна. Плащането в рубли е трик. Най-големите купувачи на руски газ - италианската ЕНИ и гурманската ЮНИПЕР обявиха, че ще платят в рубли, но доставките им на газ драстично намаляха. ЮНИПЕР буквално до дни може да фалира и търси 9 млрд. евро спасителен пакет, плюс десетки милиарди заеми от германското правителство. Освен че е скъп, руския газ го няма.

От тези разсъждения излиза, че България се е оказала по-далновидна от Германия и Италия, в търсенето на газови алтернативи – ние първи започнахме да търсим резервни варианти?

- Абсолютно! България спечели от това, че първа, заедно с Полша, беше изключена от руските газови доставки. По-отрано разбрахме какво ни предстои. За три месеца България - за разлика  от Италия и Германия,  успя да вземе мерки за диверсификацията на синьото гориво. Интерконекторът е готов, остава само да се сертифицира, за да тръгнат 3 млрд. куб. м допълнителен капацитет.

Тръбата дори има възможен капацитет от 5 млрд. куб. м, което надвишава нашите национални нужди.

- Така е. А години наред се говореше,  че тази тръба е ненужна, че никога няма да се изплати и да се напълни. Оказа се, че още преди да е пусната в експлоатация и Сърбия, и Унгария, и Румъния и други страни от региона се наредиха със заявки, които вече са над 20 на брой. Учудващо е, но това Германия не го е направила. Вместо това строиха втора тръба до Русия и инвестираха в допълнителна зависимост.

Значи ли това, че тезата за по-скъп газ или липса на газ е политическа митология?

- За зимата все още не сме сигурни на 100%. Първо трябва да се напълни газохранилището в Чирен. Оптимистичното е, че в последните дни запълването върви бързо, сега сме на 40 процента. Ако темповете продължат, за зимата хранилището ще е пълно. За сравнение, в края на тази зима бяхме под 20 та сто. Русия спира кранчето когато си поиска. Дори да получавахме руски газ, пак трябваше да имаме алтернативен вариант - дали втечнен газ, дали азерски, дали ирански или друг.

Най-много се спекулира с цената на руския газ. Каква е тя в момента за ЕС и каква щеше да е за България, ако договорът с Газпром все още беше в сила,  според предварителните му условия?

- Всяка страна има различен договор. Всички договори на Газпром са обвързани с цените на нидерландската борса TTF. А тази цена се движи между 160 и 200 евро, 350-400 лева. Ако усреднено приемем, че за нас ще е 320 - 330 лв., това е двойно повече, отколкото в момента България плаща - за българските потребители цената е 180 лева. В момента евтин руски газ няма, такъв имаше исторически, в някои периоди той е струвал и 9 евро на мегават, при 169 лева към днешна дата.  

Апологетите на руския газ непрестанно дават унгарския пример и безценицата, на която „Газпром“ продавал там – говори се за цена от 60-70 евро. Какви са унгарските газови реалности в сегашната ситуация?

- За такава цена се твърдеше преди изборите в Унгария. После се оказа, че по новия договор тя изобщо не е ниска и пак е обвързана с пазарната цена. Преди 6 месеца може да е била 60 евро, но в момента е в границите на борсовата. Нещо повече, миналата седмица Унгария обяви извънредно положение в енергетиката, отмениха таваните на цените. И една от причините беше газът. Ще търсят допълнителни доставки, извън руските. Сърбия също се хвалеше с евтин руски газ, но се оказа,  че реалностите са други. Газпром вдигна цените и на най-лоялните партньори на Русия.

Като казвате, че руски газ към Европа в момента не тече, тече ли такъв по „Турски поток“?

- Ремонтът приключи и газът за Сърбия и Унгария тръгна. Но там пък беше спрян в предишен период.

В отговор на някои „родолюбци“, съществува ли възможност България да предоговори с Газпром ползването на „Турски поток“, изграден като транзитна тръба за рекордно къси  срокове, така че той да обслужва и български потребителски интереси?

