Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗЛОУПОТРЕБИТЕ С ФОНДОВЕ НА ЕС СА ОПАСНИ

Боряна Пенчева, директор на Дирекция Управление на средствата от ЕС към Министерството на финансите, пред. в. БАНКЕРЪЕдна от темите, свързани с евроинтеграцията на страната ни, по която могат да се чуят най-разнопосочни оценки, безспорно е тази за усвояването на средствата по линия на предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД. През последните годни почти не остана политик, който да се е изказал компетентно по този въпрос. Някои дори се похвалиха, че имат сериозно влияние при провеждането на търговете за различните проекти, както и с лобирането си за български подизпълнители, когато договорът е възложен на чуждестранна компания. Тази прекалена словоохотливост на държавните ни мъже предизвика в началото на този месец посланика на ЕС у нас Димитрис Куркулас да заяви в интервю за една от националните ни телевизии, че Еврокомисията ще бъде безпощадна срещу всякакви опити за злоупотреба с парите на данъкоплатците на страните членки. Покрай всички тези политически страсти малко встрани остава работата на експертите от Дирекция Управление на средствата към ЕС към финансовото министерство, ръководена от Боряна Пенчева. Върху служителите от това звено пада основната тежест на координацията при харченето на европарите. И въпреки зачестилите публикации в пресата за порасналите апетити на други министерства към тази дейност, засега тя си остава твърдо в ръцете на бюджетното ведомство. Г-жо Пенчева, има ли Еврокомисията забележки към България за степента на усвояване на средствата по предприсъединителните програми?- В предупредителното писмо на Европейската комисия от юни тази година до правителството бяха очертани няколко проблемни области по отношение на въвеждането на европейското законодателство у нас. В тази връзка при съставяне на Национална програма ФАР 2005 г. се насочихме именно към преодоляване на съществуващите проблеми. Конкретно за усвояването на средствата - отчитаме положителната тенденция за непрекъснато увеличаване на процентното съотношение в договорените и изплатени средства по проектите, финансирани от предприсъединителните фондове. В тази връзка следва да се отбележи, че България е на същото равнище, на което бяха останалите страни от Централна и Източна Европа, когато се намираха в предприсъединителния си период. Забелязва се съществено повишаване на усвоените средства от започналите вече програми, особено в последните две години. Надявам се, че този процес ще продължи с оглед на скорошното приемане на страната в Европейския съюз, тъй като се наблюдава значително повишаване на усвояването в страните, които се присъединиха миналата година.Кои все пак са основните трудности при реализацията на проектите, финансирани с пари от ЕС?- Бих отбелязала няколко причини, които затрудняват по-доброто усвояване на средствата по предприсъединителните програми: Една от тях е липсата на подходящо законодателство - например Закона за обществените поръчки и този за устройство на територията. Но не мога да не отбележа огромния напредък по приемането на промени в тези нормативни актове. Друг проблем е недостатъчният опит на българската администрация за работа по големи инфраструктурни проекти и тяхното управление, както и при провеждането на тръжни процедури съгласно европейските изисквания. По тази причина понякога се стига до забавяне на изпълнението на проектите, тъй като се налага удължаване на сроковете на тръжните процедури заради некачествени тръжни документи и технически задания. Не на последно място, сериозна пречка са и продължителните процедури по отчуждаване на земята при реализацията на някои инфраструктурни проекти. Кога България ще бъде готова да въведе децентрализираната система за контрол и управление на средствата по линия на ЕС (бел. ред. - без партньорството на Делегацията на Европейската комисия у нас)?- Съгласно одобрената от правителството още през септември 2002 г. концепция, трябва да получим акредитация за разширена децентрализация по Програма ФАР през лятото на 2006 година. Същият е срокът и за проектите по ИСПА. Доста се спекулира с евентуалните злоупотреби и политически натиск при разпределянето на парите от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС след 2007 година. Какви са гаранциите, че това няма да се случи?- Разпределянето на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд след присъединяването на България към съюза ще бъде изцяло съобразено с изискванията на регламентите на общността, които са строги и задължителни. Ще бъдат разработени ясни и еднакво приложими правила към всички кандидатстващи за финансиране от фондовете. Правилата ще гарантират конкурсна и прозрачна процедура при избора на проекти, а така също и в процеса на тяхното изпълнение. Решенията няма да се вземат еднолично, а от колективен орган, чиято независимост ще бъде гарантирана. Примери за опасност от политически натиск и злоупотреби могат да бъдат открити и в страните членки. За да противодейства на тази опасност, Европейският съюз е създал механизми за предотвратяване и коригиране на нередностите и злоупотребите със средствата от ЕС и мерките се простират от забавяне и спиране на плащанията до връщане на средства обратно на Европейската комисия. Отсега трябва да е ясно, че дори опитите да се нарушат правилата и изискванията за финансиране от еврофондовете ще имат неблагоприятни последствия за страната.Друг широко дискутиран въпрос е имат ли местните власти достатъчен капацитет да разработват европроекти. Какви са вашите наблюдения върху готовността на кметствата?- Наистина е необходимо да насочим усилията си за разширяване на капацитета на общините за разработването на проекти за структурните инструменти на ЕС. Опитът в усвояването на предприсъединителните инструменти е концентриран преди всичко в по-големите, развити и урбанизирани общини. Министерството на финансите полага значителни усилия за укрепването на административния капацитет на регионално и местно ниво. В рамките на проект по Комуникационната стратегия бяха проведени семинари в шестте района за планиране, въведени със Закона за регионалното развитие. Дирекция Управление на средствата от ЕС е разработила два проекта по програмата Съседство на Министерството на външните работи на Кралство Дания за провеждане на обучение на общинските администрации за прилагане на финансови стратегии, както и за укрепване и развиване на капацитета на общините за управление на капиталови инвестиционни проекти.Сложната процедура на разплащане по Структурните фондове след 2007 г. вероятно ще доведе до бюджетен дефицит през първата година от членството ни? Възможно ли е България да поиска компенсация за това от Еврокомисията?- Съгласно финансовата рамка за България за периода 2007-2009 г., която е включена в договора за присъединяването на нашата страна и на Румъния към ЕС, подписан през април 2005 г., ще получим 109.5 млн. евро в подкрепа на платежния баланс за първите три години на членството ни. На какъв етап е подготовката на Националния план за развитие (2007-2013), с който ще бъдат определени приоритетните сектори за финансиране от еврофондовете?- Вече можем да се похвалим със значителен напредък в подготовката на стратегическите програмни документи за периода 2007-2013 година. Националният план за развитие (НПР) има одобрена от Министерския съвет визия и стратегически цели и приоритети. Разработен е неговият социално-икономически анализ, направен е анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (т.нар. SWOT анализ), както и стратегията му. Определени са също областите на несъответствия в развитието на страната в сравнение с това на Европейския съюз. Като допълнение мога да отбележа, че на 30 септември 2005 г. Координационният съвет по НПР одобри работен вариант на приоритетите на оперативните програми към плана.

Facebook logo
Бъдете с нас и във