Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Паричният национализъм извади на показ две явления*

Потисната и скрита инфлация в развитите страни, открита инфлация в т. нар. периферни държави.

Проф. Николай Неновски

 

Паричен национализъм и модерна парична теория

Разпадът на световното стопанство логично доведе до появата на форми на търговски протекционизъм и стопански национализъм (главно индустриален), познати от хронологията на кризите от миналото (например национализма през 30 те години на миналия век). Паричният национализъм е една изключително важна проява на стопанския национализъм и на държавен капитализъм. Той по-рядко е попадал в полезрението на изследователите.

Паричният национализъм може да се дефинира като стратегия за откъсване на динамиката на националната парична маса от външни източници и нейното нарастване на база вътрешни парични източници (дълг и кредит).

Днес, при инфлационното таргетиране, фиксираните курсове, символ на паричния интернационализъм, се изоставят и се преминава към плаващи курс. При периферните и полупериферните страни често се стига до валутен контрол и контрол на капиталите.

Една от проявите на паричния национализъм е мащабното монетизиране на държавните дългове и паричното финансиране на бюджетните дефицити. Това е известно като MMT (Modern Monetary Theory, Модерна парична теория), теория, станала мейнстрийм, според която всяка суверенна държава може да монетизира до безкрай своите дългове.

В рамките на ММТ нещата са обърнати - паричната политика е политика на разходите и на заетостта, а фискалната политика има парични функции (чрез данъците). Фискалната и паричната политика са неразчленими, и се изхожда от теоретичното положение, че централната банка (ЦБ) и Фискът са едно цяло - така наречената “консолидационна хипотеза“ (1). Количествените облекчения, отрицателните лихвени проценти, паричните хеликоптери и т.н., са конкретна проява на ММТ.

Страните от Г7 и страните от периферията и полупериферията на глобалното стопанство

В последните години, и особено в последните месеци, в резултат от пандемията, Централните банки на развитите страни (Г7) увеличиха изключително много своите баланси, инжектирайки непознати до днес обеми ликвидност. (Единственото изключение от водещите страни е Китай, където ЦБ се въздържа от инжектиране на пари като реакция на пандемията.) В същото време официалната инфлация остава ниска, и се предполага да остане такава в следващите години. Наблюдава се разнопосочност между паричните агрегати и динамиката на ценовото равнище. Паричните агрегати остават извън полезрението на ЦБ при прогнозиране на инфлацията.

Това е

в рязък контраст с паричните процеси

в полупериферните и периферните страни, където националните валути силно се обезцениха, а инфлацията расте и дори преминава в хиперинфлация. Към тях се отнасят Аржентина, Уругвай, Ангола, Венецуела, Зимбабве, Алжир, Турция, Нигерия, Конго, Етиопия, Судан, Иран, Пакистан, Узбекистан, Беларус, Ливан и т.н.

Частично тук спадат или се очаква да се предвиждат в тази група страни като Алжир, Русия, Казахстан, и Бразилия и т.н.

От тук и въпросът – как ще се обясни динамиката на общото равнище на цените в двете групи страни – развитите, централни страни, Г7 (с дефлационни тенденции) и голяма част от периферните и полупериферните – със силна инфлация.

Теоретична интерпретация на потиснатата инфлация и дефицита

Тъй като кризата доведе до мащабна и смазваща намеса на държавата и пазарните механизми практически преминаха на втори план, то основните постулати на политическата икономия на административното и планово стопанство, познати ни от годините на социализма, могат да бъдат удачни за разбиране на това, което става днес.

Имам предвид теоретичните постулати на Я. Корнай свързани с “меките бюджетни ограничения“, на икономиката на неравновесието (ограничено от страна на ресурсите и предлагането), и най-вече върху “потиснатата инфлация“ и “икономиката на дефицита“.

