Банкеръ Daily

Доц. Григор Сарийски пред "БАНКЕРЪ":

Влизането в еврозоната е като ампутация - решението е на пациента!

Доц. д-р Григор Сарийски е финансов и икономически експерт в Института за икономически изследвания при БАН.

 

Г-н Сарийски, в годишния си доклад Института за икономически изследвания при БАН заговори за стагфлация у нас при определени политически сценарии. Не е ли пресилена тази прогноза? 

- Ако говорим за прогноза, докладът предвижда ръст, съпоставим с предвиденото в актуализацията и средносрочната бюджетна рамка – там са 2.7%, ние говорим за около 2 процента. Но думата стагфлация наистина се употребява в доклада. Ако погледнем фундаментално факторите, които определят икономическото развитие, това е един от все по-вероятните сценарии. Логиката е следната. За да произведе продукция, на едно предприятие са му необходими енергия, работна сила и суровини. Ако някой от компонентите нараства по-бавно от паричната маса, това трябва да се компенсира с по-висока производителност. В периода 2014-2021 г., паричната маса у нас се е удвоила.

Вижте цялото видео от разговора с Григор Сарийски ТУК:

 

Как става това, при положение, че сме във валутен борд?

- Вързани сме към еврото и това са процеси в еврозоната, като ние се движим малко по-бавно от тях. А у нас работната сила постоянно намалява – не може да се получат повече човекочасове с по-малко хора.

Но бизнесът заяви, че се нуждае от 200 000 работници, а същевременно, според вашия доклад, безработицата расте. Мнима ли е тя при това положение?

- Да, работни места има, но проблемът е при начина на отчитане на безработицата. Компонентите в производството страдат от забавено нарастване, докато парите в системата се удвояват в кратък период. И съвсем естествено е при трус като сегашния в Украйна, с блокиране на логистични вериги и дерусификация на горивата, да има опит за догонване на цените. 

Днес котировките на петрола са 119 долара, а преди по-малко от две години бяха 35 долара. Парите свиват своята тежест спрямо суровините. Така че ръстът на суровините е резултат от процес, който протичаше повече от 10 години. За да се стигне до уравновесяване на цените има единствен вариант, който анализатори и публични институции не обичат да артикулират: за охлаждане на пазарите трябва да се свие търсенето. Това значи по-малка икономическа активност – именно стагнацията, за която говорим. Сценарият нисък икономически ръст и продължаващо разрастване на инфлацията след 10-годишно напомпване на пари води към стагфлация. 

Сега ситуацията много зависи от това кои енергии ще бъдат включени в таксономията за преходни източници. Много зависи и от производството на първична енергия в големите европейски икономики. Франция например извади от употреба половината си ядрени реактори.

Германия пък изцяло закрива атомната си енергетика.

- Което беше изцяло резултат на ударната зелена вълна. Същата зелена вълна в момента влияе много на гласуванията в ЕП. Ако погледнете индустриалното производство на Германия, още преди пандемията там започнаха да отчитат отрицателен темп. Германия произвежда все по-малко и тази тенденцията продължава да се развива. „Северен поток 2“ трябваше да компенсира този недостиг.

В момента целият свободен свят плаща данък „Демокрация“, свободата е скъпо удоволствие.

- Така е, това е част от цената - да се изживяват като част от свободния свят. Сами виждате колко малко решения в свободния свят могат да бъдат взети самостоятелно - свободният свят е този, който не може да взима самостоятелни решения, той иска да наложи калъп върху демокрациите. 

По отношение на еврозоната, нашият управляващ елит иска да избяга от ангажимента, наложен от конституцията - отказът от суверенитет изрично е в прерогативите на суверена. Отказът от националната валута е отказ от суверенитет и за подобна крачка трябва да има допитване до суверена.

Не е ли въпросът прекалено експертен, за да се търси масовото мнение по неговото решаване? Освен това България е подписала Лисабонския договор, заедно с ангажимента за приемане на еврото.

- Затова казвам, че страните, които се присъединяват към ЕС първо се допитват до гражданите си. България е млада демокрация и на този фон допитването за еврото трябва да се отложи. Ако не сме стигнали зрялост, кога ще я стигнем?

На някои държави им трябват по 200-300 г. демокрация, за да достигнат зрялост.

- Това означава ли, че ние задраскваме 30-те години преход?

В голямата си част този преход е наричан от мнозина бандитски.

- Всеки преход първоначално има бандитски етап. Никой не обича да си спомня за първия милион. Сега ние би трябвало да сме достигнали достатъчна степен на политическа зрялост, за да се произнасяме по важни въпроси. Когато лекар ви каже, че се нуждаете от операция или ампутация, той дава препоръка, но решението го вземате вие.

Вие смятате, че влизането на България в еврозоната е равносилно на ампутация на крайник?

- Ликвидирате си валутата.

Това направиха над 20 европейски страни. Дали на французи и германци не им бяха мили франкът и марката?

- Уловката е, че германците и французите имат облага от използването на еврото. В момента, когато влезете и „закопчаете“  валутния курс, вече не може да маневрирате с валутата и да обирате дисбаланси в икономиката. Икономики, които са по-напред в развитието си, имат интерес от премахване на граници, на плаващи валутни курсове - всичко, което води до улесняване на движението на хора, стоки и капитали. Проблемът е, че когато тези граници се премахнат, потоците вървят само в една посока - към ядрото.

