Банкеръ Daily

Кандидатът за гуверньор на БНБ Любомир Каримански пред „БАНКЕРЪ“:

Инфлацията е лед, трябва да внимаваме как ходим по него

Г-н Каримански, позицията на гуверньор на Централната банка е една от най-отговорните в държавата и очакванията са тя да бъде заета от от финансист или икономист с доказан престиж, с добри познания във финансите и макроикономиката, но и с безспорни морални качества. За този пост в Норвегия се кандидатира и бе утвърден шефът на НАТО Йенс Столтенберг, но поради предложения му втори мандат в Алианса, той се отказа и на поста бе назначена Ида Волден Баке, също фигура с огромен авторитет. Бихте ли споделили какви са вашите качества, ценз, международни контакти и призанания за тази важна позиция?

- В банковия сектор съм от 1991 г., минал съм през всички превратности на банковия живот в България, които ни поднесе т. нар. преход. Бил съм изключително концентриран върху начините банките да бъдат близо до хората, да бъдат иновативни и да бъдат свързани с крайния потребител. Затова през цялата ми банкова кариера моят фокус е бил върху електронните платежни услуги и свързаните с тях рискове, както и управлението на цялата платежна дейност в съответните банки. Смея да кажа, че през цялото време съм се стремял и към социална функция – да помагам в подготовката на експерти в банковия сектор чрез Международния банков институт, където съм обучавал хора от почти всички български банки. Подготвял съм и студенти в УНСС. Имам многобройни публични изяви в международни форуми и кръгли маси, както и участие в Европейския платежен съвет, където бях член на Съвета за SEPA-разплащания, както и на европейския банков орган – групата на участниците в банковия сектор, където съм защитавал визията на комисията за дигиталния финансов пакет. Смятам, че всички тези дейности, плюс опита ми в Люксембург, ми позволяват да кандидатствам за поста гуверньор на БНБ. Смятам също, че е добре нашата Централна банка да запази консервативния си характер, но в същото време да се модернизира.


Вижте цялото интервю с Любомир Каримански 


Г-н Каримански, как оценявате критериите, поставени от парламента за избиране на управител на БНБ, в част от обществото остава впечатлението за занижени изисквания?

- Напротив. В процедурните правила вкарахме изискване за магистърска степен на кандидатите, което беше спорно през последните седмици.

Ако и без магистърска степен се става управител на БНБ...

- Вижте закона – в тази част той не е променян от доста време. Записано е само изискване за висше образование, без да се уточнява повече. Ако бяхме добавили допълнителни критерии, щяха да ни обвинят, че искаме да дописваме закона.

Във вашата концепция основно място заемат модернизацията и дигитализацията на банковите дейности, развитието на платежните системи и канали за разплащания, това е екипна работа. С какъв тим ще подходите към решенията?

- Разбира се, че имам екип. И той ще бъде от високи и доказани в банковия сектор специалисти. Ще има хора с научни степени, за да обхванем и макроикономическата част на банката. За всеки сектор във БНБ имам точните специалисти. Но имена на този етап няма да споделя, защото върху мен през последната седмица се изля толкова кал, че искам да предпазя хората от екипа си от същата участ. Тази кал, която може да задръсти Ларгото не цапа само мен, тя цапа и институцията БНБ, тъй като тъкмо институцията БНБ ми е издавала професионални сертификати, че имам достатъчно умения да управлявам търговски банки.

Споменахте за поне петима емисари, които са ви посъветвали да се откажете от кандидатурата си. Кои са тези „съветници“ и от кои посоки се появиха?

- Не очаквайте от мен да хвърля камък по някого.

Но камъните към вас не спират да хвърчат.

- Усетих доста камъни по себе си за една седмица. „Съветниците“ бяха от различни посоки – от публичния сектор, от частния сектор. Но, както каза Слави Трифонов, аз съм неконтролируем и независим човек.

За нашия публичен живот това е висша атестация.

- През времето съм сменил не една и две местоработи, защото усетя ли вмешателство в независимостта си, предпочитам да запазя нея, вместо работата.

Професионално погледнато, каква е оценката ви за функционирането на паричния съвет у нас и за валутните бордове като цяло?

- Паричният съвет изигра изключително важна роля за финансовата стабилност и за макростабилността на държавата. Затова ще предложа до влизането ни в еврозоната паричният съвет да бъде запазен, за да си гарантираме плавен преход.

Какви са възможностите за собствени политики от страна на БНБ по време на валутен борд?

- Ограниченията са върху паричната политика. Но в същото време Централната банка може и направи доста неща в частта на платежните инструменти, например. Достатъчно плавно и иновативно успяхме да създадем банки, които имат собствени картови авторизационни центрове. Тези банки бяха пионери не само в България, но дори и в Европа по въведения на нови услуги. Това означава, че платежната инфраструктура у нас се разви достатъчно успешно, благодарение и на БНБ. Лично аз съм участвал в създаването на два картови центъра, като единият от тях все още работи в една от българските банки. И то достатъчно успешно. А моят екип за пръв път внедри превенцията с SMS-известяване. С което намалихме банковите измами и фалшификации.

Като минахме през валутния борд, да стигнем и до еврото. Имаме съвършено нова световна икономическа конюнктура, нашите макроикономически показатели за членство в Еврозоната също са видоизменени от войната и санкциите, а и обществото е ярко разделено по темата. Реалистична ли е датата 1 януари 2024 г. за влизането ни в еврозоната?

