Банкеръ Weekly

Финансов дневник

2017: Банките под знака на риска

Няколко събития ще бележат развитието на банковия сектор през започналата 2017-а.

Първото и най-видимото е началото на дългоочакваната консолидация в сектора. Засега тя е свързана с една голяма сделка, която е предизвикана не от вътрешни фактори, а от външна инициатива. Става дума за вече обявената сделка, с която белгийската "Кей Би Си" купува от Национална банка на Гърция притежаваната у нас ОББ. След което ОББ ще се слее с българската кредитна институция на "Кей Би Си" - СИБАНК. От обединението им ще възникне структура с балансово число от близо 12 млрд. лева. С такъв потенциал тя ще спори с "Банка ДСК" за второто място по активи в банковия сектор. Самият процес на обединение ще продължи минимум шест месеца и ще бъде свързан със сложни процедури по напасване на информационните системи, за оптимизиране на клоновата мрежа, а и на числения състав на новата банка.

Другата

очаквана консолидация

ще се случи, след като стане ясно кой ще купи ТБ "Виктория" - дали това ще е "Търговска банка Д", или Българо-американска кредитна банка. Без значение кой от двамата инвеститори ще спечели наддаването, последицата от него ще е поглъщането на ТБ "Виктория" от нейния нов собственик. Засега това са двете предстоящи и сигурни обединения. За момента други подобни сделки не се задават на хоризонта. Но процесите по преструктуриране и оздравяване на финансово-кредитните сектори на различни държави от еврозоната могат да родят нови банкови сливания и у нас още тази година.

Другото голямо предизвикателство, пред което ще бъде изправен банковият сектор през 2017-а, е

изпълнението на препоръките на БНБ

които тя отправи към банките, след като бяха обявени резултатите от оценката на качеството на активите им.

Не е тайна, че на няколко банки бе препоръчано да увеличат не само капиталовите си буфери, но и собствения си капитал. В това число и чрез привличането на нови инвеститори. Срокът да изпълнят тези изисквания е краят на март 2017-а. Въпросните банки активно работят в тази насока и водят активни преговори с външни инвеститори - както частни, така и институционални - като ЕБВР. Изпълнението на тези препоръки ще е своеобразен финал на процеса по укрепване на стабилността на банковата ни система, започнал с оценката на качеството на активите от 2015-а.

Паралелно с това ще приключи цялостната процедура по оценката на качеството на банковия ни надзор - тя се прави в момента от екип на МВФ по програмата FESAP. Смята се, че тя трябва, образно казано, да увенчае действията за реформиране на надзора в БНБ, започнали след като за гуверньор бе избран Димитър Радев. Тази реформа е важна, защото няма съмнения, че най-вече перманентният здрав надзор може да гарантира дългосрочната стабилност на банковия ни сектор. Особено при очертаващата се политическа нестабилност, в която държавата ще изпадне, ако предстоящите парламентарни избори не излъчат мнозинство, достатъчно да състави правителство.

Важно е да припомним, че при наличието на Валутен борд държавата в лицето на Министерството на финансите играе ролята на кредитор от последна инстанция, която е ключова за стабилността на банковия сектор. А без избрано от Народното събрание и подкрепено от солидно парламентарно мнозинство правителство изпълнението на тази задача е доста проблематично. Затова банковият сектор трябва да бъде поддържан в достатъчно добра кондиция, за да не се създават кризисни ситуации, в които се налага държавата да влиза в ролята си на кредитор от последна инстанция. Другото би било катастрофа.

Подготовката за

въвеждането на  Международен счетоводен стандарт 9

ще ангажира доста време и ресурси на банките у нас. Стандартът предвижда радикално нов начин за отчитане на риска по кредитите и формирането и заделянето на провизии по тях - най-важния елемент при поддържането на стабилността на една кредитна институция.

Сега увеличаването на риска и на размера на заделяните по един кредит провизии започва да се отчита след влошаване на финансовото състояние на длъжника и след настъпване на просрочие по обслужвания от него дълг.

