Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ МОГАТ ДА ИЗБЕГНАТ КЛИМАТИЧНИТЕ ТРАГЕДИИ

Нашите географски ширини не са свързани с кой знае какви природни катаклизми, но все пак и климатът у нас предлага достатъчно градушки, силни североизточни и северозападни ветрове и гръмотевични бури. Градушките падат основно през късната пролет или ранното лято, точно когато култури вече са поникнали, а някои даже са узрели.
Селскостопански бизнес у нас се прави трудно, а много често и не със собствени средства. За да се започне подобна дейност, се ползват предимно кредити от банки и от държавния фонд Земеделие. И когато гръм удари, селските стопани се чудят какво да правят - да оплакват лошата си участ или да се молят на кредиторите си да ги пощадят.
Изход от това положение има - ако още в момента на засаждането селските стопани застраховат продукцията си, няма да е необходимо да тръпнат пред телевизора в очакване на синоптичната прогноза. У нас такива услуги предлагат почти всички общозастрахователни компании.

Сред лидерите в продажбата на селскостопански полици са ДЗИ, Витоша, Алианц-България и Булстрад. Това са и четирите дружества, които са сключили договори за сътрудничество с фонд Земеделие. Според техните клаузи застрахователните полици на тези компании се приемат като обезпечение при отпускането на кредити от фонда.
По принцип стопаните, които искат да застраховат продукцията си, трябва да платят цялата премия на застрахователя. Но когато земеделците ползват такъв кредит, застрахователните компании искат само 30% от дължимата премия, а остатъкът плащат по-късно.
Условията по застрахователните полици са почти идентични във всички компании, показва проучването, направено от в.БАНКЕРЪ. Разликите са в цените и отстъпките, които дават отделните застрахователни дружества, но най-често и те са незначителни.

Основните застрахователни рискове

които покриват сега компаниите, са около десет. Например ДЗИ предлага защита срещу всички рискове - градушка, буря, проливен дъжд, пожар, наводнение, късно пролетно или ранно есенно осланяване и киша, както и при измръзване, изтегляне, задушаване или запарване на посевите. Всеки селски стопанин може да застрахова продукцията си само срещу един от изброените рискове, може да си купи полица срещу всичките накуп или пък да комбинира няколко риска. Възможните комбинации надвишават четиридесет.
Има компании, които отказват покритие на някои рискове. Например Алианц-България не покрива запарване, задушаване, болести и неприятели по селскостопанските култури. За сметка на това пък българо-немското застрахователно дружество единствено у нас предлага защита срещу щети, нанесени от падащи летателни апарати и щети от киша, която понижава качеството на зърното. Булстрад покрива рискове, които водят до механично увреждане на земеделските култури, настъпили в резултат на градушки, бури, проливен дъжд, пожар, осланяване и измръзване. От покритието са изключени рисковете, свързани със суша, болести, екологично или радиоактивно замърсяване, биологично остаряване и естествено отмиране на застрахованите култури и още доста други.
Всъщност един бегъл поглед на предлаганите от компаниите условия за застраховане на земеделските култури показва, че

покриваните рискове са значително по-малко

от неприетите.
Според сегашната практика на българските дружества на застраховане подлежат всички култури, отглеждани с пазарна цел, независимо къде става това, обяснява експертът по селскостопански застраховки на ЗК Витоша Стоян Савов. Изключение прави само продукцията, която се отглежда с опитна цел в научни институти и опитни станции, както и в паркове и градини.
Застрахователната полица обикновено се предхожда от застрахователно предложение, в което се описва колко декара иска да застрахова стопанинът и за каква сума, и опис на културите, които са засети там.
Преди имаше краен срок за сключване на застраховката, но сега отпадна, пояснява Стратия Желев - експерт в дирекция Земелески култури в ДЗИ. - Това означава, че застраховката се сключва през цялата година, а действието й започва с началото на активния селскостопански сезон. Сега това е датата 1 октомври, а краят му е 30 септември на следващата година. Застраховките се сключват без оглед на терена. На полето застрахователните експерти ходят само когато културите вече са се развили и е възможно стопанинът умишлено да укрива някои събития, обясняват експертите на Витоша. Допустимо е една култура да бъде застрахована не само при нейното засаждане, а и при нейното прибиране, стига тя да не е увредена.
Вариантите на застраховане са различни. Например за пшеничните култури отговорността на застрахователя започва да тече след покълването им. За овошките отговорността се задвижва при образуването на завръза, за зеленчуците и тютюна - от момента на трайното им разсаждане. За многогодишните фуражни култури защитата влиза в действие от втората и следващите години, а за лозята - от пускането на реси.