Според Корнай инфлацията при плановата социалистическа икономика е сума от откритата инфлация (това, което се проявява в ръста на цените), скритата инфлация и потиснатата инфлация. От особено значение е потиснатата инфлация, чиито основни прояви са дефицита на пазара на стоки и услуги (тук са познатите опашки и рационирането чрез купони), лошо качество на предлаганите стоки и услуги, насилствена субституция на стоките, наличието на специализирани магазини, пазари на старо и черен пазар, корупция, принудително спестяване (неизползвана покупателна способност) и пр. (2) Това е съчетано с маскирана безработица, т.е. с изкуствена заетост (най-вече в сектора на услугите). Накратко, истинската, общата инфлацията е значително над това, което се отчита от официалния ръст на цените (виж в таблицата официалната и истинската инфлация за периода 1960-1970 година).

Източник: Culbertson, W., R. Amacher (1978). Inflation in the Planned Economies: Some estimates for Eastern Europe, Southern Economic Journal, N 2, p. 393

Няма съмнение, че общата инфлация при социализма беше резултат от постоянно “надвисналата ликвидност“ (3) . Перманентната свръхемисия на пари, целяща да дърпа предлагането и инвестициите, отговаряше на теоретичните постулати формулирани през 20-те и най вече 30-те години на 20 век ( виж С. Фалкнер и С. Струмилин, например). Това по същество беше ММТ, базов фундамент на социалистическата административна икономика. Тя рядко бе критикувана. В. Новожилов още в началото на 20-те години на 20 век развива сходни идеи с тези на Я. Корнай и други унгарски и полски икономисти (4) .

При социализма финансов пазар нямаше, а фискът и ЦБ (монобанка) бяха едно цяло.

По същество ММТ се реализираше директно, без посредничеството на банките и на финансовите пазари. Потиснатата инфлация се проявяваше най-вече на пазара на  потребителски стоки и услуги - единствената зона на циркулацията на налични пари. Този наличен паричен оборот се управляваше от ЦБ, чрез приходите и разходите на домакинствата, като част от касовия план на банката (5).

Потиснатата инфлация в развитите страни

Как може да бъде интерпретирана потиснатата инфлация в развитите страни (Г7) днес. Според мен, днес неравновесието трябва да се търси на финансовия и най-вече на дълговия пазар, които са водещи за съвременния капитализъм.

Потиснатата инфлация в развитите страни днес трябва да се търси на финансовите пазари и най-вече на пазара на дълг. Това следва от целите на държавата да съхрани равновесието на пазара на стоки и услуги, запазвайки и функционирането на социалните системи, образование, здравеопазване и пр. И, разбира се, съхраняване на националното предлагане - национализацията на важни предприятия, помощи за бизнеса и прочие. Целта е да се избегнат социални сътресения. В тази конфигурация, това, което имахме на потребителския стоков пазар при социализма, може да го открием днес на дълговия финансов пазар. Така, при надвисналата ликвидност и за да не се прояви тя в инфлация, се прилагат отрицателни лихви и ниска доходност, подобно на изкуствено ниските цени при социализма. Отрицателните лихви напомнят концепцията за “финансова репресия“, характерна за развиващите се страни през 70-те години на 20 век.

Наблюдава се дефицит на качествени дългови книжа (подобно на дефицита на качествени стоки при социализма), субституция на качествени с некачествени и рискови ценни книжа (например гръцките и италианските книжа заменят германските в баланса на ЕЦБ) и др. Примерите могат да продължат.

И най-вече,

наблюдаваме “принудително спестяване“,

изразено в гигантските обеми на  свръхликвидност на банковата система,

която се депозира в Централните банки. Де факто, Централните банки (ЦБ) играят ролята на планов орган на пазара на дългове.

В последните месеци, в резултат от свиване на търсенето и несигурността, принудителното спестяване се прояви от страна и на домакинствата и на бизнеса.

Например във Франция, за второто тримесечие, текущите депозити в БНП Париба нарастват с 27%, в Сосиете Женерал със 18%, в групата на Популярни банки и спестовни каси (BPCE) с 28%, Креди Агригол с 25 на сто.

