Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Кой ще бъде ощетен от потребителския кредит

Или как парите по депозити ще напуснат банките

Прогнозите, че измененията в закона за потребителския кредит ще донесат проблеми както на кредиторите, така и на клиентите, им започнаха да се сбъдват. Появиха се и първите неблагоприятни коментари по темата. Както обикновено, в челната кохорта от мрачни прорицатели са рейтинговите агенции. Този път стартът даде "Муудис". Тя първа пусна анализ за ефектите от промените в Закона за потребителския кредит върху българските банки. Според експертите на агенцията те ще доведат от намаляване на приходите от лихви, такси и комисиони, защото потребителите ще могат свободно да рефинансират ипотечните си заеми и да се възползват от по-ниските лихвени проценти на друга банкова институция.

"Очакваме тези промени допълнително да отслабят доходността на българските банки, която се понижава от 2009 г. насам. Те ще загубят между 10-15% от приходите от такси заради премахването им. Без таксата за предсрочно погасяване (обикновено тя е 2-3% от стойността на заема) потребителите ще могат да рефинансират ипотеките си с кредити с по-добри условия. Данните на Българската народна банка показват, че годишният фиксиран лихвен процент по ипотечните заеми в левове се понижава до 7.1% през декември от 10.2% през декември 2008 година. Следователно потребителите, които рефинансират ипотечните си кредити, могат да спестят от лихвата около 300 базисни пункта (бел. ред. - 3%)", се казва в анализа.

Рейтинговата агенция предвижда, че "Банка ДСК" ще бъде най-засегната от новия Закон за потребителския кредит заради преобладаващите потребителски и ипотечни заеми в портфейла й. В същото време най-малки щети ще понесе Корпоративна търговска банка, защото нейният бизнес е свързан най-вече с фирменото кредитиране.

Позициите на българските банкери

по отношение на прогнозите на "Муудис" са разделени.

"Няма сила, която да ме накара да работя на загуба. Свиването на всеки приход може да бъде компенсирано или чрез увеличаване на постъпленията от други източници, или чрез намаляването на разходите", коментира изпълнителният директор на Пощенска банка Димитър Шумаров.

Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев също смята, че новите условия в закона няма да нанесат големи щети на банковата система. "Не очаквам голяма миграция на клиенти, взели ипотечен заем. В повечето случаи от опцията за предсрочно погасяване се възползват хора, които разполагат със собствени средства, за да си изплатят дълга наведнъж. Те обаче не са много. Рефинансирането от друга банка не е е елементарен процес, защото е свързан с прехвърляне на ипотеки, а това са разходи за клиента. И те не са малки", заяви Вътев.

Съвсем противоположно е становището на главния изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов. Той смята, че промените в закона за потребителския кредит ще предизвикат лихвен туризъм. "Колегите, които смятат, че ще се запазят единствено предсрочните погасявания със собствени средства, забравят, че това бе единствената добра опция за клиентите досега, защото само при нея не се събираше такса. Сега, когато таксата отпадна и за рефинансирането от друга банка, се опасявам, че много хора ще се възползват от това и ще прехвърлят ипотечния си заем в кредитна институция, която им предлага промоционално ниски лихви през първата година от обслужването на заема. След което ще търсят друга банка с добра промоция, за да се прехвърлят при нея. По мои изчисления целият този процес ще нанесе загуби, чиито общи размери за сектора ще варират между 120 млн. и 200 млн. лева", твърди Андронов.

Повечето банкери обаче изрично подчертават, че е рано за анализи за ефекта на промените в закона. Те се правят трудно преди влизането му в сила, което ще стане в края на юли. Тогава ще се изясни каква е политиката на всяка банка по формиране на лихвените равнища, на таксите и на комисионите по заемите за граждани и ще започне процес на корекции в условията на продуктите на отделните банки.

Има прогнози например, че

за да бъдат компенсиране загубите от лихвен туризъм

ще се увеличат таксите за разглеждане на искания за кредит (тях законодателят не отмени), както и тези, свързани с регистрацията на ипотеката в полза на банката.

Загубите от приходи от лихви пък могат да бъдат абсорбирани с увеличение на нетния лихвен марж. Ще рече, че лихвите по кредити ще се запазят и дори могат да се покачат, а тези по депозитите ще продължат да се свиват. В банките съществуват разчети, че средният размер на лихвите по левовите депозити на граждани със срок до една година може да намалее до края на 2014-а от сегашните 3.33 на 2% и дори на 1.5 процента. Под последното ниво е опасно да се отива, защото според банкери това може да предизвика масов отлив на средства от кредитните институции.

Що се отнася до кредитополучателите,

първоначално те ще почувстват щастливи

че могат да не плащат някои от задълженията си. Такава опция съществува, ако повечето банки предложат промоция за нулева лихва през първата година от кредита. Такива оферти вече има на пазара. Ако те доведат до лихвен туризъм, обаче банките бързо ще намерят начин да преодолеят проблема, защото ако не го направят, всички ще трябва да започнат да предлагат промоция с нулева лихва и нито една от тях няма да може да печели от заеми за граждани, тъй като след първата година, когато изтече промоцията, всеки ще прехвърля задължението си в друга банка, за да продължи да се възползва от нулевото лихвено плащане.

Загубите за кредитополучателите

се очертават в дългосрочен план. Както вече казахме, а и повечето експерти потвърдиха, през следващите години предстои покачване на всички международни лихвени индекси - ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР, което ще доведе до поскъпване на кредитите обвързани с тези лихвени нива.

Все още никой не може да каже какъв ще е ефектът за клиентите от заемите, които ще се отпускат на базата на комплекс от няколко индикатора - средна цена на привлечения ресурс, инфлация, оценката за риска на България и т.н. Очакванията са, че всяка банка ще предложи потребителски и ипотечни кредити, базирани на специфична комбинация от индикатори, която най-точно ще отразява разходите й за привличане на средства от пазара и апетитите й за печалба. Сигурно е обаче, че повечето от тези комбинации ще са доста сложни и клиентите трудно ще се ориентират за причините, поради които вноската им се увеличава или намалява.

Повечето банкери смятат да създадат такива схеми за формиране на лихвените равнища, че вноските на длъжниците да нарастват само ако конюнктурата на пазара драстично се промени. Каквото и да се случи на този пазар, оттук нататък обаче, след влизането в сила на промените в Закона за потребителския кредит, кредитополучателите ще трябва да обвиняват за всички свои несгоди не банките, а политиците, гласували тези промени. Същото се отнася и за вложителите, чиито доходи от депозити ще намалеят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във