Банкеръ Weekly

(д)ефекти

Гечев оскъпи и обърка бързите заеми

Творецът на промените в банковия сектор у нас, катастрофичният риск за трезорите, идеологът на хуманните бързи кредити и депутат на пресекулки от БСП Румен Гечев така обърка философията на бързите заеми в страната, че вместо да поевтинеят те поскъпнаха. Това стана, след като под негов натиск беше написан закон, който бе призван да ги направи по-прозрачни, по-евтини и по-удобни, но се оказа, че той може да срине пазара. А играчите на него веднага измислиха начини, по-които да му противостоят. Това е констатацията на водещите фирми в тази област, които всекидневно се сблъскват с трудностите, които Гечев им причини.

Председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране Неделчо Спасов, в която членуват осемте основни играчи на пазара, каза ясно и категорично пред "БАНКЕРЪ": "Ефектът от този закон "Гечев" е изцяло негативен - както за фирмите, така и за клиентите. Ефектът от него не кореспондира по никакъв начин с добрите намерения на депутата - ценообразуването на заемите стана напълно непрозрачно, а в много случай те се се оскъпиха."

Както е известно, основната пазарна рестрикция, която натрапи законът, е

таванът от 50% за годишния процент на разходите

(ГПР), до който фирмите за бързи кредити могат да отпускат пари. Да припомним, че до последно Гечев говореше за 50% максимална годишна лихва, а обърканият предишен парламент накрая гласува 50% ГПР - две величини, които нямат нищо общо. Нещо повече, един и същ процент при ГПР означава много по-голяма тежест, защото в него освен лихвата по заема се включват и всички останали присъщи разходи на кредитора - като такси, комисиони, заплати, наеми за офиси, пресметнати по дълга и сложна формула.

"Самата формула е трудно да бъде разбрана, дори от "печени" финансисти, камо ли от обикновени граждани. Мога да кажа, че не повече от една дузина мои колеги могат да я разчетат и прилагат правилно", оплака се Спасов. Това е дяволска формула, допълни той.

Кредиторът даде следния пример. Ако клиент получи 100 лв. днес, а утре върне 110 лв,. измерено през ГПР, процентът не е 10%, както първосигнално би си помислил някой. Става дума за 18-цифрено число. Ако същите 110 лв. се върнат след седем дни, то ГПР става 15 000 процента. Ако се върне след един месец - 110 на сто, а ако се върне след една година - около 10 на сто.

Така че ГПР не може да бъде обективен измерител за бързите кредити, защото колкото по-кратък е периодът, толкова по-рязко се вдига ГПР и то се отдалечава на светлинни години от ограничението от 50 процента.

Спасов дава следния пример: "Все едно да отидете в хотел и да поискате нощувка, а от рецепцията да ви кажат цена за година - 365 дни - 36 500 лева, а всъщност цената на стаята, разбира се, е 100 лева."

Спасов е убеден, че кредитите не са станали по-евтини, а клиентите са поставени в доста по-несигурно положение. Това е, защото на Гечев явно не му е ясно що за модел на кредитиране е това. А при него става дума за бързо, спешно, облекчено от формалности, без обезпечение кредитиране, което значи голяма доза риск, което пък се отразява на цената, но за кратки срокове.

Пазарът преди нововъведенията на Гечев беше намерил равновесното си положение, смятат участници в него. Непрекъснато влизаха нови играчи и за да са успешни, пускаха по-ниски лихви. Когато завъртят обороти обаче, те разбират, че конкурентните цени не могат да им покрият несъбраните кредити и реалните разходи и вдигат цените до среднопазарните - по този начин пазарът се саморегулира. Това обаче Гечев очевидно не го е проучил. Експертът, който често парадира с познания за световната икономика, се препъна в една сфера, която е силно развита не само в световните финансови центрове в САЩ, Великобритания и Германия, но и в Полша, Испания, Словения. Навсякъде, абсолютно навсякъде, средният пазарен ГПР не пада под няколкостотин процента.

След Закона "Гечев" пазарът измисли

три нови механизъма на работа

и то не за да мами клиентите, а за да оцелее. Ето го и първия.

На клиент се предлага бърз заем с ГПР под законовия праг от 50%, но понеже няма трудов договор и осигурителен документ, се праща в компания гарант за него, която ще плати, ако той не може. Следва една триъгълна операция с три двустранни договора, която е толкова смущаваща за клиента, че той с облекчение подписва договор за заем при ГПР от около 250% (200% за "презастрахователната" компания).