И какъв да е пътят на България тогава? Вашата концепция е невлизане в еврозоната и сваляне на валутния борд, така ли?

- В никакъв случай не сваляме валутния борд.

Е, тогава за каква гъвкавост на финансовата ни система говорим, след като валутния борд си е като желязна риза?

- Вижте, вие имате апартамент, който сте купили преди 20 години, но никога не сте давали под наем, не сте ипотекирали и не сте продавали. Значи имате права, които никога и по никакъв повод не сте упражнявали. С финансовата политика е същото. В сегашната икономическа ситуация за България е по-добре да остане „вързана“ към еврото, защото никой не знае какво ще стане след година, две или пет. Ако скъсаме тази връзка, ние никога повече няма да можем да я възстановим. Така че в никакъв случай не говоря за премахване на валутния борд. По-скоро трябва да помислим дали да останем „вързани“ само към еврото, или да отидем на варианта „Кошница от валути“. В крайна сметка, само 70% от търговията ни е с държавите членки на Европейския съюз...

И смятате, че по този начин българската икономика ще се почувства в по-здравословна среда и ще отидем към догонващ вариант, за който говорим от 20 години?

-  Образно казано смятам, че да сменяте коня по средата на гонката, е неразумно, меко казано. Особено, ако условията продължават да се влошават.

Ако конят обаче е последен в състезанието?

- Когато е последен, трябва да го подкрепите, а не да го товарите допълнително или да го смените. Има начини това да се случи.

По време на състезание, примерно - две обиколки преди финала?

- Интересна метафора. Влизането в еврозоната означава, че ще трябва да „вържете“ на вашия кон каруца и да я натоварите с нови и нови тежести. А това означава нови разходи?  Например - създадения фонд за преструктуриране... 

В момента има фонд за Гърция, фонд за Кипър, но оттук насетне ще има фондове и за други държави членки. Ясно е, че състоянието, в което се намират Испания, Португалия и куп още държави членки, не може да бъде оставено до безкрай. Ще има нови фондове за преструктуриране, ще имаме вноски във фондовете за стабилност на еврозоната, ще има прехвърляне на част от нашите фондове „оттатък“... Тоест - непрекъснато ще трябва да заделяте някакви пари, вместо да остават в националната икономика.

Може, но ако отношенията ни с Брюксел продължат да се развиват в рамките на нормалното, очакванията са в България да влязат едни 60 милиарда европейски пари. Това никак не е за подценяване, защото наистина може да доведе до тотално реформиране на българската икономика.

- Дайте да не мерим нещата в милиарди, защото и тук е важно какво пише в „ситния текст“. Ако тези милиарди отидат за единица площ, а не за добавена стойност, ще се радваме, че имаме рекордни добиви на пшеница, слънчоглед и рапица, но ще ругаем, че доматите са гръцки, ябълките полски, а чесънът - китайски. 

Наистина от нас зависи как ще бъдат инвестирани тези милиарди и дали изобщо ще бъдат инвестирани, но от друга страна - и това не е тайна за никого - много от тези милиарди пристигат тук с панделка и етикет за какво точно трябва да бъдат похарчени. 

Да речем - Планът за възстановяване и устойчивост. Не може да получим и едно евро, преди те да ни одобрят разхода, т.е. да ни вкарат в техните параметри. Така че парите винаги идват с указания в ситен шрифт. Освен това, 60 милиарда за България не са едно и също с 60 милиарда за Германия, Франция, Чехия или Румъния. Никой няма да дойде от Брюксел и да ни каже как да направим завод, който да произвежда автомобили. Ние трябва да си го направим, със собствени сили и средства. 

Как си представяте, например, че един германски концерн ще има интерес от раждането на негов конкурент в периферията на Европейския съюз? Не знам дали аудиторията на „БАНКЕРЪ“ знае, но по официални данни в Брюксел има около 6000-7000 лобистки компании, които непрекъснато контактуват със структурите, определящи регулаторните рамки и параметри в Европейския съюз. И тези лобисти директно въздействат върху това как тези милиарди да бъдат структурирани, къде да бъдат насочени и на какви критерии да отговарят бенефициентите. Така че да вярва някой как ще инвестираме тези пари там, където ние преценим, или с тяхна помощ да догоним Европа - просто забравете.

Как тогава ще я догоним Европа? След като досега не е известен случай, когато изостанала държава прави скок без европейски инвестиции?

- Съгласен съм. Въпросът е, че инвестициите могат да бъдат насърчавани със среда. Така че, когато вие създадете нормална бизнес среда в държавата, никак не е задължително инвестициите да идват само и единствено от Европа. Единственото, което би трябвало да ви интересува е тези инвестиции да водят след себе си висока добавена стойност. Може да са от Америка, от Китай, от Австралия, от къде ли не. Условията са две - да отварят места за висококвалифицирани работници и да създават висока добавена стойност. 

Крайно време да забравим за ишлеметата. Едно време бяха в текстила, днес и те са във високите технологии. Порочен модел, на който трябва веднъж завинаги да бъде сложен край.

Facebook logo
Бъдете с нас и във