Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗРЕЕ ПАЗАРЛЪК ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ МАГАЗИНИ

ЖЪЛТИ ДЕПУТАТИ ПРЕГЪРНАХА БЕЗМИТНАТА КАУЗАТежки преговори предстоят между Министерството на външните работи и финансовото ведомство по въпроса кой да контрола дейността на дипломатическите магазини, научи в. БАНКЕРЪ. През юли, малко преди да огласи намеренията си за оставка, Милен Велчев убеди членовете на кабинета да одобрят проекта за изменение на Закона за акцизите. Един от неговите текстове предвижда разрешенията за стопанисване на въпросните магазини да се издават еднолично от финансовия министър. По сега действащата уредба те се получават след конкурс, като в изборната комисия задължително участва и човек на външно министерство.Незначителната на пръв поглед корекция остана през лятото в сянката на дилемата за или против закриването на 44 от общо 57 безмитни магазини по сухопътните ни граници, както все още е залегнало в правителственият проект. Според запознати обаче, елиминирането на Външно от раздаването на картите не се приемало с особен ентусиазъм от мениджърския му екип. Още повече че в наредбата за митническото оформяне на вноса и износа на стоки от дипломатическите представителства (обнародвана в Държавен вестник на 15 септември 1999 г.) е записано, че ведомството на Соломон Паси определя лицата, които имат право да пазаруват от дипломатическите магазини, както и лимитите за продажби на дребно. Тримесечните отчети за оборотите в специализираните обекти също се заверяват от външно министерство. На фона на тези разпоредби изглежда някак си нелогично от лицензирането да бъде елиминирана институцията, която осъществява контрол.Парадоксалното в целия случай е, че на практика дейността на дипломатическите магазини е замряла вече четвърта година. Фирмите, имащи право да развиват такава дейност, са Трансимпекс и Софком. Техните обекти, съответно в района на Централна гара и квартал Младост в София, бяха затворени през 1999 година. Приблизително по същото време спряха да работят и двата държавни магазина на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (днес АДИС). Причината за спускането на кепенците бе, че кабинетът на ОДС задължи собствениците им да заплащат при внос реалния акциз и ДДС. Дотогава те се ползваха с привилегиите на дютифри шоповете и търгуваните от тях стоки (различни от цигари, бира, вино и спиртни напитки) се предлагаха на много изгодни цени. По данни на Агенция Митници оборотът, който четирите дипломатически магазина са имали преди замразяването им, е възлизал на около 7 млн. евро. В кулоарите на властта се носи мълвата, че както финансовото министерство, така и това на външните работи били готови да ударят по едно рамо за възраждането на дипломатическата търговия. Това желание се засилило особено след оплакванията, които постъпили напоследък от акредитирани в България посланици за липсата на дипломатически магазини на територията на страната. Обсъждала се идеята да бъде премахната дори забраната за разкриването им в други градове освен столицата. Либерализацията щяла да бъде мотивирана с евентуалното разполагане на бази на НАТО у нас и очаквания десант на военни и политици от държавите - партньорки в Алианса.Подобен развой на събитията съвпада донякъде и с интересите на Асоциацията на безмитните търговци. Нейният председател Радостин Генов каза за в. БАНКЕРЪ, че фирмите, членуващи в ръководеното от него сдружение, смятат за разумно реанимирането на дипломатическите магазини. От подобна акция обаче би имало смисъл само ако се възстановят и съществувалите до 1999 г. преференции за безмитен внос. Естествено, Генов много повече се вълнува кога парламентът ще каже тежката дума по въпроса за евентуалното закриване на дютифри шоповете. В очакване на решението на народните избраници е и финансовият министър Милен Велчев. В сряда (22 октомври), при участието си в демонстрацията на новия митнически рентген на граничния пункт в Калотина, Велчев потвърди пред журналисти, че ще отстоява досегашната си позиция по безмитната тема и в пленарната зала. За изненада на министъра каузата на безмитните търговци бе прегърната и от група депутати от НДСВ, които депозираха алтернативен на правителствения проект за изменение на Закона за акцизите. В него се предлага запазване на безмитната търговия поне до 2007 година. Същото становище преди това се защитаваше открито единствено от ДПС. Лидерът на движението Ахмед Доган дори директно заяви, че бизнес, който е печеливш, не би следвало да се закрива. По неофициална информация срещу закриването на дютифри шоповете ще гласуват и част от депутатите на БСП, и парламентарната група НИЕ. В проектозакона на народните представители от НДСВ се предвижда конкурсът за лиценз за безмитен оператор да бъде заменен с подаване на заявление до министъра на финансите, придружено с разработена бизнес програма за развитието на обектите. Идеята е след одобрението й тя да стане част от договора между търговците и държавата. Намеренията също така са компаниите, които имат контракти с финансовото министерство, да се ползват с предимство пред конкурентите си, когато кандидатстват за едни и същи обекти. Реално погледнато, това ще затвори вратите за нови мераклии да се захванат с апетитния бизнес.Сред по-радикалните предложения е и дължимият от операторите акциз да бъде обезпечаван с банкова гаранция, а не, както досега, да се внася в хазната и да се чака възстановяването му в 30-дневен срок. Според Радостин Генов това би улеснило значително работата на търговците, които иначе били принудени всеки месец да теглят кредити за обезпечаването на данъка.Вносителите на проекта не изключват и алтернативен вариант, при който фирмите да депозират в началото на годината определена сума по сметка на държавата, която да важи за всички осъществявани от тях доставки през следващите дванадесет месеца. Друга новост, лансирана от радетелите на безмитната търговия в парламента, е да се увеличи от 250 000 на 500 000 лв. изискуемият минимален капитал за акционерните дружества, желаещи да кандидатстват за лиценз. Целта на тази промяна по всяка вероятност е да бъдат отсети дребните играчи. Стремежът за редуциране на броя на операторите се компенсира от предложението за повишаване от 2 на 2.5 % на отчисленията, които те внасят от оборота си по сметките на Агенция Митници. По прогнозни данни на асоциацията на безмитните търговци общият обем на продажбите, който ще реализират членовете й през тази година, ще достигне 125 млн. евро. При това положение в митниците ще влязат 2.5 млн. евро. През 2002 г. тази сума възлизаше на 1.8 млн. евро.Противно на първоначалните очаквания в проекта на жълтите депутати липсват текстове за подобряване на контрола върху работата на безмитните магазини. От безмитната асоциация обаче предлагат да се създаде Агенция за контрол на специфичната търговия, която да регулира вноса и износа на акцизни стоки и тези с възможна двойна употреба. Желанието е тя да е на подчинение на парламента и в нея да работят представители на разузнаването, МВР и митниците

Facebook logo
Бъдете с нас и във