Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ако не измрем, ще плащаме яко

По-високите данъци вече не са химера, а реална опасност

Любомир Дацов
S 250 bb45a36a f81a 4f2d bec5 9696b65f2c62
S 250 10c65b16 5b1c 4d42 b9b7 c1afffca7055

За вдигане на данъците в България се говори откакто през 2008 г. беше въведен плоският налог от 10 процента. Социалните ухажори от БСП и синдикатите всяка година едва изчакват бюджетната процеура, за да отворят уста. Тази година радетелите на прогресивната ставка на подоходното облагане са по-кротки, но и по-настоятелни.

БСП пак натиска за прогресивна скала, която по думите на Румен Овчаров щяла да засегне само най-богатите стотина хиляди души.

 Гласът на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова отново заяви, че сегашната данъчна система не е справедлива и няма нищо лошо да се вдигнат някои данъци.

В бюджета за следващата година това няма да стане. Но за следващия, този който ще се изпълнява през 2022-а, това е повече от вероятно.

Банкери, топфинансисти и десни аналитици още от сега предупреждават за подобно развитие. Повечето от тях смятат, че предизборният бюджет на принципа „След нас и потоп” е прекрасна хранителна среда за промяна на данъчната система в посока нагоре.

Дори и Българска народна банка се намеси.

Калин Христов, подуправител на БНБ, предупреди, че „има риск от вдигане на преките данъците в България – върху доходите на гражданите и печалбата на фирмите, ако в следващите години бюджетът не успее да се върне към траекторията на нулеви дефицити.

Най-сериозният въпрос е дали България ще се върне към фискална консолидация, тоест към стабилни финанси с нулеви дефицити след излизане от Covid-кризата, каза Христов. По думите му това зависи от два фактора – дали заложения икономически растеж за 2021 – 2023 г. е постижим и дали мерките в подкрепа на домакинствата и бизнеса, които се представят като временни, реално ще бъдат отменени след кризата. Ако те не бъдат отменени, както е предвидено, консолидацията ще бъде поставена под въпрос, а това може да доведе до покачване на данъците върху труда и капитала, които сега са в размер на 10%, стана ясно от думите на Христов.

"Увеличаването на преките данъци при свиваща се работна сила в страната и ниски нива на частните инвестиции няма да има добър ефект върху икономиката", посочи подуправителят на БНБ.

Министърът на икономиката Лъчезар Борисов се опита да успокои публиката като в отговор на предупреждението на БНБ,че може да се стигне до подобна ситуация, всъщност го потвърди. Той обясни, че данъците могат да скочат, ако бюджетът не се върне към нулеви дефицити в следващите години. 

Проблемът всъщност не е в големите „целеви” харчове заради пандемията, а в неотменимостта им след това. Както се казва, в България временните решения са най-трайни.

Икономистът от "Института за пазарна икономика" Петър Ганев подчерта, че не вярва антикризисните мерки в Бюджет 2021 г., които са на стойност 3 млрд. лв., да бъдат отменени след това.

Те ще останат, а цената им вероятно ще се плати с по-високи данъци.

Вътрешните крамоли обаче срещат еднозначна категоричност отвън. "Икономист" публикува статия: „Без предсрочни избори, но вероятно с по-високи данъци.” Вероятността за това била висока. Причината е натискът върху бюджета от слабите приходи и намаляващият БВП, които се отразяват на фискалната позиция на България. Влизането в ERM IIобаче изисква фискална дисциплина и вдигането на данъците би подобрило фискалния баланс. Но това ще има краткосрочен ефект, докато в същото време ще подкопае конкурентноспособността на България, имаща репутацията на една от страните с най-ниски данъци в ЕС. Иначе казано, допълнително може да бъдат отблъснати инвеститори и да намалее ръстът на търговския оборот и обмен.

От друга страна мераците на Брюксел да „вкара България в правия път" (на по-високите данъци) не угасват. В края на юли стана ясно, че Европейската комисия може да наложи на България да повиши данъка върху печалбата и данъка върху общия доход.

Европейската комисия проучва начините да задейства неизползван досега член от Договора за Европейския съюз, за да намали възможността на многонационалните компании да използват изключително изгодни схеми за плащане на корпоративния данък. Като целта е да бъдат повишени приходите в бюджета на ЕС заради разходите, свързани с пандемията от COVID-19.

По принцип за приемането на данъчно законодателство в ЕС е необходима единодушна подкрепа на всички страни членки. Но според чл.116 от Договора за ЕС „Когато Комисията установи, че съществуваща разлика между законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите-членки, нарушава условията на конкуренция във вътрешния пазар и, че произтичащото нарушение трябва да бъде отстранено, тя се консултира със съответната държава-членка.

Ако тази консултация не доведе до споразумение за отстраняване на въпросното нарушение, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат необходимите директиви”.

Това означава, че промени в данъчното законодателство може да бъдат направени и с обикновено мнозинство и страните членки няма да могат да наложат вето.

 „ЕС гласува едни огромни суми – и като бюджет за новия програмен период 2021-2027, и като спасителен фонд от 750 млрд. евро. Т.е, всичките тези пари трябва по някакъв начин да бъдат набавени. Основният източник е - собствени средства. А те идват от данъци и от такси”, обясни икономистът Румен Гълъбинов.

Финансистът потвърди, че е възможно да започне и уеднаквяване на съществуващите данъци: най-вече преките подоходни данъци. „България с тези 10% е в ниското ниво, затова вероятно ще ни посъветват да започнем да ги вдигаме. Във Франция и Германия те са много по-високи”, подчерта той.


Любомир Дацов, член на Фискалния съвет:


Няма универсална рецепта

В Европа има различни системи за облагане на доходите от труд: с висок и с нисък дял, с висока и с ниска прогресивност. Тези с висок дял в бюджета са страни като Франция, Белгия, Италия, Швеция, Унгария, Дания, Австрия. България е в средата, има поне 10 държави с по-нисък дял на данъците. Държавите с висока прогресивност са Ирландия ( там данъците върху труда са най-ниските в ЕС), Франция, Белгия, Люксембург, Италия, Великобритания и Финландия. В същото време държави с ниска прогресивност са Швеция, Австрия, Дания, Унгария, Полша и естествено България. По някакво съвпадение страните с високи данъци върху труда и висока прогресивност здравата са го загазили с бюджета, а имат и нарастващи социални проблеми!


Икономистът Владимир Каролев:


Свалянето на налози за някои води до вдигането им за всички

Както винаги съм казвал, аз подкрепям плоски, справедливи и ниски данъчни ставки. И за мен винаги е било по-добра идея данъчните ставки да се свалят с малко за всички, а не с много за някои. Носят се и политически предсказания и обещания от бизнеса приходите в бюджета дори да се увеличат, не да спаднат. Дали това ще се случи по обещания начин? Отново никой не знае, особено в днешната ситуация. И къде е проблемът? Ако реалността се размине с обещанията, има риск махалото да се люшне в обратната посока и да се вдигат ударно други данъци, за да се кърпят "изненадващи" дупки в приходите. А при ударното вдигане ще се търси сигурност, т.е. то хипотетично ще бъде за всички - а не за някои.

Facebook logo
Бъдете с нас и във