Банкеръ Weekly

Парламентът прие документ за национална сигурност

Национална сигурност без банкова стабилност?

Като се каже  национална сигурност, всички си представяме армия, полиция, специални служби,  правосъдна система, разните органи за защита при природни бедствие - служителите на всички тези структури  са запретнали ръкави да опазват териториалната цялост на страната и правата, свободите и имуществото на българските граждани. Да, всички изброени  тук институции са важни съставни части от националната сигурност, но в съвременния свят много по-важни са икономическото благоденствие и финансовата стабилност на една държава. Като финансовата стабилност е на първо място. Защо ?

Нека да припомним  само, че  след  рухването на комунистическия режим, България преживя на-драматично  финансовите сривове.

Първо бе обявяването на невъзможността на държавата да обслужва външния си дълг през 1990-а, който доведе до стремителен срив на благосъстоянието на хората, сгромолясването  на икономиката, липсата  на стоки по магазините и режима  на тока. След това се  случи краха на 19 търговски банки - през 1996 -а и  в началото на 1997-а, което донесе  хиперинфлация, и населението загуби  огромна част от спестяванията си.  И накрая дойде лятото 2014-а, когато се заговори за банкова ваканция. Тогава положението бе спасено единствено от  съществуващия валутен борд и чрез сравнително големите ликвидни наличности  в  търговските банки (каквито липсваха в тежкия период  през 1996-а и 1997-а). Тези три кризи бяха предизвикани от вътрешнополитически фактори. Става дума за  недалновидна фискална политика и за антидържавнически политически решения, а не за  външни причини.

Случилото се през годините на драматични промени  след 1989 г. е достатъчен повод да се състави  една сериозна концепция  за финансовата стабилност. А  опитът, натрупан през  изминалия над четвърт век демокрация, показва, че  финансовата стабилност винаги е била сред приоритетите на националната сигурност.

Да не би политиците  у нас да живеят с илюзията, че сме имунизиран5и срещу финансови кризи и че през следващите петнадесетина години те няма да сполетят отново България?!  С такива  илюзии живееха дори някои професионалисти  и след преодоляването на кризата от 1996-1997-а. Но за самонадеяността и за некомпетентността няма граници. Когато споменът от този наистина страшен период избледня. И  през 2014-а ни връхлетя финансовото земетресение КТБ мнозина гледаха като ударени с чук по главата. Но отново бе предизвикано от политическа глупост, от алчност и от липса на държавническо  мислене.  У нас не е никакъв проблем да възпроизвеждаме до припадък поговорката "Което е било, пак ще се случи!".

 

Скандален е фактът

 

че само парламентарната Комисия по бюджет и финанси не е изляза с доклад по актуализираната Стратегия за национална сигурност, по който дори комисията по култура и медии е намерила за нужно да се произнесе. Поне така излиза от документите, представящи Стратегията  на сайта на Народното събрание, както и от стенограмата от дебатите по приемането й на второ четене в пленарната  зала.

Проява на стряскащо политическо дебелоочие и недалновидност е също, че банковата и финансова стабилност не е спомената сред

 

външните и вътрешни

 

рискове.  Човек ще си помисли, че народните представители, които са обсъждали  актуализираната стратегия, са били на Сейшелите или на Луната през последните  години.

Да припомняме ли, че именно банковата и финансовата криза, започнала след фалита на "Лийман Брадърс" в САЩ, разстресе ЕС, а  и  целия свят.  След тази криза Гърция бе изправена пред фалит. Тя предизвика проблеми в банковите системи на почти всички държави в еврозоната?  Нима Гърция вече е преодоляла проблемите си? Или пък банковият сектор в Италия е стабилен?

Трябва ли да припомняме какво може да се случи във финансовия, а оттам и в икономическия сектор на целия ЕС? Ако  такова нещо се случи сега,  периодът между  2008-2014-а ще ни се стори невинно преживяване.

Случилото се с Корпоративна банка през 2014-а и последвалите събития  много ясно показват докъде могат да доведат страна като България  политическата  алчност и корпоративно-партийните  интриги. До  ръба на дестабилизацията. Едва ли някой има илюзии, че политиците са помъдрели или пък че партийно-олигархичните кръгове са останали в миналото? И едва ли някой живее със заблудата, че банковият сектор е имунизиран срещу фалити. Че ефективният банков надзор е панацея срещу тях. Няма такова нещо.

Точно по тези причини банковата и финансовата  стабилност винаги

 

трябва да са  приоритети

 

а заплахите за  тях  - външни и вътрешни, да се третират като основни  рискове в една Стратегия за национална сигурност. В приетия тези дни документ обаче  тези въпроси не  са засегнати. Те са намерили място  най-общо и  единствено в частта за секторните политики

В тях се предвижда: "поддържане на макроикономическа и фискална стабилност и изграждане на защитни механизми за противодействие на пренасянето на ефектите от външни негативни развития". Интересно какви биха били тогава  защитните механизми срещу  един нов банков трус в еврозоната с последвалите от него задължителни икономически спадове? Каква политика например правителството предвижда  да води за насърчаване на диверсификацията на износа,  така че той да не  е почти напълно зависим  от ЕС?

Единствената реална защита срещу евентуално  негативно  развитие  на външната, а и на вътрешната конюнктура  е високият размер на фискалния резерв. Само че той, вместо да расте заради бюджетните излишъци, от края на ноември 2017-а   е започнал да намалява от 11.31 млрд. лв. (на 24 ноември 2017-а) се е свил до 9.12 млрд. лв. (на 16 март 2018-а). Ако тази тенденция се запази, да не се окаже, че  изглеждащият твърде  голям фискален резерв е недостатъчен за преодоляването на поредната финансова криза, която поради външни или вътрешни причини ни е изненадала за пореден път.

В частта на секторните политики  в  актуализираната Стратегия за национална сигурност  пише още: "Органите за банков и финансов надзор защитават интересите на вложителите, инвеститорите, застрахованите и осигурените лица и насочват усилията си към поддържането на стабилността на финансовата система и финансовите пазари и на доверието в тях. Завършване на реформите и на предприетите мерки в резултат от препоръките след проведения преглед на качеството на активите и на стрес-тестовете на банките, застрахователите и презастрахователите и от прегледа на активите на пенсионните фондове". Но  как да бъдат  завършени  тези реформи, след като

 

Народното събрание отхвърли всички важни предложения на БНБ

 

за промени в Закона за кредитните институции, които би трябвало да дадат повече права на надзора за осъществяване на превенция на върху сделките между свързани лица? А тази превенция бе една от основните препоръки в доклада на Световната банка и МВФ за ефективността на банковия надзор. Излиза, че политиците вменяват на надзора определени задължения по националната сигурност, но отказват да му предоставят правен инструментариум за изпълнението на тези задължения. Това наистина граничи с наглостта. Такава позиция е трудно приемлива. Освен това,  ако нещо се случи в банковия сектор, отново не политиците, а надзорът  и БНБ ще бъдат удобно виновните  пред обществото, а  евентуално и пред  прокуратурата. Нищо че виновни са народните  избраници, които са гласували тази  стратегия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във