Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ИЗБИРАТ ТРУДНО МЕЖДУ БЕДСТВИЯТА И ЗАСТРАХОВКИТЕ

Не само традиционните пролетни обработки на земеделските култури се отличават с повторяемост. Повтарят се наводненията и градушките, всяка пролет се възпроизвежда и пренебрежението към застраховането на реколтата. Градушката с диаметър 12-25 мм, която удари на 10 май тази година Кърджали, е унищожила близо 145 декара тютюн в района на с. Равен, община Момчилград, поразила е зеленчуковите градини и овошките. Същия ден градушка с размери 10-20 мм падна и в района на селата Веселиново, Могила, Кабиле и Дражева в Ямболска област. Оценката на нанесените материални щети няма да помогне особено на частните стопани, защото те не са застраховали реколтата си, научи в. БАНКЕРЪ. Отговорността, която застрахователите поемат, надхвърля това, което се събира като застрахователна премия, а изплатените обезщетения са в големи размери. Това показват резултатите за 2003 година. Например ЗПД Витоша е изплатило обезщетения в размер на 1 860 000 лв. срещу 2 188 000 лв. събрани премии. Квотата на щетите (брутните премийни приходи, отнесени към изплатените обезщетения, е 85%). ЗПАД Булстрад е изплатило щети за 1 209 133 лв. (в Бургаския регион 34% от тази сума, в Русенския - 33% , във Варненския - 20%). През 2003 г. ЗПАД Алианц България е изплатило само за измръзванията на пшеницата и ечемика обезщетения от порядъка на 1.700 млн. лв., като брутната квота на щетите е 125 процента. Това е огромна загуба, защото обикновено за обезщетения се отделят около 70% от събраните премийни приходи по застраховките. ДЗИ-Общо застраховане е изплатило около 3 800 000 лв., като само за измръзванията и изтеглянията на есенните житни култури сумата е около 2 500 000 лева. Квотата на щети е 103% при премийни приходи от 3 800 000 лева. И ЗК Орел АД е изплатила на земеделските производители и арендатори обезщетения в размер на 1 406 487 лева. Само по риска Измръзване са изплатени 1 004 000 лева.Обработваемата земя в България е намаляла от 42 млн. дка през 1989 г. на 36 млн. дка и само около 20% от нея е застрахована. Предмет на застраховките е реколтата. В България се застрахова широка гама от рискове. Градушка, буря, проливен дъжд, киша и наводнение, пожар на корен, осланяване, измръзване и изтегляне при житните култури - са основните събития, които покриват застрахователите. Това обаче са количествените щети. Качествените се покриват от допълнителен риск - Покълване на клас по време на киша, който се предлага единствено в ЗПАД Алианц България- обясни за в.БАНКЕРЪ Светла Маркова, директор Селскостопанско застраховане.Земеделски култури застраховат Алианц България, ДЗИ - Общо застраховане, Орел, Витоша, Булстрад, Български имоти и Евро Инс. Алианц България стартира на застрахователния пазар на земеделските култури още през 1993 г., но в момента ДЗИ - Общо застраховане АД има най-голям пазарен дял в този сегмент (35-40%) - твърди д-р Димитър Цолов, директор Селскостопанско застраховане в дружеството.Застраховането на земеделските култури крие висок риск и затова застрахователните компании използват статистиката на ДЗИ за 50 години назад, в която се проследява развитието на риска (т.е. колко градушки е имало през годините, какви премии са събирани, кой риск е погълнал най-много средства и т.н.). В България се застраховат предимно есенниците (около 50-60%), като половината от застраховките са на реколтата от царевица и от слънчоглед. Около 50 на сто от лозята също са застраховани. Застраховани са 30-40% от трайните насаждения, зеленчуците и овошките. Сключват се два вида застрахователни договори. Първият е за застраховане на реколтата с времетраене от самото поникване на културата до нейното прибиране, а вторият (годишен) е съобразен с условията на програма САПАРД за новосъздадени трайни насаждения. Рисковите фактори в последно време карат застрахователните дружества да се въздържат от застраховане на земеделските култури. В общия портфейл на ЗК Витоша например те заемат 11%, в ЗПАД Булстрад - 1.5%, в ЗПАД Алианц България - 2-3%, в ДЗИ - Общо застраховане АД - 10-12%, в ЗК Орел АД - 6.28 процента. Застраховки сключват - по задължение - основно стопаните, които ползват целеви субсидии и кредити от ДФ Земеделие и от кредитни институции, и то само до размера на отпуснатия им целеви кредит за горива, семена, торове и др. Според застрахователите, в случая по-скоро става дума за вид застраховка на кредит. В повечето случаи то води до т.