Банкеръ Daily

Финансов дневник

Пътят на Плана за възстановяване - от Банкя до Брюксел

"Избори 2021: Битката е кой ще разпределя 29 млрд. евро от ЕС" през следващия програмен период. Към днешна дата публикуваната на 8 януари под това заглавие статия в banker.bg става все по-актуална. Близо месец след изборите се видя, че националния план за възстановяване на държавата не е насочен към бизнеса, който създава БВП, но към сектори, в които отиващото си правителство е пробило дупки като пробойни и за да бъдат запушени ще се ползват европейските пари.

 

Изненадващото е, че почти една трета от 12.5 млрд., предназначени за възстановяване са насочени към държавни структури и проекти, а за останалите битката ще бъде всекидневна и ще се предава от едно правителство към друго, без да е ясно чии интереси ще надделеят. Ако такъв план попадне за оценка в училище няма да получи повече от четворка и то заради мащабността на съпътстващия материал. 

Свръх изненадващото в случая е, че партиите от АнтиГЕРБ в новия парламент незнайно как и защо стигнаха до извода, че е добре той все пак да бъде изпратен в Брюксел до 30 април.

Все пак в последните няколко дни, след немалко препирни, Възстановителният план извървя пътя от точка А до точка Б по един твърде скандален начин - със забрана от Борисов той да бъде представен в парламента, с последващо негово решение вицепремиерът Дончев да го представи в парламента, със заканите планът да бъде оттеглен и с впечатляващия обрат от 28 април той да бъде пренасочен към Брюксел от сегашното правителство в оставка. Това е сбитият преразказ на търгашеските схеми довели до крайното решение.

Някак символично точка А в пътя на плана се оказа Банкя, а точка Б - Брюксел. И типично български - пътят е осеян с дупки, от които може да ти паднат пломбите. И пак типично по нашенски, още преди да сме изпратили въпросния план се заговори за неговия ремонт, но на този етап най-важното за всички партии се оказва "да се вземат едни пари възможно най-бързо".

На редовното заседание на Министерския съвет на 28 април, което забележете, се проведе в дома на Бойко Борисов, бе взето решение Планът за възстановяване да бъде изпратен на Европейската комисия с една уловка - за процедура по предварителна проверка от страна на ЕK. Тази възможност бе очертана ден по-рано (на 27 април), когато вицепремиерът Томислав Дончев бе изслушан от Комисията по бюджет и финанси в парламента. Пред нея Дончев разясни в детайли 

за каква процедура става въпрос 

- тя не е обвързваща и може да продължи около 2-3 седмици. Ако всичко мине гладко и ЕК не поиска редакции, след това Планът за възстановяване може да бъде внесен официално в Европейската комисия и да започне същинската му оценка. Някои депутати обаче заподозряха, че това само ще забави процеса по предаването на плана в ЕК. 

Иначе дебатът по възстановителния план мина на доста професионално ниво в Бюджетната комисия и без излишно политиканстване, което бе приятна изненада на фона на цирка, разиграван обичайно пред медийните обективи. 

Изложението на вицепремиера в оставка започна с конкретни числа.

България получава достъп до 50 млрд. лева 

от Европейския съюз до 2030 г., а Планът за възстановяване и устойчивост е само една четвърт от този разполагаем ресурс. В отговор на множеството критики към отделните проекти в плана, например колосалните средства, които се планира да бъдат изсипани в държавни фирми и въглищни централи, Дончев посочи, че не може Планът за възстановяване да се гледа самостоятелно. Той е подготвен така, че да се комбинира със средствата от фондовете - Фонда за справедлив преход и останалите инструменти. 

Недоумение предизвика фактът, че засега 

България не планира да се възползва от нисколихвените заеми,

до които получава достъп. Въпреки че ако сте слушали безкрайните хвалби на премиера в оставка Борисов, сме шампиони в ЕС по най-нисък дълг и дефицит.

"Голямата драма" бе около това дали Планът да бъде изпратен е ЕК от сегашното правителство в оставка до 30 април, което се оказа "инструктивна дата" или на по-късен етап. Опонентите на ГЕРБ - "Има такъв народ", БСП, ДПС, "Демократична България" и "Изправи се, мутри вън" обаче настояха всичко да се случи възможно най-бързо.

Играта на котка и мишка продължи по темата дали парламентът да излезе с решение, което да задължи правителството да внесе своя план навреме, но в крайна сметка Томислав Дончев каза, че е видял достатъчно "подкрепа" сред останалите партии и вече е готов да предприеме тази стъпка. Странното е, че този на практика безплоден спор се проведе, след като в типичния стил премиерът в оставка Борисов обявява в аванс намерението си да изпрати Плана за възстановяване в ЕК (рязко променяйки позицията си по темата) на който фон дебатиращите в парламента изглеждат абсолютно ненужни. 

От своя страна 

бизнесът директно постави искането си

да получи повече средства по Плана за възстановяване. За представителите на работодателските организации бе пояснено, че за иновации в предприятията са предвидени 900 млн.лева. И всеки един бранш може да кандидатства за тях, въпреки че не е назован конкретно в документа. 

Категорично бе искането на синдикатите и бизнеса да няма излишно размотаване и политиканстване по темата и да се направи така, че първите плащания да потекат към страната ни възможно най-скоро.

"Не е все едно кога дървото ще започне да дава плод. Още на 11 март президентът Байдън подписа плана за възстановяване на САЩ на стойност 1.9 трилиона долара, т.е. там вече втори месец този план се изпълнява. Очаква се 6% ръст на БВП. Китай вече отбеляза 18% ръст на БВП, а в Европа все още обсъждаме плана.", акцентира председателят на АИКБ Васил Велев. Именно той напомни искането на бизнеса 

предвидените 900 млн. лв. да бъдат удвоени,

но и да бъдат насочени към реалния сектор, към съществуващите компании, тези които плащат данъци, пълнят хазната, плащат заплати.

Като допълнение Красимир Дачев от БТПП напълно резонно напомни на политиците, че "те идват и си отиват, но накрая бизнесът плаща сметката", така че Планът за възстановяване не бива да се свързва с никаква "политическа отговорност".

Както стана дума, за редакция на плана се говори още отсега - преди ЕК да се произнесла по него. Затова е почти сигурно, че драмата не е изчерпана. И някак няма как да не повторим, че залогът и на задаващите се предсрочни парламентарни избори отново ще е: кой да разпределя 29 млрд. евро от ЕС и чии обръчи от фирми ще са най-облагодетелствани от щедростта на новата власт. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във