Банкеръ Daily

Финансов дневник

70 години "Банка ДСК"

Централният офис на "Банка ДСК" е разположена в сграда на улица "Московска" №19, част от която е покрита с прочутите жълти павета.

На днешния ден през 1951 г. Пощенска спестовна каса и множество по-малки банки са обединени в Държавна спестовна каса (след 1999 г. - Банка ДСК). 

Пощенска спестовна каса  е българска държавна банка с централа в София. Тя функционира между 1895 и 1951 година, когато става основата на новообразуваната Държавна спестовна каса.

Пощенската спестовна каса е създадена през 1895 година, като дейността ѝ е регулирана със специален закон от следващата година. Основната цел на нейното учредяване е привличането на депозити от дребни спестители, които да бъдат използвани за кредитиране на държавния бюджет или за други цели, които правителствата приемат за полезни. При работата си с множеството дребни клиенти касата използва голямата мрежа от пощенски клонове на Български пощи.

В началото на ХХ век 65% от капитала на Пощенска спестовна банка е вложен в държавни ценни книжа, като по това време тя притежава 5% от непогасените държавни облигации. Държавата получава печалбата на Пощенска спестовна каса, равняваща се на разликата в лихвите по ДЦК (6-7%) и лихвите по влоговете (4%), като на практика си осигурява по-евтино кредитиране. Освен това, например, преди емитирането на държавен заем през 1904 година, касата е използвана за интервенции на фондови пазари в чужбина, целящи да покачат цените на българския държавен дълг, от които тя търпи загуби.

Специалният закон за Пощенска спестовна каса е заменен от Закона за пощите и телеграфите от 1905 година, според който касата може да купува само облигации, издадени от правителството или Българска народна банка. Въпреки това през следващите години, под натиска на правителството, тя предприема рискови инвестиции, като изкупува облигации на Българка земеделска банка и някои общини, като Софийска и Варненска.

Пощенска спестовна каса преживява известен възход по време на Голямата депресия, когато много спестители в малки кооперативни и частни банки се пренасочват към нея, смятайки вложенията си за защитени от държавната собственост на Пощенска спестовна каса. През 1935 година депозитите в касата са над 2 милиарда лева или около 17% от пазара. Въпреки този приток на вложения, Пощенска спестовна каса поддържа относително високи лихви по влоговете, като използва привлечените средства за кредитиране на държавната Българска земеделска и кооперативна банка. Тази нейна политика е критикувана от икономисти, като Асен Чакалов, който смята, че Пощенска спестовна каса възпрепятства понижаването на лихвените нива в цялата банкова система, а оттам и улесняването на кредитирането. Това положение е прекратено през 1937 година, когато правителството забранява на държавните банки да плащат лихви, по-високи от сконтовия процент на БНБ, ликвидирайки конкуренцията между тях за привличане на депозити.

През 1951 година правителството обединява Пощенска спестовна каса с национализираните кооперативни популярни банки и земеделски кредитни кооперации и образува Държавна спестовна каса.

Към ДСК е прехвърлено и обслужването на частните влогове в Българска народна банка. Тя получава изключителни права за приемането на влогове от частни лица в страната. Първоначално те са използвани изключително за кредитиране на държавата, като от средата на 60-те години на миналия век банката получава възможност да отпуска потребителски кредити и кредити за жилищно строителство на частни лица. До 1971 година тя се ръководи от Министерството на финансите, а след това - от Българска народна банка.

Централния офис на банката е разположена в сграда на улица "Московска" №19, построена през 1914 година по проект на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков за тогавашната Софийска банка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във