Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗЛАТНАТА РИБКА С ЕВРОПАРИТЕ Е ОЩЕ В МОРЕТО НА ПОЖЕЛАНИЯТА

Шампанско се проля във вторник (21 януари) в чест на подписването на финансовия меморандум между България и Европейската комисия за ангажиментите по програма ИСПА-2002, който зареди управляващите с поредната доза еврооптимизъм. Минути след като положи подпис под документа за финансиране на проекти в областта на околната среда и транспорта на обща стойност 240 млн. евро, министърът на финансите Милен Велчев се врече на посланика на Евросъюза у нас Димитрис Куркулас, че правителството гарантира усвояването на 75% от отпусната ни безвъзмездна помощ за строежа на автомагистрала Люлин и на пречиствателни станции за отпадни води в шест окръжни града. В последните дни на миналата година Велчев и Куркулас пак пиха шампанско в името на финансовата дружба между София и Брюксел. Тогава повод бе меморандумът за отпускането на 94.9 млн. евро по линия на програма ФАР-2002. И пак не липсваха декларации от наша страна, че по-добре ще усвояваме парите. Как точно ще стане това министър Велчев, който от средата на миналата година е национален координатор на преприсъединителната помощ по ФАР, ИСПА и САПАРД, не уточни. Не бе по-конкретен и тази седмица. Все пак в случая е валидна максимата, че всичко ще е добре, ако наистина завърши така и парите не си останат в сметките. Не е нужна особена прозорливост, за да се предвиди, че администрацията е тази, която може да подхлъзне на динена кора финансист номер едно. На практика следващите десетина месеца се превръщат в своеобразен тест. Той ще определи размера на европарите, които ще получаваме в периода до присъединяването ни към ЕС през 2007 година. Според анекса към одобрената на срещата на върха в Копенхаген през декември миналата година Пътна карта за страната ни, подкрепата по европрограмите може да бъде увеличена след 2004 г. съответно с 20, 30 и 40% върху сегашните около 300 млн. евро само ако демонстрираме достатъчен капацитет за усвояването им. Оценката дали това наистина е така, ще бъде дадена от служителите на Романо Проди в следващия Доклад за напредъка на страната ни. Той ще бъде публикуван през ноември 2003 година. Досегашната статистика не е никак обнадеждаваща и е печалноизвестна. По програма ФАР например за периода 1998-2002 г. бюджетът на подписаните споразумения възлиза на 491 407 124 евро, а реално отпуснатите (всъщност реално усвоените) пари са почти наполовина - 266 509 735 евро. През двете години от началото на действие на програма ИСПА България парафира девет проекта за 670 450 000 евро. Договори обаче бяха сключени само за 10 500 000 евро, а реално усвоените средства до края на 2002 година бяха 1 135 000 евро. Известно раздвижване настъпи с подписването неотдавна на контрактите за техническите проекти за летище София и за строежа на втори мост на Дунав. Данните от Министерството на земеделието пък сочат, че от 2001 г. досега по САПАРД са одобрени общо 271 проекта за близо 180 362 000 лева. От тях напълно изпълнени са само 95 на стойност 46 109 000 лв., като изплатената за реализирането им субсидия е в размер на 23 054 000 лева.Рационалното използване на парите от ЕС е и едно от задължителните условия за приключването на преговорите по главата Регионална политика, която страната ни иска да затвори в рамките на гръцкото председателство (1 януари - 30 юни 2003 г.). Така един от най-важните документи, които трябва да трасират пътя към Брюксел, се оказва одобрената от парламента в средата на миналата година Стратегия за участие в структурните фондове и в Кохезионния фонд на ЕС. В последните години стана нещо като неписана традиция да се вдига шум около приемането на такива бумаги и после те да ги запращат да събират прах в някой архив. Този път обаче номерът няма как да мине. Условието за ефективното изпълнение на стратегията от наша страна е изрично записано както в Редовния доклад на Еврокомисията от октомври 2002 г., така и в средносрочните цели поставени ни в Пътната карта. Стратегическият документ, предизвикал покачване на напрежението до червено между Милен Велчев и бившия вицепремиер Костадин Паскалев, предвижда подготовката и изпълнението на проектите по ФАР, ИСПА и САПАРД да поемат седем изпълнителни агенции. Те подлежат на акредитация от Европейската комисия. По информация на Министерството на финансите звеното по САПАРД, което е в състава на земеделското ведомство, вече е факт. Официалната благословия за хората на Мехмед Дикме е пристигнала от Брюксел в средата на този месец. Предвижда се процесът на оторизиране на останалите шест агенции да приключи до края на 2004 година. Структурата в Министерството на финансите, която е отговорна за тази дейност, е дирекция Национален фонд. Тя работи под прякото наблюдение на заместник-министъра Кирил Ананиев. Акредитацията на изпълнителните агенции е част от т.