Другият механизъм, по който се работи, е базиран на бързината. Човекът спешно се нуждае от пари - има предупреждение, че на следващия ден ще му спрат тока, а той се отоплява на ток, има бебе и т.н. Фирмата за бързи кредити е отзивчива - веднага му подготвя договор за заема. Има обаче една малка не само досадна, но и съсипваща клиента подробност - парите ще му бъдат преведени по банков път, но това може да стане след 10 дни. Човекът е, меко казано, притеснен. Тогава му правят луксозна оферта - да му донесат парите, и то до края на работния ден. Но това се води допълнителна услуга, която, преизчислена в проценти, е 200 процента.

От една страна, фирмата за бързи кредити декларира 50% ГПР, от друга, получава 250%, като разликата от 200 на сто са по сметка за услуги, която Гечевият закон не хваща.

Третият номер е с поръчителя. Всичко върви нормално, ГПР е 50%, но някъде в договора пише, че до седмица, за да е в сила този процент, длъжникът трябва да доведе поръчител. Това не се случва - обикновено хората, които теглят бързи кредити, са социалнослаби без редовни или с ниски доходи, така че трудно някой се наема да им стане съдлъжник. На осмия ден клиентът бива известен, че заемът му без поръчител има вече друга цена. Отново фирмата декларира (задължени са) пред БНБ (в Централния кредитен регистър) заем с ГПР 50%, но реално го дава примерно за 300%, които се плащат от длъжника, но разликата остава скрита от надзора, защото тя е санкция за неизпълнение на договора.

Според Спасов средният бърз заем у нас е 500-600 лева. Средният размер на ГПР е застинал на равновесно положение от около 100-150 процента. Това означава, че при заем от 500 лв. се връщат поне 1000 лв., ако се гледа в годишен аспект. Но тези заеми рядко са по-дълги от три-шест месеца. За това време клиентът връща - примерно за шест месеца - 750 лв., а за три месеца - под 600 лева.

Нека само да си представим, че тези 500 лв. са дадени назаем за пет години. Тогава длъжникът ще върне не по-малко от 10 000 лв. при ГПР от 50 процента. Разбрахте ли философията на бързите заеми - спешни пари за кратък срок.

Ограбват ли ни фирмите за бързи кредити?

Този въпрос вече изглежда риторичен.

Спазва ли се Законът "Гечев"? Също безсмислен въпрос. Ако се спазваше без "механизмите", за които ви разказахме, примерно при 500 лв. заем с 50% ГПР за три месеца, фирмата ще е на плюс с около 10 лв., което е смешна сума. Тя не може да й покрие нито високия дял на лошите кредити, нито присъщите разходи, нищо. Затова проверихме го специално, законът в Словения е поставил ограничение от 435% годишна лихва, а не ГПР - като таван за бързите заеми. На тамошния Гечев явно не му пречи макроикономическата базисна подготовка и се е заровил в детайли в тази микроикономическа сфера, за да прозре смисъла на съществуването на тази пазарна ниша.

 

 

 


Пример


Вземате бърз заем от 1000 лева. Внимателно проследете как в геометрична прогресия намалява месечната вноска (но скача общата вноска) с увеличаването на срока. За един месец - 1179, за два месеца - по 649 лв. на месец, за три - по 459.00 лв., за шест месеца - по 264.00 лв., за девет месеца - по 189.00 лв., за 12 месеца - по 159.00 лв. месечно. Да сметнем колко общо ще плати длъжникът по годишен заем - 159 Х 12 = 1908 лв. (т. е. двойно). Ако се върнем назад, ще видим, че при заем със срок от един месец дължимата сума беше 1179 лева. Ето това е пазарната логика на бързия кредит: пари без гаранции за връщане - къс срок - ниски разходи; дълъг срок: увеличен риск - по големи разходи, т.е ГПР.

Някои банки също предлагат бързи заеми, но при тях обезпечението винаги е налице. Пуснахме търсачка за кредит до 1000 лева. Установихме, че ГПР варира между 16 и 19%, т.е между една трета и една втора от размера на ГПР при фирмите за бързи заеми. При банките обаче обезпечението е задължителен атрибут. Тези, които не могат да го предложат, хората, които банките отхвърлят като чуждо тяло, тичат за бързи пари при компаниите за бързи заеми.

 


Съвети


Обърнете се поне към три фирми и поискайте всяка от тях да ви попълни единен европейски формуляр за заема, който възнамерявате да вземете. След това сравнете отделните оферти, потърсете уловките и се консултирайте. Изберете вариант и внимавайте дали подписвате това, с което вече сте се запознали. Имайте предвид, че не повече от 30 фирми (от общо около 200) подават справки в ЦКР на БНБ. Така че ако има начин, изберете измежду тях.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във