Цената на застрахователната защита

зависи от различни фактори, но всички задължително отчитат особеностите на географския район, в който се намира подлежащата на застраховане култура. Повечето застрахователни дружества крият цените на полиците си под предлог, че са фирмена тайна или защото се определят индивидуално за всеки клиент. Има обаче и компании като ДЗИ и Алианц-България, които не се притесняват да обявят колко ще струва на стопаните застраховката при тях.
Премията при нас зависи от финансовите възможности на производителя и от размера на минималните и максималните застрахователни суми, заяви пред в. БАНКЕРЪ Стратия Желев от ДЗИ. - Например за ечемика застрахователните сумите варират от 10 до 60 лева на декар, за слънчогледа са от 15 до 50 лв., за лозя и овошки - от 20 до 500 лв., за зеленчуци в полски условия и за тютюна - от 40 до 400 лв., а за оранжерийните зеленчуци цените скачат до няколко хиляди лева.
Застраховането на един декар житни култури срещу градушка и буря (при застрахователна сума от 50 лв. на декар) в ДЗИ пък ще струва на стопанина 2.40 лева. За застраховането на слънчоглед при същите условия премията е 2.37 лв. на декар, за зеленчуци и лозя, където застрахователната сума е вече 200 лв. на декар премията е 10.68 лв. на декар. Ако застрахователната сума е двойна, и премията се удвоява, обясняват експертите от държавния застраховател.

Договорът влиза в сила

от 00.00 часа на деня, следващ плащането на първата вноска. При застраховане на големи площи, засети със селскостопански култури, компаниите са склонни да получат премията на няколко вноски - най-често три, като последната част от цената на застраховката се внася при реализиране на продукцията. Стандартно първата вноска от премията е 30-40%, но може да се договори и значително по-малка сума, в зависимост от възможностите на застрахования. Отстъпките в цената са колкото важен, толкова и деликатен момент, смятат специалистите от бранша. Ако премията бъде платена наведнъж, застрахователите правят отстъпка в цената на полицата от 15-25 процента. Ако стопанинът не е имал щети през последната година, застрахователят може да направи и до 45-50% отстъпка. Освен това има преференциални цени за корпоративни клиенти и за големи обекти, за комплексни и дългосрочни договори и т.н.
Според условията на повечето компании застрахованото лице е длъжно в рамките на пет дни от настъпването на събитието или узнаването за него да уведоми застрахователната компания. Трябва да се знае обаче, че щетата трябва да бъде обявена не по-късно от 15 декември на текущата година. Застрахователят от своя страна трябва да изпрати също в рамките на пет дни свои експерти, за да проверят на място нанесените щети. Ако щетата възникне при прибирането на реколтата, огледът от застрахователя трябва да бъде направен в 10-дневен срок. Оценката на щетите се прави от комисия, в която влизат представител на застрахователя, застрахованият и вещо лице. Оценката се прави на място и може да бъде окончателна или предварителна. При окончателна оценка Алианц-България и Булстрад изплащат обезщетенията в рамките на 10 дни, а ДЗИ и Витоша - в 15-дневен срок.
Освен природните своеволия, фатална за развитието на селското стопанство е липсата на специалисти, смятат застрахователите. - Не се ползва квалифицирана помощ от специалисти - агрономи, не се спазват специфичните изисквания за отглеждането на културата, а след това се търси обезщетение от застрахователите. Например през следващия един месец се очакват доста валежи. Няма да е такова обаче положението през лятото. Ако тези прогнози се сбъднат, това може да е фатално за много култури. Според застрахователните експерти в нито една друга сфера отлагането на застраховката не е толкова фатално, колкото в селското стопанство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във