нар. процес на разширена финансова децентрализация по предприсъединителните помощи. Казано с други думи, до края на следващата година Министерството на финансите трябва да бъде напълно готово да извършва подбора на проектите, както и да одобрява тръжните досиета от конкурсите за тяхното изпълнение. Като разплащателен орган ведомството ще е отговорно и за изготвянето и представянето на заявките за плащания и за получаването на средствата от Еврокомисията. То ще се нагърби и с предварителния (ex-ante) и последващ (еx-post) контрол по изразходването им. В момента тези функции се поделят между щабквартирата на Европейската комисия в Брюксел и нейната делегация в София. През миналата година Евросъюзът дори ни отпусна безвъзмездно 800 000 евро като начало за въвеждането на децентрализацията. Споразумението за тези пари беше одобрено от кабинета на едно от последните му заседания за 2002 година.Треската за няколко милиона повече евро по трите предприсъединителни инструмента на ЕС доведе и до структурни промени във финансовото министерство. Така например в началото на септември 2002 г. под ръководството на Боряна Пенчева започна работа Дирекцията за управление на средствата от ЕС. Тя се състои от 25 души и на практика върши цялата оперативна работа по координацията на евросредствата. Дейността й е организирана в три отдела. Два от тях имат грижа за наблюдението на харчовете по ФАР и ИСПА. Задача на третия отдел - Обща координация и планиране, е да следи дали помощта от ЕС не се припокрива с тази от други международни донори. През него ще минават парите, които страната ни ще получи по гръцкия План за икономическо възстановяване на Балканите. Агенцията за икономически анализи и прогнози, съставът на която ще бъде увеличен с 14 нови служители, пък вече е отметнала нелеката задача по разработването на актуализиран План за икономическо развитие, който да бъде съобразен с изискванията на структурните фондове на ЕС. Той трябва да опише приоритетните области, към които да бъде насочено финансирането през следващите години. Наличието на плана е сред изискванията за успешно приключване на разговорите по раздела Регионална политика от преговорите с Европейската комисия. Според Боряна Пенчева, работният вариант на новия план е предаден за мнение от бизнессредите, синдикатите и местните власти. Едва след това той ще бъде внесен за разглеждане от Министерския съвет. Междувременно във финансовото и регионалното министерство вече започна подготовката по селекцията на проектите за националните програми ФАР и ИСПА за 2003 година. Боряна Пенчева съобщи за БАНКЕРЪ, че от 27 до 30 януари у нас ще пристигне програмна мисия на Европейската комисия. Целта на визита й ще бъде да прегледа новите проекти по ФАР. Българската страна е подготвила предложения на обща стойност 138 млн. евро. Част от тях ще трябва да отпаднат от списъка, тъй като отредената за България сума е 94.9 млн. евро. Подобен проблем имаше и преди година. Тогава изявлението на заместник-министъра на икономиката София Касидова, че Еврокомисията е отхвърлила наши проекти за 65 млн. евро, предизвика спорове сред управляващите. Преди време в пресата пък се появиха информации, че ръководителят на отдела за България към Европейската комисия Мортен Юнг Олсен е разкритикувал администрацията ни за неспособността й да представи балансирани проекти и да филтрира безперспективните. Във финансовото министерство са на мнение, че предлагането на проекти над определената ни от Брюксел квота е нормална практика.Големият брой на проектите е гаранция, че българската страна има резерви за времето след 2004 г., когато се очаква размерът на помощта да бъде увеличен, смятат служители на Милен Велчев.От казаното дотук става ясно, че желание от наша страна не липсва. Но само то едва ли ще бъде достатъчно да ни помогне да уловим златната рибка с европарите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във