Банкеръ Weekly

Финансов дневник

15.6 МИЛИОНА СМЕТКИ С НОВИ НОМЕРА

Голямото треперене: ще заработи ли българската платежна система след въвеждането на новите международни кодове по разплащателните сметки, по-известни като IBAN, приключи. Въпросните кодове бяха поставени 12 млн. банкови и 3 млн. картови сметки. Променени са и сметките, през които вървят преводите, направени през устройствата за плащане с дебитни и кредитни карти - т.нар. ПОС-терминали. Националният осигурителен институт и търговските банки пък служебно са въвели новите кодове на 599 072 сметки, по които всеки месец се превеждат парите на пенсионерите.
От 5 юни всички
вътрешни и международни преводи
се извършват единствено през снабдените с новите кодове сметки. Въвеждането им на практика е кардинална промяна за цялата платежна система в страната. Банките, БНБ, Банксервиз и Борика, които отговарят за безотказната работа на платежната система в страната, направиха значителни промени в информационните си системи, които от началото на годината до края на май периодично бяха тествани, докато не бъдат отстранени и най-малките проблеми, блокиращи преводите през снабдените с новите кодове сметки. По инструкция на БНБ бяха изготвени нови формуляри за платежни нареждания, а банките проведоха специално обучение на служителите си за работата с тях. Паралелно с това по медиите вървеше широка рекламна кампания, имаща за цел да осведоми гражданите какво представляват новите международни кодове, къде и по какъв начин всеки клиент може да научи IBAN-а на своята сметка.
Всички тези усилия щяха да отидат на халос, ако при започване на работа с новите кодове се бяха появили проблеми със забавяне на плащанията, с отказ на информационните системи на банките да приемат нареждания за парични трансфери или с погрешно насочени преводи. Във всеки случай подобен
риск винаги съществува
при извършването на големи промени в платежните системи и никой не може да даде пълна гаранция. Само че този път като че ли всичко върви по вода.
Обикновено, ако има проблеми в мрежите, поддържащи разплащанията в страната, те са проявяват през първите няколко дни, след като започне работата по новите правила. След въвеждането на IBAN обаче няма оплаквания от недоволни или ощетени клиенти. Поне до края на изминалата седмица такива не са подавани в БНБ пък и медиите мълчат по въпроса, което е сигурен знак, че плащанията, извършвани по новите правила, засега вървят гладко.
Статистиката на БНБ показва, че
платежната система работи на пълни обороти
без да среща затруднения при обработката на преводите: три дни след старта на IBAN - на 7 юни 2006-а, през системата за незабавни плащания РИНГС са извършени 3286 броя трансфери за общо 802 млн. лева. Месец по-рано - на 8 май, те са били 3467 броя, а общата им сума 766 млн. лева. Малко повече - 927 млн. лв., са преминали през РИНГС на 7 април, а месец преди това - на 8 март, преводите са били 2715 броя за общо 706 млн. лева. Числата показват, че независимо от новите кодове РИНГС няма затруднения при обслужването на наредените през нея трансфери.
По същия безотказен начин, но при по-малко натоварване е действала и системата Бисера на Банксервиз през която се извършват плащания до 100 хил. лева. На 7 юни 2006 г. обработените от нея преводи са били 127 841 броя за общо 195 млн. лева. На 8 май оборотът е бил 218 млн. лв. (извършен през 223 869 трансфера), а месец по-рано - на 7 април Банксервиз е обработил 253 595 броя нареждания за общо 223 млн. лева.
Според експерти от БНБ, ако в бъдеще се появят някакви проблеми с плащанията през сметките, снабдени с новите кодове, причината за това ще е заради
неправилното попълване на документите
с които се правят преводите.
Информационните системи на кредитните институции са настроени така, че да не приемат сгрешено платежно нареждане. Това пък е гаранция че трансферираните пари няма да попаднат при получател за когото не са предназначени. Разбира се, от клиентите на банките не може да се очаква, че няма да правят пропуски при съставянето на новите разплащателни документи, особено що се отнася до гражданите, на които рядко им се налага да ползват банкови формуляри. Проверките на БНБ по някои клонове обаче са показали, че там са създадени условия за оказване на спешна помощ на клиентите, които не знаят как да попълнят правилно своите платежни нареждания. Вероятно не навсякъде има подобна организация или пък някои банкови служители по навик ще проявят нехайство и пренебрежение към клиентите, но нали за това са медиите - да отразят оплакванията на хората от предложеното им обслужване.
Може би много граждани се питат кому бе необходимо да се прави подобна смяна на кодовете за всички разплащателни сметки? И не би ли било по-добре това да се случи с тези сметки, през които се нареждат или получават пари от чужбина? Отговорът е, че въвеждането на IBAN е част от ангажиментите, които държавата и БНБ са поели към ЕС, и трябваше да бъдат изпълнени до края на 2006 година. На практика всички държави членки на Евросъюза, както и САЩ вече са въвели тези международни кодове и работят само с IBAN-сметки. Те гарантират по-голяма сигурност на плащанията и по-голяма бързина при извършването им. Таксите за обслужването на подобни платежни нареждания са по-ниски. Това са усетили първо хората, които работят с международни преводи, тъй като цената за извършването им е намаляла от пет до десет пъти. Освен това въвеждането на международните кодове е само една стъпка по пътя към осъществяването на един много по-голям финансов проект на ЕС - изграждането на единна европейска платежна зона (SEPA). Идеята е всички преводи - във и между държавите членки на ЕС, да се извършват при единни стандарти и дори при уеднаквени такси за обслужване, като цената на тези трансфери се понижи чувствително.

Facebook logo
Бъдете с нас и във