Банкеръ Daily

<Без рубрика>

Ответен огън срещу Списъка "Магнитски"

Ще оцелеят ли мерките на служебния кабинет във връзка с американските санкции по глобалния антикорупционен закон "Магнитски" в съдебното чистилище?

 

Месец, след като Министерския съвет прие решение и вкара в "черен списък" засегнатите и потенциално опасни за икономиката ни български физически и юридически лица, административните съдилища започват да формират практика по жалбите на потърпевшите.

Процесът по съдебния контрол е очакван и обещава да бъде интересен, защото в правния мир не съществува дори микроскопична възможност българските юрисдикции да прилагат просто така чужд закон, какъвто е "Магнитски". По същата причина съдът също се колебае, тъй като

никой няма никаква представа за процесуалния ред,

по който да бъдат разгледани жалбите срещу решението на кабинета.   

Целта за съставяне на списъка с гражданите и фирмите, които имат връзка със санкционираните от американската Служба за контрол на чуждестранните активи Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков, беше мотивирана по доста странен начин - да се предпазят дружествата с държавно и общинско участие и другите разпоредители с държавни средства от попадане в обхвата на санкциите".

Най-напред служебният кабинет обяви, че българската държава

спира да работи с фирмите на Божков и Пеевски,

както и с всички техни контрагенти. А заместник-председателят на Националното бюро за контрол на СРС Илко Желязков (който моментално излезе в отпуск), най-вероятно ще бъде отстранен.

Решението бе обосновано с общите правомощия на правителството да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Създадена бе и постоянна работна група с представители на МВР, финансовото министерство, ДАНС и НАП. Основната й задача бе да състави и да поддържа "черен списък" с лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите по Закона "Магнитски".

Този списък трябва да включва:



  • всички физически лица (по наше скромно мнение в случая става дума за еднолични търговци - ЕТ, които в частност са най-обикновени фирми, но по принцип не са юридически лица по смисъла на Търговския закон - бел. ред.) и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от Божков, Пеевски и Желязков;

  • всички техни съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на горните юридическите лица, включени към момента и за последните 5 години;

  • всички физически лица и юридически лица, допълнени по-късно в списъка.

"Черният списък" е публичен. Общото наблюдение на дейностите по обновяването му се "паднаха" на финансовия министър. А другите министри трябваше да "подгонят" всички органи на изпълнителната власт, всички фирми с над 51% държавно и общинско участие в капитала, както и всички други субекти, упражняващи държавни права, с една единствена цел -

тотално прекратяване на отношенията си с лицата от списъка "Магнитски"

и пълна забрана за установяване на каквито и да било нови отношения.

"С предприетите от правителството действия ще се сведат до минимум рисковете за страната ни в политическо и в международно отношение и за българската икономика от тези санкции на САЩ при последващо замразяване на активи в банки на бюджетни организации, държавни дружества и предприятия, блокиране на международни преводи, изключване и недопускане до участие в международни бизнес сделки, ограничаване на възможностите за търговия и други", посочиха в съобщение от правителствената пресслужба.

Още тогава беше пояснено, че решението се взема

поради липса на нормативна рамка,

по която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от органи на друга държава.

Към този момент малцина се наемаха да прогнозират доколко засегнати ще са лицата в списъка. Ясно беше само, че запорирането на банкови сметки на санкционираните Божков, Пеевски и Желязков е основано на Закона за мерките срещу изпирането на пари. После заваляха обаче жалби, с които включените в списъка оспорваха решението на Министерския съвет пред Върховния административен съд (ВАС). 

Първоначално няколко съдебни състава прецениха, че предметът на жалбите трябва да бъде разделен. В частта им, с която се оспорва решението на Министерския съвет, те да останат за разглеждане по същество пред ВАС. А в частта, с която се оспорват фактическите действия на администрацията в изпълнение на същото решение, да бъдат изпратени за разглеждане по бързата процедура пред Административен съд София - град. 

Друг състав на ВАС обаче

призна директното спиране на действието на решението 

със самия факт на оспорването му. Така жалбоподателите ще могат да се позоват незабавно с искане в същата насока - администрацията да не прилага срещу тях предприетите по силата на решението на кабинета рестриктивни мерки. 

ВАС признава безусловно правния интерес на засегнатите да оспорват пред съда решението на кабинета, с което са нарушени техни права и интереси.

Нещо повече - признат е директно спиращият изпълнението му ефект на жалбата, като е посочено че кабинетът не е допуснал предварителното му изпълнение. Затова е оставено без уважение искането на жалбоподателя за неговото спиране. А на Министерски съвет е указано, че е длъжен да докаже защо едно лице трябва да бъде включено в списъка, изготвен в изпълнение на оспорения административен акт.

Съдебно определение, което е правно издържано и се надяваме служебният кабинет да не реагира емоционално срещу съда, както направи във връзка със спирането на вписванията в Търговския регистър на промените в ръководствата на ББР и "Автомагистрали".

Законът е такъв и трябва да се прилага коректно, независимо от негативната обществена оценка по отношение на знакови публични фигури. Освен това е абсолютно наложително и още нещо - да бъдат проучат реакциите и мерките на европартньорите ни във връзка с глобалния закон "Магнитски". Независимо дали и колко от засегнатите в списъка постигнат изваждането си от него по съдебен ред, трябва да е налице правен ред за съдебен контрол в тази насока. 
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във