Банкеръ Weekly

Финансов дневник

АГРЕСИВНИТЕ БАНКИ ЩЕ ПЛАЩАТ ПОВЕЧЕ

Трите месеца и половина, които остават до края на годината, ще минат под знака на сериозни промени в три фундаментални за банковия сектор закона - за кредитните институции, за плащанията и за гарантирането на влоговете. Най-напреднала е редакцията на Закона за гарантиране на влоговете. Всъщност става дума за изготвянето на почти нов нормативен документ, защото се променя методиката за изчисляване на премийните вноски, които банките правят всяка година и с тях попълват сметките на Фонда за гарантиране на влоговете. В момента тези вноски са в размер на 0.5% от средствата, привлечени от кредитните институции от граждани и фирми, без оглед на финансовото състояние на отделните банки.
При сегашната схема в сила е
правилото по-голямата банка плаща повече
независимо че рискът, който поема при сделките си, може да по-нисък, отколкото при някои кредитни институции с по-малки балансови числа. Впрочем практиката от десет години насам показва, че от фалит са застрашени по-малките банки, които по правило се контролират от български капитали. Нека припомним, че през 1998 г. в несъстоятелност бе обявена Кредитна банка на Мултигруп, година по-късно съдбата й бе споделена от Балканска универсална банка, а през 2005-а фалира контролираната от братя Боневи Международна банка за търговия и развитие. Кредитната дейност на всички тях се отличаваше с две неща. Първо - много на брой заеми, отпуснати на свързани лица. Обслужването им протичаше със значителни просрочия и при изключително неизгодни условия за кредитора - големи гратисни периоди и неестествено ниски лихви (равни или много близки до основния лихвен процент). Второ, изключително високата доходност, която и трите банки предлагаха по депозитите на граждани и фирми, и то в чуждестранна валута - ясен сигнал, че на тях не им достигат свежи пари.
Оказа се, че системата за гарантиране на влоговете работи на принципа на споделената отговорност, при който стабилните банки плащат за авантюрите на слабо управляваните и ненадеждни институции. При това положение за клиентите е без значение дали влагат парите си в стабилна банка. Ако спестяването е до 40 хил. лв., или 20 хил. евро, при сегашната схема е все едно къде ще бъде депозирано то, защото до тази сума е гарантирано от държавата. Клиентът би трябвало да се интересува единствено от дохода, който ще получи. Точно срещу този порочен принцип се възпротивиха няколко големи кредитни институции начело с УниКредит Булбанк, които настояха да бъде разработена и да се приложи
схема за рисково претеглени вноски
Идеята е по-стабилните и по-консервативно работещи банки да превеждат във Фонда за гарантиране на влоговете пари, които като процент от привлечените средства да са по-малко, отколкото средствата, превеждани от по-агресивните кредитни институции. Според разработената от експертите на фонда схема, в зависимост от финансовата стабилност на кредитните институции вноските им ще варират от 0.2 до 0.6% от привлечените от тях средства. За много хора разликата между тези коефициенти и сегашните 0.5% е пренебрежимо малка. На практика обаче, когато става дума за привлечени 5-6 млрд. лв., разликата от 0.1% се равнява на 5-6 млн. лв., а това са средствата за отпускането на един голям инвестиционен заем, който може да носи на банката доход от 400-500 хил. лв. годишно.
Всъщност Фондът за гарантиране на влоговете и Министерството на финансите вече са съгласували проектозакон, в който е заложена нова схема за изчисляване на вноските. Сега се очакват коментарите на банковите ръководства по него. Подбрани са
десетина показателя
по които ще се преценява състоянието на всяка банка у нас. Те са разделени в две групи - количествени и качествени. Сред първите участват коефициент на обща капиталова адекватност и коефициент на първичната капиталова адекватност (при изчисляването й се включва само част от собствения капитал), възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите, коефициент на ликвидност и съотношение на необслужваните и на нередовните вземания спрямо всички активи на банката. В качествените показатели влизат рейтингът, който БНБ присъжда на банките, както и рейтингът от специализирана кредитна агенция като например Мууди'с или Стандарт енд Пуърс. Максималният брой точки, който може да получи една банка, е 100, като количествените показатели дават максимум 60 точки, а качествените - 40. Например, ако коефициентът на обща капиталова адекватност е над 14%, банката получава 30 точки. В случай че той е между 13 и 14%, точките са 20, при 12-13% се дават 10 точки, а когато е под 12% - нула. Така е и с другите показатели. В случай че кредитна институция събере максимума от 100 точки, вноската й във фонда за годината ще е 0.2% от привлечените й средства. При по-малко от 50 точки тя ще е 0.6% от привлечените средства. При този подход може да се окаже, че една консервативно работеща банка с влогове, депозити и сметки за общо 4 млрд. лв. може да внесе във фонда същите пари, каквито превежда по-агресивно и по-рисково работеща кредитна институция, привлякла наполовина по-малко средства.
Разликата в отделните схеми
идва както от критериите, заложени в тях (в някои от вариантите липсват показатели за качество на активите, за възвръщаемост на собствения капитал или за първична капиталова адекватност), така и от периода, на който те ще се отчитат. В един от вариантите е предвидено оценката да се извършва в края на счетоводната година, а в друг - тя да става на средномесечна база. Разминаванията в крайния резултат ще са значителни. Въпреки това според някои банкови експерти изчисленията на тримесечна база ще са по-коректни. Тук обаче проблемът идва от това, че няма практика БНБ и международните рейтингови агенции да оценяват кредитните институции на всеки три месеца. По правило Централната банка прави това веднъж в годината, а агенциите - на всеки шест месеца. Затова може би най-добрият вариант за българската практика е изчисленията, които ще прави Фондът за гарантиране на влоговете, да стъпват на резултатите от полугодието. Това е и периодът, през който финансовите отчети на кредитните институции се проверяват и заверяват от експерт-счетоводителите. По-важното в случая обаче е, че
оценките за отделните банки няма да са публично достояние
Размерът на вноските им във фонда също ще са тайна. С други думи, клиентите отново няма да имат каквато и да е ориентация коя банка е по-сигурна и ще са лишени от правото на информиран избор, когато решават къде да вложат парите си. Впрочем дискусията за това дали данните за финансовото състояние на банките да са публични се води много отдавна. За съжаление повечето експерти са на мнение, че всякакви оценки за стабилността на една кредитна институция засега трябва да си останат в сферата на вътрешната информация. По тази причина БНБ не дава публични данни за отделната банка за капиталовата адекватност, за ликвидността и за съотношението на класифицираните вземания спрямо активите. Опасенията са, че тази информация може да се ползва некоректно от конкуренти и медии. Случаят с атаката срещу Първа инвестиционна банка преди няколко месеца е показателен в това отношение. В същото време обаче без данните за всяка кредитна институция да станат публични, гражданите и фирмите няма да са наясно къде да влагат парите си и ще продължат да избират по досегашния начин - най-вече на базата на предлаганите им лихви по депозитите. А докато това продължава, никой не може да се сърди на клиентите, че предоставят парите си на институции със съмнително финансово състояние. Цялата отговорност за това ще е на банковия надзор, който не е успял навреме да вкара в правия път банките, водещи прекалено рискова политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във