Банкеръ Daily

Финансов дневник

Кабинетът развърза кесията

Деветте милиарда, дадени през декември, са одобрени от парламента

S 250 43122585 bcb2 4785 9862 30b88cd8bf28
S 250 076fb07a d290 4740 af83 0a20d66cef51
S 250 afb6025f 6283 4fe3 a022 15a9b4c1b436

Рекорден харч от 9 млрд. лв. е направило правителството през декември, стана ясно от данни на Финансовото министерство.

От въпросната сума 1.2 млрд. лв. са от преизпълнение на приходната част на бюджета. „Парламентът каза: „450 млн. лв. за подпомагане на бизнеса заради сметките за тока и 750 млн. лв. за пенсиите”, обясни финансовият министър Асен Василев. „Отделно с Постановление на Министерски съвет средства, които не бяха използвани от министерствата, т.е спестявания на около 410 млн. лв. също отидоха за електроенергията”, добави министърът.

Той обясни, че за издръжка на самото правителство са отишли около 4.1 млрд. лв., „което си е нормална сума за издръжка през декември и отива за заплати, разходи на министерствата и т.н”. Около 400 млн. лв. са били средствата, предвидени в актуализацията на бюджета за миналата година, но министерствата не са ги използвали, като например парите за авиопревазвачите – около 60 млн. лв., за туроператорите – около 30 млн. лв. и други пера.

Обезпокоен съм от огромния декемврийски харч.Това може да е издържано политически, но не и юридически. Не е незаконно, но не е „красиво”. Това коментира за „БАНКЕРЪ” Николай Василев, бивш вицепремиер, участвал в подготвянето на 9 бюджета, както сам той припомни.

Министър Асен Василев обаче е категоричен: "Изхарчените от държавата допълнително 9 милиарда лева в края на 2021 година са свързани с разходи, одобрени от Народното събрание, а не за любими на властта проекти като изграждане на чешмички или ремонт на покриви и пътища". Това той каза в Народното събрание в отговор на въпрос на народния представител Петър Чобанов, негов предшественик, за похарчените средства .

"Парите са ползвани с решения на парламента за социалната система, за помощ за бизнеса, за борба с пандемията и подкрепа на държавната администрация. Част от тези пари ще бъдат дадени през тази година, защото разходите за тях не са могли да бъдат нотифицирани, а някои от мерките за подкрепа на бизнеса ще се изпълняват през тази година", допълни вицепремиерът Василев.

Само преди броени месеци, през лятото на миналата година, служебното правителство информира за милиарди, изхарчени без държавни поръчки. На брифинга, проведен на 30 юни присъстваха тогавашните министри на икономиката Кирил Петков, на финансите Асен Василев и регионалният Виолета Комитова. Темата бе разхищението на държавния ресурс без обществени поръчки и конкурси, т.н. „ин хаус“.

„570 милиона лева са отпуснати за свлачища през 2019 години. 221 милиона постъпват в „Автомагистрали“, която разплаща 180 милиона на фирми изпълнителки. Става въпрос за авансови плащания за 3-4 дни – без обществени поръчки. Към 1 юни тази година – от всичките свлачища, се работи само по едно. За останалите няма дори разрешение. Срокът за изпълнение изтича този декември. Трудно е да си ги представя как ще свършат“, каза тогава Комитова.

За магистрала „Хемус“ отпускането на 3.71 милиарда лева започва през 2018 година. „Автомагистрали“ получава 1.114 милиарда. Държавната фирма отпуска авансово 976 милиона на 45 фирми. И то инхаус. Става въпрос за участъците само до към Ябланица, добави Комитова.

"ДКК в министерството на икономиката пък е еквивалент на „Автомагистрали“. 90 000 кв.м. административна сграда за 182 милиона без обществена поръчка има в „София Тех Парк". Защо е нужна 90 000 кв. м. административна сграда. Защо точно в "София Тех парк“. Защо нашите пари се дават без обществена поръчка е най-важният въпрос. За язовирите са дадени 630 милиона. Завършени са едва 10 ремонта. Цените на бетона са два пъти завишени. И пет пъти на транспорта“, заяви тогавашният министър на икономиката Кирил Петков.

20 милиарда лева са изхарчени от държавни фирми от 2019 година до пролетта на 2021 година. Над 11 милиарда лева са раздадени с поръчки, близо 9 милиарда без поръчки, обобщи министърът на финансите Василев.

Сега пак става дума за 9 милиарда лева. Но този път се оспорва прозрачното им харчене - със или без основание.

При липса на детайлна информация, нямаме основания за притеснение. Българските граждани и бизнеса отдавна чакат отговорната позиция на държавата за навременна и количествено добре обоснована помощ заради щетите от неспиращата хода си пандемия.

 

Добри резултати

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2021 г., на база на предварителни данни и оценки, се очаква да бъде отрицателно в размер на 4.0 млрд. лв. (3.0 % от прогнозния БВП), при заложен максимален размер на дефицита в актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2021 г. от 4.6 млрд. лв., съобщи Финансовото министерство.

Основен фактор за постигнатото подобрение на дефицита е по-доброто изпълнение на приходите, като съпоставено с предходната 2020 г. приходите по консолидираната фискална програма отчитат номинален ръст от около 7.9 млрд. лв. (17.8 на сто). Преизпълнението на актуализираните годишни разчети при повечето от основните данъци и осигурителни вноски  бе причина правителството да предложи, а Народното събрание да одобри със свое решение, допълнителни ресурси в размер на 1.2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи по държавния бюджет, чрез които да се обезпечат приоритетните мерки за подкрепа на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса, поради високите цени на електрическата енергия и природния газ. По този начин бяха допълнени вече одобрените мерки с актуализацията на бюджета от 2021 година.

 Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха одобрени и промени в Кодекса за социално осигуряване, които въведоха трайна норма, чрез която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от НОИ при промяна на процента за всяка година осигурителен стаж без превръщане в пенсионната формулата от 1.2 на 1.35, считано от 25 декември 2021 година. От тази дата бе увеличен и минималният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 300 лева на 370 лева, т.е. с над 23 на сто.

През цялата година продължиха да се изпълняват, при условията на действаща извънредна епидемична обстановка, и всички останали мерки за намаляване на негативните последствия от пандемията, в т.ч. мерки за подпомагане на бизнеса, подкрепа на пенсионерите и разбира се на персонала на първа линия в борбата с пандемията, закупуване на медикаменти и ваксини и т.н. За реализирането на всички тези мерки бяха мобилизирани съществени по размер фискални стимули, които значително надвишават отчетените за 2020 година.

 


Кирил Ананиев: "Ще се вдигне бюджетният дефицит"

"Ясно е, че 2.9 млрд. лв. от цялата сума са отнесени в набирателни „сметки за чужди средства”, които ще се харчат през тази година, но се отчитат като касов разход за 2021 година. Те са около 2% от БВП. Кабинетът планира за тази година бюджетен дефицит 4.5%, към който обаче ще трябва да се добавят въпросните 2 процента. Така дефицитът за тази година ще нарасне до 6.5%, което неминуемо ще се отрази на твърдите намерения да влезем в Еврозоната от първи януари 2024 г.” Така коментира притесненията бившият финансов министър Кирил Ананиев.


Facebook logo
Бъдете с нас и във