- Според мен има. Тръбата юридически е собственост на Булгартрансгаз и е част от нашата национална мрежа. Но капацитетът на тръбата е договорен с Газпром за 15-20 години.

Можем ли при това положение да поставим нови условия на Газпром, както те постъпиха с нас за плащанията в рубли? Така че поне част от преминаващия газ да остава за национални нужди?

- Абсолютно!

Освен азерския газ, кои са пазарно най-подходящите алтернативи за България на руския газ, за да попълним микса от 3-3.5 млрд. куб. м годишно?

- Първото рационално решение е да получаваме пълния размер от договорения азерски газ – 3 млрд. куб. м. Но за да падне цената на азерския газ до договорената, трябва да тръгне интерконекторът. Тогава ще получим пълното количество азерски газ на още по-ниска цена. Това е важно, защото и при смесване с по-скъпи количества, в микса ще добием добра цена.  Впрочем от Азербайджан можем да договорим и допълнителни количества газ с дългосрочен договор.

България е акционер и в гръцкия терминал за втечнен газ. Добър вариант за нас ли е американският LNG газ?

- Този терминал ще бъде довършен следващата година. Проблемът с LNG е, че за да получиш ниската американска цена, трябва да имаш дългосрочен договор, да го купиш, натовариш и доставиш. Съвсем друго е, когато корабът е дошъл в Европа - тогава се конкурираш с всички останали и цената се вдига. Впрочем втечненият газ не е задължително да е от САЩ, може да бъде от Египет, Алжир. Израел също има много газ, но няма как да го изнася. Сега ЕК договори Израел да ползва египетски терминали, за да изнася втечнен газ към Европа.

За разлика от всеобщия политически тон,  във вашите газови разсъждения не личи паника. Защо тази паника се шири в голяма част от бизнес средите, които са силно привързани към руския газ – описан от вас като по-скъп и по-несигурен? Нали предприемачетвтото трябва да търси рационалното, а не политическото решение?

- Когато миналата година руският газ поскъпна с 900% (!), не чух някой да каже и една дума срещу Газпром. По същият начин стоят нещата и с Лукойл. Има някакво самосдържане сред българския бизнес да се кара с руския брат.

Значи политическото надделява над икономическото. Това не е ли непазарно поведение?

- Може би точно това е въпросът.  Ако цял сектор е зависим от една рафинерия или една тръба, той не иска да се кара с монополиста, защото може да врътне кранчето. Всички са зависими от него и си мълчат.

Какви са прогнозите ви за инфлацията у нас до края на годината и за 2023 година?  Как ще се развие проблемът за домакинствата?

- При храните инфлацията достигна високи проценти. Но в последните седмици тенденцията е обратна.  Зърното на световния пазар се срина до нивата отпреди войната. Отделно беше премахнат ДДС върху хляба. И ако пазарът работи добре, би трябвало цените да се върнат обратно. И на хляба, и на месото - там оправданието беше скъпия фураж, сега неговите цени  също се сринаха. В храните имаше най-голямо поскъпване, след горивата, но там предпоставките на международните борси изчезнаха. Обратно, сега при храните има натиск за поевтиняване. Вижте как нашите зърнопроизводители се бунтуват, че световната цена на зърното пада.Цените на металите и дървесината също паднаха на светговните пазари. В енергетиката цените на тока за бизнеса у нас бяха фиксирани на нива в пъти по-ниски от пазарните. Остават горивата, там все още не можем да накараме Лукойл да намали свръхпечалбите си.

Нали затова съществува КЗК?

- В повечето други страни от ЕС тези комисии се задействаха и разследват рафинериите за високите маржове. У нас той е най-голям, защото нашата рафинерия работи със значително по-евтиния сорт Урал.

Бивш финансов министър, известен като „Малката пица“  прогнозира неотдавна, че на тези нива на инфлация, вдигането на данъците у нас е неизбежно. Споделяте ли това мнение?

- Мисля, че е точно обратното. Въпреки щедрите мерки за бизнеса и гражданите, инфлацията пълни бюджета. А прогнозата на БНБ е, че заплатите ще настигнат инфлацията към края на годината.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във