Банкеръ Daily

Финансов дневник

3.8 млрд. лв. „сребърни пари” патинират в БНБ

В Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система или т.нар Сребърен фонд в момента има около 3.8 млрд.лв. по сметка в БНБ. Въпреки заявките и разписаните правила в закона, никога нито един министър на финансите от Симеон Дянков до днес не посмя да инвестира и един лев от фонда в каквото и да е. Дали някога Министерството на финансите ще се опита да раздвижи тези резервни пари за пенсии, които досега трупат само загуби?

За сравнение един от най-големите институционални инвеститори - Норвежкият суверенен фонд, притежава 1.4% от всички листвани акции на световните борси, управлява активите си активно и прави сериозни печалби. Горе-долу така стоят нещата и с други големи суверенни фондове със същото предназначение.

Това, че парите от фонда спят в БНБ, е единия минус. Другият е, че от години,

абсолютно в нарушение на закона

за фонда, постъпленията упорито се отклоняват чрез най-различни хватки. По последни данни парите за гарантиране на пенсиите нарастват минимално през септември - със смешните 4.62 млн лева. Така през третото тримесечие на тази година в Сребърния фонд са влезли едва 11.46 млн. лева, докато през първото те са възлизали на 98.24 млн. лева, а през второто – на 115.24 милиона. Общо към края на септември в него има 3.77 млрд. лв., от които 3.76  млрд. лв. са депозирани в отделна сметка в БНБ.

Ще припомним, че Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв. и излиза, че досега са натрупани допълнително само 1.8 млрд. лева.

Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално парите в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите дори за няколко месеца.

За цялата 2021-ра във фонда са влезли 1 млн. лв. от приватизация. При все че при учредяването му през 2007 г. очакванията бяха досега да са се натрупали над 10 млрд. лева. Идеята бе той непрекъснато да се пълни не само с приходи от приватизацията, но и от концесии и бюджетни излишъци, а и парите да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия. Както е видно обаче, това не се случи.

Няколко са причините за бавния темп

на акумулиране на средства в Сребърния фонд. Първо, приватизацията напълно затихна през годините, но и когато все още имаше продажби на държавно имущество, правителствата отклоняваха приходите от раздържавяването за други цели. Така през 2010-та първото правителство на Бойко Борисов измисли създаването на Държавната консолидационна компания с цел парите от приватизацията да постъпват в нея, а не в Сребърния фонд. 

На практика въпросната структура беше създадена да акумулира държавни средства, които да се изразходват по еднолични решения. Затова, бъдещи пенсионери, ако търсите пари за спокойна трета възраст, търсете ги в пресъхналите и уж ремонтирани язовири.

С изрични текстове в закона за държавния бюджет се заобикаля и правилото пари от концесии да влизат в Сребърния фонд. Най-пресният пример е от миналата година. Авансовата концесионна такса от Летище София в размер на 660 млн. лв. отиде за покриване на бюджетния дефицит в края на март вместо в гаранционния пенсионен фонд.

От създаването му до днес парите, които постъпват там, стоят на депозит в БНБ и никога не са били инвестирани в други финансови инструменти, които да носят доходност. В първите години престоят им централната банка носеше минимална лихва, после - от 2014-та, тя стана 0%, а от 2017-та е отрицателна - минус 0.1 процента. Оттогава, за да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет.

Цялата тази тъжна картинка 

поражда справедливи критики.

Едва при втория мандат на ГЕРБ Държавната консолидационна компания мина под егидата на Министерството на икономиката и започна своята бурна дейност. От 9 млн. лв. активи тя набъбна до над милиард лева. Това даде основание на екс министъра на икономиката Кирил Петков освен в Българската банка за развитие да започне проверки и във въпросната компания. За нея нямаше публична информация и затова я нарече „чадъров холдинг“.

Много финансисти смятат, че в този му вид Сребърният фонд не трябва повече да съществува. Необходимо е или да се промени философията му със законови поправки, или да се закрие и да престане на бъде обособена част от фискалния резерв.

Засега обаче всичко у нас върви по инерция. Независимо от предсказанията, че през 2060 г. недостигът на средства в държавната пенсионна система ще надхвърли 9% от БВП на страната, колкото е сега целият разход за пенсии. Разбира се, тази прогноза на НОИ е условна, но засега не се вижда отникъде драматично позитивен обрат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на населението. А това ще значи и неприятна дилема за бъдещите управляващи - да намалят парите за други сектори или да увеличат данъците за все по-малкото работещи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във