Банкеръ Weekly

въпрос от залата

А ще има ли надзор над надзора?

Комисията за финансов надзор успя да добута до първо четене в парламента финансирането си чрез огромни такси върху поднадзорните лица и вече без вмешателството на хазната. Уж! Размерът на изтръскването на джобовете, както се предвижда, беше наречен от проверяваните "Геноцид". Така е, големите пенсионни компании например ще трябват да плащат годишно по около 1.5 млн. лв., че и повече, за да ги проверяват. .

Но не в това е проблемът. Къде ще отидат тези 16-18 млн. лв., които ще събират чиновниците.

За заплати? За командировки? За проформа проверки? За проверки? За административен натиск?

Не знаем. Само предупреждаваме.

И ще дадем един пример. С нелегалните инвестиционни посредници, които правят големи удари на българския пазар, а КФН се занимава само с това да ги включва в черния списък на играчите без лиценз, които така или иначе ядат хляба на редовните търговски.

Този списък непрекъснато набъбва, преди две години бяха 15-ина, сега гонят осемдесет.

Защо не намалява?

От КФН казват, че не могат нищо да направят срещу тях, защото не са лицензирани, т.е. не са им поднадзорни. Трябвало икономическа полиция, Комисията за защита на потребителите, а защо не и ДАНС да се намесят. Тези всичките пък едва ли знаят за проблема, а и да знаят, оправдават се, че нямат финансови експерти - разбирачи, които да ги разследват. Питали КФН за помощ, оттам казали, че нямат достатъчно хора.

А Комисията за финансов надзор е затрупана с жалби от измамени клиенти, но за да се преследват измамниците, трябват доказателства, а такива се събират трудно. Мошениците непрекъснато местят седалището си, отказват да подписват договори с техните клиенти, пазят се от официални формуляри.

Подобен е случаят и с надзора над фирмите за бързи  кредити. Те се водиха към Министерството на финансите, после към КФН, сега - към БНБ. Контрол никъде нямаше и пак няма.

Вълната от агресивни реклами за финансови институции, които отпускат бързи заеми и ипотечни кредити  в края на миналата година, предизвика само Комисията за защита на потребителите.

"Оказва се, че това е един доста специфичен бизнес. Търговците търсят различни начини да представят нещата така, сякаш кредитополучателят  ще трябва да върне по-малко, отколкото е взел. От друга страна пък, самите потребители, които имат нужда от такъв тип кредити, по-лесно се доверяват, защото са притиснати от спешна потребност. Когато видят примамлива оферта, почти не се замислят за това, че няма как да върнат по-малко или колкото са взели, особено когато става въпрос за някакъв по-кратък период от време и за едно много бързо усвояване на сумата”, коментира тогава шефът на КЗП Маргаритов. 

Инспекторите проверяваха само анонсите при офертите и дали преди отпускането на заема конкретният потребител е запознаван предварително с всички условия. Защото има и нов закон, който ще регулира предоставянето на ипотечни кредити на физически лица. Там има доста детайлни изисквания към търговците, които са длъжни да дадат 14-дневен срок за размисъл, да предвидят възможността да има независими консултанти, които ще бъдат вписани в нарочен регистър и ще подлежат на по-строг контрол и от БНБ“, каза председателят на КЗП.

И пак нищо. А на всеки стълб в София има обяви за бързи кредити от безнадзорни кредитори.

Та въпросът е: като ще се дават още, и то големи пари на КФН, за да прави качествен надзор, не е ли редно някой да каже кой ще надзирава надзора?

Facebook logo
Бъдете с нас и във