Банкеръ Weekly

§22 Анализи

Чистотата на прокурорската колегия още тревожи съдиите!

В две поредни общи събрания - на 19 и 26 септември, прокурорите избират нов свой представител във Висшия съдебен съвет. Единственият кандидат е Евгени Иванов - обвинител във Военно-апелативна прокуратура и дългогодишен председател на Асоциацията на прокурорите. Незнайно защо, главните потърпевши от неговата номинация се оказаха... съдиите, които не би трябвало да имат никакво отношение по въпроса.

 

Едва ли някой помни, но

идеята за разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии

- съдийска и прокурорска, не е на Христо Иванов, нито пък на Съюза на съдиите в България. За първи път тази тема бе отворена съвсем официално през януари 2005 година. И то не от кого да е, а от тогавашния председател на Върховния касационен съд Иван Григоров - единственият човек, който нямаше право да заема тази длъжност!

Чудите се защо? Ами просто е. През периода 1992-1994 г. той бе председател на Върховния съд (ВС). С приемането на Закона за съдебната власт през 1994 г., тази институция бе разделена на две - Върховен касационен съд (ВКС) и Върховен административен съд (ВАС).

Според преходните и заключителни разпоредби на конституцията, след като си бил шеф на ВС, нямаш право да бъдеш председател на ВКС или на ВАС. Без значение дали си изкарал пълен мандат, или само си го започнал.

Малко преди влизането в сила на ЗСВ обаче, Иван Григоров стана член на Конституционния съд и когато приключи там - през 2000 г., бе избран от Висшия съдебен съвет за шеф на ВКС - с втори, този път пълен 7-годишен мандат. В тотално нарушение на конституцията, останало незабелязано и по времето на т. нар. предприсъединителен процес (1999 г. - 2005 г.), и след компромиса с приемането ни в ЕС (на 1 януари 2007 г.), компенсиран неуспешно със смехотворния Механизъм за сътрудничество и проверка.

Припомняме този антиконституционен пейзаж около Иван Григоров, защото от 30 години съдебната реформа върви по същата "рецепта" - къде случайно (уж), къде без да искат, "съответните" парламентарни мнозинства непрекъснато ревизират или заобикалят пречещите им конституционни разпоредби. Примерите са много, но засега този стига. Като "предмостие" към основната ни тема.

За втори път

идеята за разделяне на ВСС на две колегии бе взета на прицел от Съюза на съдиите през 2011 година. За целта те написаха концепция, съдържаща 9 основни точки, която пуснаха за обсъждане в магистратската общност. А като точка № 1 бе записана задължителната "подялба" на Висшия съдебен съвет между съдии и държавни обвинители.

Съвсем естествено, Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) сътвори становище, в което надълго и нашироко обясни, че подобно раздвояване не е необходимо, а ако трябва да стане - ще се наложи и ремонт на конституцията. И, за да бъде всичко като в белия свят, двете "четива" бяха публикувани в списанието на АПБ "Теза", което излизаше по онова време в тираж от 1200 бройки.

Колкото човек може да получи от умрял писмо (не че и такива парадокси не са се случвали), толкоз преди две петилетки се разгоря и тъй нужната дискусия. Просто не се случи нищо - нито по линия на съдийското съсловие, нито по линия на прокурорското "такова".

Мълчанието продължи до август 2014 г.,

когато Христо Иванов стана правосъден министър в служебния кабинет на Георги Близнашки. И... бомбата гръмна: концепцията на Съюза на съдиите изведнъж се превърна в Проект за актуализиране на Стратегията за продължаване на съдебната реформа от 2010 година. А Асоциацията на прокурорите, начело с Евгени Иванов, бе заклеймена като "Цацаровисти", борци за запазване на тоталитарното начало в държавното обвинение, врагове на реформата и т.н.

През декември 2015 г., т.е. близо 18 месеца по-късно, позицията на прокурорската асоциация се оказа вярна, защото ВСС беше разделен на две колегии чрез ремонт на конституция. Опитите за установяване на полезния ефект от въпросното разделение обаче продължават да са ревниво пазена държавна тайна. Защото...

полезен ефект просто няма!

Обясняваме вкратце. Председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са членове на ВСС по право. Останалите 22-ма души се избират по опростена схема: 11 души - от общите събрания на прокурорите и съдиите, 11 души - от парламента.

Логиката е желязна: прокурорите са страна в процеса, така че не би трябвало да имат право да се месят в кадровата политика, засягаща арбитрите в същия този процес, т.е. съдиите. И обратно - кадровата обезпеченост на държавното обвинение не би трябвало да зависи от съдиите.

На пръв поглед - прекрасно! На второ четене - малко странно, защото няма никаква пречка адвокати да бъдат избирани за членове на ВСС от парламентарната квота. Нищо, че те също са страна в процеса. При това - не само по линия на наказателното право, ами във всички останали негови "разновидности", познати като гражданско и административно право.

Та, пита се в задачата, как ли биха реагирали съдиите, ако управляващото парламентарно мнозинство избере за членове на своята квота във ВСС... само адвокати? Вярно - звучи абсурдно! Но също толкова е вярно и другото: след като Законът за съдебната власт не забранява подобен ход, защо да не пробваме какво би се получило?

Толкоз с теорията.

Как изглеждат нещата на практика?

Незнайно по какви причини, от 2015 г. насам нито един прокурор не си е позволил лукса да се намеси в работата на съдийската колегия или да препоръча на колегите си в черни тоги за кого да гласуват и поради какви причини.

За сметка на това обаче т. нар. будна съдийска съвест не престава да се занимава с проблемите на прокуратурата. Ако ще е така, защо тогава трябваше членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат капсулирани в две независими уж една от друга колегии?

Всъщност, ако на 26 септември номинацията на Евгени Иванов за член на ВСС бъде бойкотирана, както призова неотдавна съдия Емил Дечев от Софийския градски съд, едва ли някой ще задиша по-свободно. Професионалният комфорт на главния прокурор и на висшата номенклатура в съдебната система също няма да бъде нарушен. Защото проблемите са други и тяхното решаване е невъзможно по системата "Разделяй и владей!" Но за това - някой друг път...

Facebook logo
Бъдете с нас и във