Според новия стандарт банката ще трябва да отчита риска от подобно събитие и съответно да го провизира още при отпускането на заема на базата на прогнози и модели за развитието на пазарите, на които работи нейният клиент. Следва да взема предвид още куп други фактори, които могат да повлияят на платежоспособността му. Прилагането на този стандарт ще изисква въвеждането на нови информационни модели за оценка на риска и постоянното им усъвършенстване. Или както казват работещите в  информационния бизнес - ъпгрейдване. Създаването и поддържането на такива софтуерни продукти за анализ и оценка ще изисква сериозен човешки и финансов ресурс, а и време от страна на кредитните институции. Вярно е, че повечето банки у нас - най-вече тези, които са чуждестранна собственост, ще въведат информационните продукти, с които работят майките им.  Но не бива да се забравя, че за да работят у нас, тези продукти трябва да се настроят съобразно реалностите и спецификите на българския пазар. А това също изисква време, специалисти и пари.

Стандартът трябва да бъде въведен от началото на 2018-а. Това означава, че подготовката за това ще отнеме цялата започваща година. А за това доколко приложението му е важно говори фактът, че при оценката на качеството на активите БНБ направи препоръка на всяка от банките без изключение да работи именно за въвеждането на въпросния стандарт. Това не е случайно - по своята същност прилагането на този стандарт е равносилно на въвеждането на нова надзорна регулация.

Важен елемент от политиката на всяка една банка ще са

усилията за запазване и повишаване на ефективността

Под това се разбира увеличаване на чистите приходи от основна дейност и на печалбата. Повечето изпълнителни директори на банки публично определят това като едно от основните предизвикателства, с които ще трябва да се справят. За широката публика подобни проблеми могат и да звучат неразбираемо, но за кредитните институции те са изключително важни, защото високата печалба е основен източник за увеличаване на капитала. А по-високият капитал дава възможност за по-бърз ръст в кредитирането. Както и на други услуги, свързани с по-висок риск - поемане на акции и облигации на търговски дружества, предоставяне на гаранции, проектно финансиране и т. н. Все неща, от които зависи банките да предлагат достатъчно широк набор от финансови услуги, предимно за фирмите, които са техни клиенти. Но пък именно услугите за фирмите са близо две трети от банковия бизнес.

Изпълнителните директори на кредитните институции заявяват, че възможностите за намаляване на лихвените проценти по привлечените средства са изчерпани, а конкурентният натиск ще продължи да свива лихвите по кредитите. Вследствие на което приходът от кредитиране ще пада и той по никакъв начин не може да бъде компенсиран от повишението на таксите и комисионите. Впрочем и това увеличаване има своите граници. Банките ще трябва по някакъв начин да решават този проблем, който ще се задълбочава, ако лихвите се задържат ниски. Решението може да се търси в две посоки. Първата е чрез увеличаване на бизнеса, или казано по друг начин - да се поема повече риск чрез нарастване на обема на кредитирането. Но този процес може да бъде потиснат от въвеждането на въпросния Международен счетоводен стандарт 9. Другият начин е съкращаване на разходите за издръжка, което означава намаляване на клоновата мрежа и на парите за заплати.

Ако лихвените проценти нараснат, съществува опасност от друг риск - лихвения. Става дума за това, че фирми и граждани, които са взели заеми при плаващи лихвени равнища, базирани на индекси като ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР, които сега са с почти нулева стойност плюс надбавка от 4-6%, при повишаване на стойността на тези индекси могат да се затруднят сериозно при редовното обслужване на задълженията. Което заплашва банките с допълнителни разходи по тяхното провизиране.

Всички тези предизвикателства вещаят една доста напрегната година за банковия сектор. И това още един път потвърждава мнението на някои банкери, че качеството на активите на банките трябва да се поддържа от един перманентен и здрав контрол от страна на банковия надзор. Но да напомним - не е без значение и отговорното държавническо отношение на политиците към стабилността на финансово-кредитната система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във