Банкеръ Daily

Задава се конкурс "Мистър/мисис НСИ"

А БНБ-2, де!?

Една баба се наредила в пощата за пенсията на починалия си съпруг. Изгонили я. А тя промърморила: "Ми щото на изборите оня ден гледам, че е гласувал". 

България е страната в света, където населението е по-малобройно от избирателите. При около 6.5 млн. души население според последното преброяване пред урните се явяват ... 6.7 млн. избиратели.

Едва ли това е проблем само на националната статистика. Но политиците не могат да си позволят дълго да игнорират данните от споменатото преброяване, макар че в края на 2021-ва от НСИ обещаха окончателните - с корекции от 1% до 2%.

Самото преброяване бе съпътствано с хаос. "Нашата работа тепърва започва, обясни  след края на "работата с гражданите" Сергей Цветарски, председател на Националния статистически институт. Преброени са 82% от населението, но към момента не може да се каже колко точно са преброени, уточни Цветарски.

Едва ли е виновна статистиката, че политиците отредиха първостепенна роля на електронното преброяване, а българите,  за които стадната култура властва над лелеяното гражданско общество, решиха да отидат за гъби. И никой не предвиди този вариант, поради което преброителите се превърнаха в опасност, по която дори се стреля.

 Догодина предстоят местни избори, а през 2024 - европейски. 

Избирателните списъци най-сетне трябва да бъдат изтръскани от "мъртвите души". За последния вот избирателите с право на глас бяха малко над 6.7 милиона - повече от преброеното население. А и след като българските граждани са по-малко, разходите за организиране на избори също ще се съкратят. Новите статистически данни за населението могат да променят и районирането на България - за едни обезлюдени райони мандатите ще намалеят, а за други като София, която е привлякла значителен дял хора, ще се увеличат.

Преди две години БНБ алармира за тежък проблем при изчисляването на БВП от страна на НСИ, което принуди статистическия институт да влезе в обяснителен режим и да ревизира леко оценките си. В прессъобщение тогава централната банка съобщи за разминаване от 3.3 млрд. евро, а после статистическият институт обясни, че действително е "изпуснал" внос на горива за 3-4 млрд. лв. през 2019 г., но заради други корекции не се стигна до сериозно преизчисляване на БВП.

На 18 октомври м.г. НСИ направи мащабна ревизия на данните за брутния вътрешен продукт (БВП) на България от 1995 г. насам. Някои от стойностите за растежа бяха променени значително, което следва да измени и интерпретацията на част от икономическите процеси. 

На 16 ноември при публикуване на експресните си данни статистическият институт съобщи, че БВП е нараснал с едва 0.4% на годишна база през третото тримесечие на 2021 г. Това поставяше България на последно място по икономически растеж сред държавите от ЕС, обявили данни към онзи момент.

Три седмици по-късно НСИ ревизира оценката си до 4.6% растеж на годишна база през третото тримесечие. Това постави България на значително по-добра позиция в ЕС, където средният растеж бе 4.1%, стана ясно от съобщение на Евростат.

Едва ли и това е проблем на националната ни статистика. Виновна е методиката на Евростат, данните на БНБ и т.н. 

Далеч сме от мисълта, че както беше казал някой, 

статистиката е „верен сбор от неверни данни”.

Няма да правим алюзия и със следосвобожденска България, когато на първите избори се е гласувало с царевица и боб и колко полярни политически варива е имало в джобовете на комисиите.

Няма и да намекваме, че статистиката, въпреки че е точна наука, също може да се използва за политически цели.

Но на фона на тези ретроградни мисли се зададе промяната. За първи път в най-новата ни история се предвижда изслушване и конкурс за председател на НСИ.

Процедура за конкурс на кандидати за председател на Националния статистически институт е обявена със заповед на заместник министър-председателя по ефективно управление Калина Константинова. 

До 16 май кандидатите трябва да представят в деловодството на МС концепция 

за развитие на дейността на институцията и необходимите документи, удостоверяващи професионален опит.

Избраният нов подход се практикува само в две страни членки на ЕС – Малта и Ирландия, оценява се високо от Евростат и е в съответствие със заявения от правителството ангажимент за публичност и прозрачност на назначенията. Целта е отварянето на вратите на институцията за ново поколение мениджъри професионалисти, казват от правителството. Но имаме право наъ скептицизъм към казаното, след като видяхме какво се случи с концепциите и претендентите за гуверньор на БНБ, както и с тези за нов Фискален съвет.

Кандидатите за шеф на НСИ ще бъдат оценявани от комисия, 

в която влизат изявени специалисти в областта на статистиката и представители на институциите. Те ще приемат и правилата за избор. До десет дни след изслушването комисията ще представи доклад за резултатите от конкурса.

Търсеният профил на кандидатите е български гражданин с минимална образователна степен магистър, с доказан опит в сферата на статистическата наука и практика и в управлението на големи екипи. Изисква се добро владеене на английски език, умения за обработка и анализ на информация, познания за дигитална комуникация и информационна сигурност.

Тепърва ще има правила за избора. Тепърва ще се търси най-добрият кандидат. Всичко е по пролетному оптимистично.

Но песимистичният българин се пита: „Ами ако се издигнат две кандидатури при тази взаимна опозиция в управляващата коалиция?”

БНБ-2 ли ни чака?

Facebook logo
Бъдете с нас и във