Банкеръ Daily

Финансов дневник

3.6 млрд. лева COVID харчове, но без реален отчет

"Борбата с негативните последствия от пандемията" до тук е "глътнала" 3.6 млрд. лева държавни пари, но краят не се вижда... Тази внушителна сума назова преди дни Министерството на финансите заедно с данните за изпълнението на бюджета в края на 2020 година. 

Кратката разбивка на министерството показва, че 

2.8 млрд. лева са "преките фискални стимули"

от държавния бюджет, а 0.8 млрд. лв. са пренасочените пари от програмите и фондовете на ЕС. Сметката се допълва с още 900 млн. лв.,  от които 700 млн. отидоха за увеличение на капитала на Българската банка за развитие, а други 200 млн. бяха мобилизирани във Фонда на фондовете под формата на финансови инструменти.

Основните въпроси сега са:

дали тези публични средства се изразходват достатъчно ефективно и прозрачно. Бързият преглед на ситуацията сочи, че правителството търпи критики и по двете направления. 

От една страна финансисти и икономисти оспорват изпълнението на бюджета за 2020 година, защото в най-тежките месеци от кризата - между март и ноември, бяха отчитани излишъци, т.е. когато бизнесът и гражданите имаха най-остра нужда от подкрепа, харчовете са били малки и недостатъчни. 

Повечето работодателски организации пък се оплакват от липса на ефективност в мерките за подпомагане и неуместна бюрократщина, която забавя с месеци реалното получаване на средствата.

Ударните харчове през декември

Правителството спази традицията да харчи най-много през декември, но този път надскочи дори собствените си рекорди. В предишните години сумите бяха по-скромни, въпреки че икономиката растеше макар и незадоволително, а и се харчеше от бюджетния излишък. 

Сега държавата се намира в съвсем различна ситуация. В бюджета има дефицит от 3.6 млрд. лв., който е по-малък от планирания, но се очаква той да бъде финансиран с нови заеми. 

Освен това през септември държавата емитира 5 млрд. лв. дълг на международните пазари, а междувременно договори и заем в размер над 1 млрд. лв. от Европейския съюз по схемата SURE. Той ще бъде използван за финансиране по схемата 60/40, която се очаква да продължи до септември.

На този фон правителството разписа 

рекордни разходи в размер близо 8 млрд. лв. 

през декември. Единственият източник на информация за "посоката" на тези пари са съобщенията от заседанията на Министерския съвет. Например в рамките на няколко заседания по бюджетите на общините бяха отпуснати допълнително 300 млн. лева. Допълнително бе захранен и бюджетът на здравното министерство, а със суми от същия порядък бе договорена и военна техника (абсолютно безсмислено според редица икономисти). 

При обиколките си из страната с джипката, превърнали се в атракция от месеци насам, премиерът Борисов не пропуска да натърти, че в помощ на гражданите и бизнеса са раздадени милиони и милиарди. В хоби се превърна говоренето му пред баби и дядовци по селата за най-ниските нива на бюджетния дефицит и държавния дълг на България в ЕС, сякаш тях ги интересуват подобни констатации. Успокояващо е, че нито той, нито те имат магистърска степен по икономика, така че подобни думи може би успокояват единствено твърдото ядро на привържениците му. 

Липсата на прозрачност

До този момент обаче правителството не е представило обобщен и детайлен отчет за средствата, изразходвани за справяне с кризата.  

За разходите през ноември например от Министерството на финансите например пишат следното: "извършените по-високи разходи (спрямо тези през предишни години) са свързани с прилагането на социално-икономическите мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. плащания по мярка 60/40, изплащане на месечни добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери (за месеците от август до ноември 2020 г.), плащания към земеделските стопани, както и други разходи по одобрените мерки". 

В този ред на мисли е любопитен въпросът: защо бонусите към пенсиите се класифицират към COVID харчовете, при положение, че доходите на пенсионерите бяха сред малкото, които не бяха пряко засегнати от кризата.

Ще припомним също, че в парламента бе създадена и анкетна комисия, която да следи COVID разходите и която бе оглавена от депутата от ДПС Йордан Цонев. Засега комисията не е произвела дори междинен доклад, в който тези разходи да са подробно описани, а трябва да се има предвид, че тя работи от 14 май миналата година.

По-достоверна информация за колосалните харчове все пак може да се появи в следващите седмици или пък месеци. Както се казва, надеждата умира последна. В случая надеждата се "крепи" на Сметната палата, която е призвана да провери дали публичните средства и дейности за преодоляване на последствията от пандемията COVID-19 са управлявани ефективно и ефикасно. Тази проверка ще се базира на три одита. Първият е за изпълнение на мерките в здравеопазването, вторият е за ефективност на мерките в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката. Третият одит ще е на мерките в подкрепа на туризма.

"Сметната палата в момента извършва други три одита, свързани с преодоляване на последствията от пандемията COVID-19, които ще приключат през 2021 година. При тях се одитират разходите за икономически мерки за микро, малки и средни предприятия, мерки за социална подкрепа и заетост и мерки за подпомагане на земеделски производители. Те се извършват в четири министерства – на икономиката, на социалната политика, на земеделието, храните и горите, и на финансите", обясниха в края на 2020 г. държавните одитори.

Все пак развръзката предстои!

Facebook logo
Бъдете с нас и във