Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗИМНИТЕ КУРОРТИ МЕРЯТ СИЛИ С ЛЕТНИТЕ

Макар и лишени от блясъка на Сейнт Морис, Кран Монтана или Китцбюел, българските зимни курорти Банско, Боровец и Пампорово стават все по-популярни в Европа. По размер на вложенията в нови хотели те се конкурират с летните ни комплекси, в които се формират 85-90% от приходите от туризъм. Окуражен от срещите и записванията по време на Лондонската туристическа борса (World Travel Market), която се проведе от 8 до 11 ноември в изложбения център ExCel, бизнесът вече обяви нов ръст от 5-7% през този зимен сезон. Всъщност той ще започне от 20 декември, когато цяла Европа излиза във ваканция, а студентският празник на 8 декември ще е нещо като генерална репетиция. Банско е безспорен хит и през тази зима, твърдят от Болкан холидейз, който представи възможностите на курорта на борсата в Лондон. Туроператорът очаква рязко увеличение на броя на английските туристи, освен традиционните посетители от Македония, Гърция и Русия. Според заместник-кмета на града Ивайло Ръхов броят на гостите ще надхвърли 350 хиляди през този сезон при 250 хиляди посетители през миналата зима. Официалното му откриване ще стане на 18 декември, а дотогава ще отворят врати десет нови хотела от общо 70-те (с обща инвестиционна стойност около 150 млн. евро), които се строят предимно около първа станция на кабинковия лифт. Първият и единствен засега петзвезден хотел в курорта - Кемпински, ще е окончателно готов в началото на март. В него ще бъдат инвестирани до 80 млн. евро.През последните четири години само в ски-зоната на Банско са вложени около 40 млн. евро от концесионера Юлен АД. Негови акционери, както е известно, са Пирин турист, Геотехмин инженеринг, община Банско, финансовата група ДЗИ на Емил Кюлев, Академика 2000 ООД и сдружението на частните хотелиери в града. През тази зима ще заработят два нови лифта, единият от които е с дължина 1100 м и свързва Бъндеришка поляна с Шилигарника, а вторият - от 2600 м е от Бъндеришка поляна до Платото. Покрай тях са изградени две нови писти, с които броят им става 16, с обща дължина 65 километра. Предстои пускането в експлоатация и влек тип паничка на Бъндеришка поляна, където е крайната спирка на кабинковия лифт. В тези съоръжения са вложени общо 12 млн. евро. Преобладават частните вложения, като основен инвеститор е Юлен АД, в което общината държи 12% от капитала му, подчерта Ръхов. По думите му интересът да се инвестира в Банско е толкова голям, че се налага пренасочване на средства към съседни селища, най-вече към Добринище: Стремим се да наложим Банско като исторически и културен център и така да осигурим целогодишна заетост на базите, които в момента разполагат с над 4200 места за настаняване. Възнамеряваме да построим и голфигрище с 900 дка площ. Преди време кметът на Банско Александър Краваров щедро обеща общинска земя на онези бизнесмени, които сами изградят инфраструктурата около обектите си. За разширяването на канализационната и уличната мрежа и за изграждането на околовръстен път, според него, са необходими поне 50 млн. лева. Те не са по силите на общинската администрация, така че строителството трябва да бъдат финансирано или от държавния бюджет, или от частните инвеститори. Градът се развива с бързи темпове, които крият и сериозни рискове, свързани предимно с пренаселването и замърсяването на околната среда.Проектът Супер Боровец чиято стойност се изчислява на 300-400 млн. евро, само демонстрира заявката му да мери сили с големите летни курорти по размер на инвестиции, по брой хотели и посетители. След като бъде изграден, Боровец ще се превърне в най-големия ски-център на Балканите - титла, за която до неотдавна претендираше Банско. Инвеститор на бъдещия мегакомплекс ще е акционерно дружество, за което неведнъж се писа. Макар че то все още не е регистрирано, се знае, че 51% от капитала му ще са собственост на Контракт 99 ООД на Емил Кюлев, 25% - на община Самоков срещу апорт на около 800 дка земя, 16% - на Главболгарстрой, а Енергокомплект ще притежава 8% от него. Мегапроектът предвижда тройно увеличение на легловата база, построяването на хотели с категория пет звезди, на нови писти и ски-съоръжения. Според заместник-министъра на икономиката Димитър Хаджиниколов, който оглави междуведомствената работна група, ангажирана с начинанието, всяко министерство вече е представило становището си, предпроектните проучвания са към края си и предстои изготвянето на задължителната в случая оценка за въздействието върху околната среда. Отсега е ясно, че екодокладът ще бъде посрещнат на нож от екологичните организации, така както се случи преди четири години с проекта Ски-зона, Банско в района на Пирин.Пампорово засега остава встраниот амбициите да се превърне в мегакурорт. От това лято изцяло се модернизира и разширява хотел Перелик. След обновяването му той ще разполага с още 300 легла и ще кандидатства за категория пет звезди. Хотелът е в активите на Пампорово АД, заедно с вила Арфа, автогарата, автостопанството и цялата инфраструктура на курорта. Собственикът му СИБАНК инвестира 18 млн. лв. в построяването на новото 11-етажно крило на мястото на бившата административна сграда на дружеството и в разширяването и укрепването на съществуващите писти. Председателят на сдружението на хотелиерите Пампорово 21 век Милко Милков, собственик на хотел Снежанка, смята, че голяма част от легловата база (1500 места за настаняване) се нуждае от ремонт, а комплексът като цяло - от сериозни инвестиции, иначе рискува да загуби досегашната си привлекателност. От две години организацията умува откъде да намери пари за реализирането на проекта на община Чепеларе за изграждането на ски-центъра Мечи чал, оценяван на 11 млн. евро. Пламен Попов, директор на четиризвездния Мургавец, собственост на Роял холидей АД, обаче е на мнение, че курортът не губи кой знае какво от това, че е стои встрани от инвеститорския интерес: Предоставя ни се шанс да опазим уникалната природа и да спасим Пампорово от строителната инвазия, която урбанизира Банско. Идеен проект, но за района около връх Перелик, е разработила и община Смолян. Той не е нов, а датира от 1960 г. и предвижда изграждането на ски-съоръжения и писти с обща дължина 28 километра. Направен е и доклад за оценка на въздействието върху околната среда и местни предприемачи вече проявяват интерес да инвестират, твърди заместник-кметът Румяна Янчевска. Тя е убедена, че потенциалът на проекта е голям и ще създаде заетост не само в Смолян, но и в околните селища. Досега зимните ни курорти формираха едва 10-15% от приходите от туризъм. Но хората в бранша са убедени, че с монтирането на съоръжения за изкуствен сняг сезонът може да бъде удължен поне до април. За премахването на дисбаланса между зимните и летните курорти отдавна говорят и икономическият министър Лидия Шулева, и нейният заместник Димитър Хаджиниколов. Идеята им среща разбиране най-вече от страна на кметовете на Банско, Самоков и Чепеларе.

Facebook logo
Бъдете с нас и във