Банкеръ Weekly

§22 Анализи

Войната е за меча и кесията на Темида, а не за везните й!

S 250 936a771a b230 4d3b b773 ac939c5cd9d6
S 250 84b074b3 0641 4266 82dc c5095e8fa233

Толкоз беше със спонтанните протести, гръмнали уж от нищото, но вещо побутвани в правилната посока от... когото трябва. За пореден път парата, произведена от енергията и емоциите на т. нар. редови граждани на България, Европейския свят и останалите бели демокрации, е на път да замине в свирката. 

 

За прислугата, оръженосците и шутовете на днешните феодали обяснението е елементарно:

протестират добре платени безродници и майцепродавци.

Една трета от тях са безмозъчни и първосигнални скотове, на които им е все едно коя ръка пълни копаните им и от чия софра идат огризките.

Другата една трета са платени еничари, готови да мятат камъни дори срещу себе си. Само и само да си получат сребърниците на ръка. Колкото до плащачите - те са ноторно известни: "Америка за България", Джордж Сорос, Цветан Василев и Васил Божков.

А последната трета са трето и четвърто поколение комунистически изроди, чиято единствена цел е да вземат властта и да реабилитират петолъчката, сърпа и чука като символи на... евроатлантическа България.

От другата страна на фронтовата линия - същата работа.

Всички,

които работят за сегашните управници

са бандити, "калинки", баджанаци или тъщи на управляващите дерибеи.

Под управлението на ГЕРБ, България не само удари същинското дъно на мизерията, но продължава неуморно да копае все по-надолу и по-надолу. 

Ако ГЕРБ остане на власт, Бойко Борисов ще си държи пистолета върху гардероба, защото все още никой не е измислил нощно шкафче, което да побере отредените за България 29 милиарда евро за следващия програмен период.

С две думи - "плакатната" политическа война между протестиращите срещу сегашното статукво и задкулисната транспартийна "любов" между управляващи и опозиция, е толкова свирепа, че изгледите за откриване на взаимноизгоден компромис клонят към абсолютната нула (минус 273 градуса по Целзий). Тоест - вариантите за изход от кризата

вече са само два - или едните, или другите!

Не така стои въпросът с другата сюжетна линия в противоборството между народа на улицата и богоизбраните по високите етажи на властта: войната за отговора на въпроса "Кой ще изкъпе Темида, ще изпере тогата и превръзката на очите й, ще калайдиса везните й и ще наточи меча й?"

Странното е, че за разлика от предишни години, днес обитателите на двата враждебни лагера са... на един акъл: досегашната реформа на съдебната система е въздух под налягане,

промените само са задълбочили проблемите

и затова трябва да се започне отначало!

Оттук нататък започват... катастрофалните разминавания. Или умишлено поддържаната (кой знае защо?) идейна и идеологическа дистанция. 

В лагера на бунтарите горят два огъня, засега (поне от формална гледна точка) - вън и независимо един от друг.

Около единия са насядали сподвижниците на Христо Иванов от обединението "Демократична България", за които прочистването на съдебната власт може и трябва да бъде извършено в няколко стъпки: 

- Радикална реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), който да остане административен и кадрови орган само за съдиите;

- Съставът на ВСС става 15-членен: осем души се избират от съдиите, петима - от парламента, а останалите двама са членове по право - председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС). Съветът се председателства от шефа на ВКС, а в негово отсъствие – от шефа на ВАС;

- Председателите на ВКС и ВАС се предлагат от общите събрания на съдиите на двете съдилища и трябва да са действащи магистрати в съответния съд към момента на избора;

- Окончателното решение за освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС се взема от Конституционния съд, а предложението трябва да е подкрепено от две трети от състава на ВСС, вкл. мнозинство от членовете, пряко избрани от съдии;

- Главният прокурор се избира от парламента с мнозинство три пети (144-има народни представители) по предложение на министъра на правосъдието;

- Мандатът на главния прокурор става 5-годишен;

- Създава се 11-членен Прокурорски съвет: четирима от членовете му се избират от прокурорите; петима - от парламента (те са представители на различни юридически професии и организации), а членове по право са главния прокурор и министъра на правосъдието;

- Освобождаването (импийчмънта) на главния прокурор става по инициатива на министъра на правосъдието или на една пета от народните представители. Искането трябва да бъде подкрепено най-малко от 140 народни представители, а окончателното решение ще се взема от Конституционния съд или от президента;

- Функциите на прокуратурата се ограничават само в рамките на наказателния процес. Тоест - закриване на Върховната административна прокуратура и на административните отдели в окръжните прокуратури;

- Последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокурора, отнасящи се до съществените етапи от движението на наказателното производство;

- Създаване на възможност районните и окръжните съдилища да сезират пряко КС относно конституционността на закони, приложими по конкретни дела.