В САЩ само за четири месеца (февруари – май 2020) парите в обръщение нарастват кумулативно със 139.5 млрд. долара, докато за цялата 2019 - само с 88 милиарда долара.

Откритата инфлация в част от полупериферията и периферията

Как ще обясним тогава инфлацията в голям брой от полупериферните и периферните страни? Накратко казано, финансовите и дълговите пазари на тези страни не притежават характеристиките на страните от Г7. При тях всяко прилагане на паричен национализъм и ММТ, водят до девалвация на националните пари и “открита“ инфлация. Възможностите за потисната инфлация са малко.

Тези страни поддържат големи валутни резерви, но активите, в които се влагат - ценните книги на централните страни - стават губещи, фиксираните валутни курсове става неефективни, те водят до кризи на платежните баланси. Такива са случаите на повечето страни, които преживяват днес парични инфлация.

В определяща степен, тази инфлация е и внесена, поради мащабното печатане на пари във водещите страни. Единственият ход, известен от миналото, е да се въведе валутен контрол и ограничения. Стъпки в тази посока се правят в повечето страни като Русия и Алжир, например. Настрана остават малките страни, като Ливан, където кризата има и други измерения. Страните, които все още се въздържат от ММТ и паричен национализъм и съхраняват своите фиксирани курсове или са доларизирани имат ниски нива на  инфлация, сходни с тези на водещите страни (напр. Еквадор, Салвадор, Перу, Ботсвана, Босна и Херцеговина, Черна гора, Танзания, Мароко, африканските страни от зоната на франка, и др.).

Кратко обобщение

И така, паричният национализъм при периферните и полупериферните страни, се проявява в открита инфлация. Паричният национализъм в развитите страни, с развити дългови пазари, се проявява в потисната и скрита инфлация, чиито основни форми (известни ни от изследванията на потиснатата инфлация и дефицита при социализма) се проявяват на финансовите, и най-вече на дълговия и паричния пазар. Инфлацията не винаги се проявява в нарастване на цените (6 ).

ММТ води до различни резултати, в зависимост от развитието на финансовите пазари и редица други фактори (най-вече геополитически).

Разпадането на световната парична система на национални сегменти, обикновено засилва  паричната йерархия и води до  появата на познатите форми на международни парични отношения, най-вече на клиринг и др.

Появява се и необходимост от международна парична конференция, която да регулира този Разпад - такива са били паричните конференция през 20-те години на 20 век, Бретънуудската конференция и т.н.

Представеното по-горе дава само една идея за интерпретация на днешната динамика на инфлацията. Други теоретични модели също биха били подходящи. В бъдеще ще доразвия тези идеи, ще ги илюстрирам емпирично и ще направя анализ на динамиката на българската инфлация и парична динамика.

Една дефиниция на Жак Рюеф е изключително удачна в случая.  За Рюеф инфлацията е “търсене, т.е. парична покупателна способност без наличието на предлагане“ (6) 

 

___________

* Изложеното в текста е теоретичен анализ, който ангажира единствено автора. Той под никаква форма не отразява позициите на Българската народна банка

(1) Виж Tymoigne, E., R. Wray (2013). Modern Money Theory 101: A reply to Critics, Levy Institute Working Paper N° 778.

(2) Най-известните книги на Корнай са “Anti-Equilibrium“, 1971 и “Economics of Shortage“, 1980. На български има преведени две негови книги (“Политическа икономия на социализма“, 1996, и “Трансформация след социализма“, 1998).

(3)  От редките насилствени парични реформи, свързани с разрушаване на парична маса, като например през 1947 г. в СССР и 1952 г. в България.

(4)  Новожилов, В. (1926). Недостаток товаров, Вестник Финансов, (2): 71-86

(5)  Освен наличния, имаше и безналичен оборот, който обслужваше предприятията и техните инвестиционни планове, и също се контролиращ от ЦБ. Двата оборота, наличен и безналичен, се държаха относително изолирани един от друг (тъй наречената дихотомия).

(6) Rueff, J., The control of Inflation by credit and monetaty policy, 1962.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във