- Ще започна отзад напред. Изключително важно е обществото да бъде добре информирано по отношение на еврото. В концепцията си залагам на стремеж към еврозоната, но чрез широка информационна кампания, адекватна и адаптивна към всяка възрастова група. За да не останат сегменти – нито в населението, нито в бизнеса, които да не са убедени в предимствата на еврото. Много е важен и икономическият момент, в който да се случи присъединяването към европейската валута. Убеден съм, че в този несигурен свят, колкото по-бързо се присъединим, толкова по-добре. Имахме пандемия, след това дойде кризата с енергийните източници и успоредно с това влезе войната, а това показва, че несигурността и в страната, и в региона ще се задълбочава. Важно е да осъществим достатъчно задълбочен анализ на разходите и ползите от въвеждането на еврото. За това говоря непрестанно, включително и при обсъждането на бюджета. БНБ трябва да се отвори към хората. Иначе технически проблеми няма.

Идеята ви е да пропагандираме за еврото или да изясняваме плюсовете и минусите, за да направи обществото своя информиран избор?

- По-скоро второто. Трябва да бъде изяснена фактологията, стъпките към еврото да бъдат достатъчно ясни и проследими. Това ще помогне на хората да преценят.

Лекарство ли е еврото, ако се приеме в кризисна ситуация?

- Не бих го нарекъл лекарство. Но в кризисна ситуация то може да успокои увеличаващ се риск. Последиците от войната, свързани с веригите от стоки и услуги засега са непредвидими.

БНБ може да влияе явно или неявно на много процеси в страната. Какво въздействие върху инфлационните процеси може да окаже Централната банка?

- БНБ може да бъде съветник на правителството и да окаже влияние с експертиза. Със своята задълбочена и оптимална възможност за оценка на потенциала на инфлацията в динамична обстановка. Чрез макроикономически анализ тя може да създаде готовност за различни ситуации. А това е от изключително значение за фискалната политика на правителството. Важно е да се ползват модели, в сътрудничество с ЕЦБ.

Ще посочите ли конкретни инструменти за въздействие върху инфлационните процеси?

- Като инструментариум сме ограничени откъм паричния съвет. Затова казвам, че БНБ може да влияе индиректно върху фискалната политика.

Ще се разшири или ще се стесни периметърът на действие на този инструментариум при влизане в еврозоната?

- БНБ ще може да ползва моделите за изследвания и анализи на ЕЦБ. Влизайки в еврозоната, ние ще можем да участваме пълноценно във взимането на решения.

Още преди войната в Украйна един доклад на ИИП (Институт по икономика и политики към УНСС) влезе в скептичен сценарий – че икономиката на България ще расте по-бавно от очакванията на правителството, а инфлацията двойно по-бързо от прогнозите, че едно ненавременно присъединяване към еврозоната крие риск от трайно покачване на цени и разхлабване на финансовата дисциплина. Споделяте ли тези анализи?

- Не мисля, че ще има разхлабване на финансовата дисциплина. Именно затова подчертах дебело, че запазването на пълната функционалност на паричния съвет е от изключително важно значение. В момента инфлацията е в такова състояние, че все едно се движим по лед и трябва да внимаваме в стъпките си. По този начин трябва да се разглеждат и действията на Централната банка относно инфлацията в момента.

Ако трябва да дадете оценка на БНБ в актуалната ситуация, каква би била тя?

- Изключително съм доволен от факта, че в БНБ работят високо квалифицирани специалисти именно в макроикономическите прогнози.

В края на миналата година БНБ определи буфер за системен риск в размер на 3% за всички банки. От началото на годината обаче наблюдаваме ускореният темп на инфлацията, която ще се повишава и през следващите месеци. Очаква се  забавяне  в редовното  обсужване на кредити,  както  и  вероятно увеличение на  необслужваните кредити. Какви съобразени с ЕЦБ мерки би предприела БНБ в подобна ситуация?

- БНБ трябва да спазва насоките на ЕЦБ, както беше и по време на пандемията, за да се гарантира сигурността на банковата система.

Очаквате ли през следващата година да се стигне до нов мораториум върху кредитите, както се случи по време на пандемията? Или дори да по-драстични мерки?

- Много зависи от развитието на всички актуални световни процеси. Много зависи също от реакциите на регулаторните органи в Европа. Такова решение може да се вземе на база на резултати, повлияни от сегашните събития.

В условията на паричен съвет надзорната функция е особено силна. В какво според Вас се състои пруденциалният (макро и микро) надзор върху банковата система в условията на тясно сътрудничество с ЕЦБ?

- Благодарение на тясното сътрудничество с ЕЦБ трябва да се оценяват различните рискове, свързани както с ликвидността на търговските банки, така и с кредитната дейност, с възможността да се управляват портфейлите и да се оценяват активите на отделните банки, да се провеждат необходимите стрес тестове. Не бива да пропускаме и киберрисковете, за които все по-малко се говори. В макропруденциалната политика важното е рисковете да се управляват с достатъчно динамични модели, адаптивни на всяка променяща се ситуация. Не бива да подценяваме и фактора разширяване на портфейла от необслужвани кредити, които трябва да се следят внимателно.

Наскоро Управителният съвет на БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, на 1.5% през второто тримесечие на 2023 г. Как оценявате тази мярка? 

- Мярката свърши работа. Видя се, че в търговските банки не се задълбочи влошаване на кредитни експозиции, нито пък се наложи кой знае какво допълнително провизиране.

(продължава)

Facebook logo
Бъдете с нас и във