Около другия огън са се скупчили членовете и симпатизантите на Гражданска инициатива "Правосъдие за всеки".  Лидер на инициативата е адвокат Велислав Величков - "син" депутат от епохата на Иван Костов, бивш верен съратник на тогавашния парламентарен бос Йордан Соколов и на главния прокурор Никола Филчев.

Вкратце, идеите на "Правосъдие за всеки" водят към същото - силовото, но узаконено вкарване на държавното обвинение в правия път. Кой знае защо обаче, поне до момента сподвижниците на Велислав Величков и съпартийците на Христо Иванов копаят... в успоредни лехи. И не си говорят, дори когато протестират на един и същи тротоар:

ПРОКУРАТУРА:

- Съгласно чл. 126, ал.1 от Конституцията, “Структурата на Прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.” Този принцип е последователно проведен на районно, окръжно и апелативно ниво в съдебната система, където към съответните съдилища действат и съответните прокуратури - всяка със свой си административен ръководител.

На ниво Върховен съд обаче тази структура и функционалност е сериозно нарушена, тъй като Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура нямат административни ръководители със самостоятелни правомощия. 

Затова - ОТПАДАНЕ на чл. 126, ал. 2 от конституцията и закриване на фактическата паралелна институция в Прокуратурата – длъжността на Главния прокурор, и "обзавеждане" на ВКП и ВАП със свои собствени административни ръководители, компетентни само по отношение на тези прокуратури.

Задължителните методически указания към нисшестоящите прокурори се заменят с принципни предписания. Отменят се още единството и централизацията на държавното обвинение. Така ще се възстанови логиката и на следващата конституционна норма - чл.127, в която се говори за Прокуратурата, но не и за главния прокурор.

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

 Вариант първи, който не изисква свикване на Велико народно събрание (ВНС): намаляване на парламентарната квота (чл.130, ал. 3 от конституцията) от единадесет на петима членове: трима - в Прокурорската колегия, и двама - в Съдийската колегия. Мандатът на изборните членове на ВСС се намалява от пет на три години.

Вариант втори, който изисква свикване на ВНС: закриване на Прокурорската колегия във ВСС и учредяване на два прокурорски съвета - към административните ръководители на ВКП и ВАП, които отговарят за назначенията, кадровото израстване и атестациите на прокурорите от съответните прокуратури, за надзора за еднаквото прилагане на законите, за приемането на методически указания и т. н. ВСС остава да действа като СЪДЕБЕН СЪВЕТ, в който прокуратурата няма място, понеже е страна в процеса.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЪДИЛИЩА се закриват и всичко минава към родовите подсъдности на съответните съдилища. Това става чрез промени в Закона за съдебната власт.

Досущ като двата си първообраза - ексглавния прокурор Никола Филчев и ексглавния секретар на МВР Бойко Борисов, сегашният предводител на държавното обвинение още преди номинацията си знаеше откъде ще го забрулят ветровете.

В продължение на половин година той гради публичен имидж, обикаляйки дълбоката и глуха провинция така, както дори

Матей Миткалото и Васил Левски не са я обикаляли.

След което се изправи в пленарната зала на Народното събрание и обяви, че започва... кръстоносен поход в името на правосъдието и справедливостта:

- Наказателният кодекс е остарял, затова той и неговите колеги ще предложат идеи за осъвременяването му. И по-конкретно - от тотална ревизия се нуждаят "класическите" разбирания за престъпления по служба, корупция и подкупът в частния сектор;

- Наказателнопроцесуалният кодекс до такава степен е затлачен от излишен формализъм, че органите на МВР и прокуратурата не могат да извършат дори половин процесуално-следствено действие без да сбъркат най-малко три пъти;

- За разлика от прокурорите в нормалните демокрации, българските им колеги са принудени да пишат обвинителни актове, дебели като "Война и мир" - оттук до края на света;

- Спешна преоценка на стандартите за доказване, които в България са най-високи в целия ЕС: ако тук се изисква една единица доказателства, в повечето от държавите членки на Общността признават... 0.1 единици доказателства. 

Истината е някъде по средата. И поради тази причина е

по-тъпа и от най-древната антична брадва,

както се казва по друг повод.

