Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Звучен шамар от комисията "Юнкер"

От повтарянето на думата "стабилност" почна да ни люти на очите. И сякаш сега бе най-подходящото време за приземяване и отрезвяване. Единствената странност е, че те дойдоха от подопечните на иначе големия приятел на Бойко Борисов и сегашните управляващи - Жан-Клод Юнкер. Последният подобрен доклад на Европейската комисия за нашата страна от 27 февруари включва стряскащи констатации. Или, казано директно, на сбогуване комисията "Юнкер" е залепила звучен шамар на българските власти. 

За първи път България отнася толкова смазващи критики за мерките срещу прането на пари. Определено най-интересна е оценката за работата на финансовото разузнаване към ДАНС - че потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Оказва се, че службите едва ли не прикриват прането на пари от страна на политици.

"Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, засягат местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване. Използването на финансови разследвания и финансово профилиране е ограничено, което възпрепятства ефективното възстановяване на активи по дела за организирана престъпност и корупция", се подчертава в документа.

Отчитат се и скандалите с получаването на българско гражданство. Това създава потенциал за злоупотреби, тъй като издадените в България документи за самоличност могат да се използват за укриване от задължението за докладване на активи, държани в чужбина.

Всъщност цялостният критичен дух се усеща още в резюмето, където е записано: "Въпреки своите относително добри цялостни икономически резултати  България настига бавно останалата част от ЕС." Следват положителни оценки за икономическия растеж и пазара на труда, но розовият цвят бързо посивява, тъй като е отчетено, че "у нас все още се наблюдава един от най-големите дялове на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване, както и високите равнища на неравенство на доходите".

Задлъжнялостта на частния сектор остава висока, а в банковия продължава да има известна уязвимост. Не са пропуснати и дългогодишните проблеми в социалната и здравната сфера. По-конкретно Еврокомисията казва, че системата ни за социална закрила е недостатъчна за справяне със значителните проблеми, а много българи все още са изправени пред сериозни пречки при достъпа до здравно обслужване.

Сенчестата икономика продължава да бъде предизвикателство. Според прогнозите тя е по-голяма, отколкото в много други държави от Европейския съюз. Недекларираният труд е един от най-видните признаци на проблема в много промишлени сектори, като например туризма, търговията, ресторантьорството, строителството и селското стопанство. Черният пазар на горива пък е нараснал до 600 -700 млн. лева.

Едва ли трябва да ни изненадва и констатацията, че реформата на публичната администрация продължава да е бавна и не води до достатъчни подобрения, а бизнес средата е слаба. Както и че корупцията у нас си е все така предизвикателство. Всъщност страната продължава да показва слаби резултати по отношение на фаворизирането, неправомерните плащания и подкупите, както и по отношение на отклоняването на публични средства.

Държавните предприятия пък страдат от слабо корпоративно управление - т.е. управляват ги партийни протежета. Фискалните рискове се увеличават в систематично губещите компании и в тези, на които по закон е забранено да изпадат в неплатежоспособност, което означава, че държавата трябва винаги да ги спасява, ако те фалират. Около половината от 18-те милиарда лева от задълженията на държавните предприятия произлизат от дружества, които са били на загуба през повече от три от последните пет години

Що се отнася до финансовия сектор, там нещата изглеждат добре. Според еврокомисарите икономическият растеж  е спомогнал за допълнителното засилване на коефициента за ликвидност и коефициента на капиталова адекватност на кредитните институции. През септември 2018-а общите активи на търговските банки са били с 8.5 % по-големи, отколкото през предишната година. Финансирането изглежда относително благоприятно, обусловено най-вече от значителното увеличение на депозитите, като в същото време съотношението на кредитите спрямо депозитите е спаднало на 72.7 % през юни 2018-а. Домакинствата и нефинансовите предприятия продължиха да внасят депозити главно в местна валута, което е признак за наличие на трайно доверие. Рентабилността се задържа на относително високо равнище през първата половина на 2018 г., а капиталовите позиции като цяло са останали стабилни. Съотношението на общата капиталова адекватност слабо се е понижила от 22.2 % през юни 2017-а на 20.8 % през юни миналата година. Но въпреки подобренията  необслужваните заеми на нефинансовите предприятия остават високи.

Европейската комисия отбелязва също, че банковият сектор е изпълнил повечето препоръки от прегледа на качеството на активите за 2016-а. Една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, е постигнала необходимите равнища с вътрешни средства. Все още обаче не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017-а. (Името на банковата институция не се споменава).

Становището на комисарите е, че банковият надзор се засилва, а няколко важни регулаторни инициативи са в процес на изпълнение. Например измененията в Закона за кредитните институции, приети през декември 2017-а,  са укрепили определението на банковите експозиции към свързани лица. С решение на Българската народна банка пък, прието през април 2018-а, от началото на 2019 г. се прилагат насоките на Европейския банков орган относно големите експозиции и идентификацията на свързаните клиенти и се въвежда образец за докладване при отпускане на заеми на свързани лица.

В частта за небанковия сектор логично се акцентира върху фалита на застрахователното дружество "Олимпик", довел до оставката на ръководителката на застрахователния надзор Ралица Агайн. "Независимо от обявените планове за определяне на правоприемник  досега не са предприети никакви официални стъпки. Обявената промяна на управителя на Комисията за финансов надзор (Карина Караиванова - бел. ред.) през март 2019-а може да създаде допълнителна несигурност", отчита ЕК. Според нея фалитът на "Олимпик" показва трудностите с трансграничните споразумения за надзор и преструктуриране. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във