Първо - всевластието на главния прокурор. За ограничаването му промени в конституцията не са нужни. Просто трябва да бъде ремонтиран Закона за съдебната власт така, че всяка една прокуратура - районна, окръжна, апелативна и върховна, става самостоятелно и административно независимо юридическо лице. Досущ като  съдилищата. Тоест - единното и централизирано държавно обвинение престава да съществува. 

Второ - главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС, познати като тримата големи, трябва да бъдат извадени от двете колегии на Висшия съдебен съвет. Тоест - те си остават членове на Пленума на ВСС по право, но всичко останало, свързано с кариерното развитие и кадровата дисциплина на магистратите, си остава в техни ръце. Освен това, тримата големи излизат и от управителния съвет на Националния институт на правосъдието, и... отвсякъде другаде.

Трето - след като членовете на Инспектората към ВСС се избират от Народното събрание, този коректив престава да бъде нещо към... Тоест - става Съдебен инспекторат, имащ право да проверява не само редовите звена на съдебната система, но и техните шапки - ВКС и ВАС, ВКП и ВАП. Включително председателите на върховните съдилища и заместник-главните прокурори.

Четвърто - възстановява се бившата Главна прокуратура, чийто демократичен вариант е известен като Офис на главния прокурор. Сегашният структурен мутант, познат от 1994 г. като Върховна касационна прокуратура, се разтуря веднъж завинаги, а всички отдели и звена се местят в офиса на Главния. Инспекторатът към ВКП се закрива, а на прокурорите от ВКП им се вменяват само и единствено правомощия по касационни дела.

Пето - предварителните прокурорски проверки, извършвани по Закона за съдебната власт, се забраняват, тъй като това е устройствен нормативен акт, който е качествено различен от Закона за МВР.  Забранява се и образуването на досъдебни производства, преследващи разчистване на междуфирмени и междуличностни сметки без плащане на държавни такси. Разликата между сигнал за престъпление и обикновен донос е елементарна...

Шесто - на прокурорите им се забранява да образуват досъдебни производства срещу неизвестен извършител, т.е. по материали, които не са минали през съответните органи на МВР и не са били доказани (образно казано) по учебник: престъпление - извършител - оръжие - мотив! 

Седмо - въвежда се задължителна лустрация: хора, завършили право в Академията на МВР не могат да стават съдии, прокурори и адвокати. Логиката е елементарна - "едната" юридическа квалификация няма нищо общо със знанията, превръщащи обикновения юрист в слуга на Темида.

Осмо - забранява се на ВКС и на ВАС да уеднаквяват съдебната практика както с тълкувателни решения, така и с обикновени "такива" - на тричленки и петчленки. Другият вариант е изхвърляне на вътрешното убеждение и узаконяване на прецедентното право. 

Девето...

Хайде холан прокуратурата да бъде извадена от съдебната система и да бъде подчинена на единствената откровено политическа институция, каквито са Народното събрание и Министерския съвет. 

Този мач - поне по-възрастните - сме го играли от влизането в сила на Живковската конституция през 1971 г. до приемането на сегашния основен закон през 1991 година.

Резултатът е очеваден!

Все още прокуратурата смята себе си не за господар на досъдебното производство, а за господар на държавата - защото законът й позволява. А съдиите си правят каквото сметнат за необходимо, тъй като днес се оправдават с уеднаквяването на практиката, а утре - с дълбокото си вътрешно убеждение...

И понеже сме в. "БАНКЕРЪ", няма как да не отворим приказка и за крайния финансов резултат от галимацията "Прокуратурата - вън от съдебната система"!

В момента съдиите са 2000 "бройки". Те са единствените слуги на Темида, които генерират приходи от държавни такси. Годишно - над 100 млн. лева.

Прокурорите и следователите са около 2500 души. Те официални приходи не генерират, защото законът им разрешава само да харчат.

Ерго, ако обвинителите бъдат пратени на подчинение на изпълнителната власт или пък бъдат закарфичени към Народното събрание,  в съдебната власт остават само 2000 съдии и... 100 милиона собствени приходи, които никой няма право да им казва как и за какво да харчат!

Ей затова е цялата натегация. Прокуратурата - откровена политическа бухалка, а съдиите - вътрешно убедени в собствената си непогрешимост, че и милионери при това! 

Хора - бдете! Наистина Дейвид Линч е прав: нищо не е това, което изглежда! 

Facebook logo
Бъдете с нас и във