нар. подзастраховане (за ниска сума). Съответно при настъпване на застрахователни събития се изплащат по-ниски обезщетения. По правило фонд Земеделие определя по кои рискове да бъдат сключени полиците и те са в негова полза. При застрахователно събитие обезщетението се превежда на кредитната институция за покриване на задълженията на кредитополучателя. Загубите, които понасят земеделските стопани, са за тяхна сметка.Проблемът е, че застрахователните суми, които се покриват от фонд Земеделие, са твърде ниски. Средно между 4 и 8 лв. на декар е застрахователната сума, по която се правят застраховките в ЗК Орел, в Алианц България - по 2 лв. на декар. При доброволните застраховки, които не са свързани с фонд Земеделие, застрахователните суми в Алианц България са над 10 лв. на декар, като пшеницата се застрахова дори за 60 лв. на декар . Застраховането на земеделски култури в последните години е губещо, според повечето застрахователни специалисти. За това съществуват обективни и субективни фактори - смята Соня Колева, дирекция Селскостопанско застраховане в Булстрад. Неблагоприятните за селскостопанското производство климатични условия през последните няколко години са един обективен фактор. Субективните са неизпълнението на агротехнически превантивни мерки за отделните култури, използването на семена от предишната им реколта, а не сортови и т.н. Не на последно място селскостопанското производство зависи пряко от пазара. В момента няма защитни цени за изкупуване на продукцията, когато са лоши климатичните условия. Тогава производителите работят със загуба поради занижаване на средния добив от декар, съответно поради високата себестойност на продукцията. Отчитайки тези зависимости, българската държава създава още през 1910 г. два закона за задължително държавно застраховане. Единият урежда застраховане на земеделските култури от градушка , а другият - застраховане на добитъка. Съгласно друг нормативен акт от 1980 г. задължително са били застраховани почти всички земеделски култури и реколтата от тях, както и трайните насаждения в плододаваща възраст.Експертите от Булстрад смятат, че едно съвременно решение на проблемите, които възникват в селското стопанство при катастрофични рискове, е застрахователите съвместно с държавата да създадат пул за преодоляване на загубите, причинени от природни бедствия.Погледнато във времето застраховането на земеделски култури не е губещо - смята д-р Димитър Цолов от ДЗИ. Щетимостта (събраните застрахователни премии, отнесени към изплатените обезщетения) в селското стопанство има четиригодишна цикличност. Ако три години поред застраховката е с положителен финансов резултат (изразен в проценти около 50-60%), на четвъртата, вследствие настъпване на по-голям брой застрахователни събития, би могло да се стигне дори до загуба от порядъка на 15-20 процента. По мое лично мнение - твърди той - трябва да се въведе задължително застраховане за основните рискове: градушка, буря, проливен дъжд и пожар. Това ще даде сигурност на селскостопанските производители, че инвестициите им ще бъдат възстановени, ако се появи щета. Застрахователните компании ще акумулират средства, с които адекватно ще се обезщетяват изпадналите в нужда стопани, а сформираният по-голям портфейл от застраховки ще намали цената на предлаганата услуга.В ЗК ОрелАД смятат също, че задължително застраховане може да въведе единствено държавата. В някои страни като Япония, Швеция, Канада, САЩ, Мексико, Бразилия и Испания правителствата участват съвместно с частния застрахователен сектор в програми за решаване на проблема с катастрофичните събития. Във Франция например държавата субсидира 25% от сумите за застраховане на земеделските култури. Това е опит, който Министерството на земеделието би могъл да използва и да стане инициатор за създаването на такъв фонд, убедена е и Дианка Величкова от дирекция Селскостопанско застраховане в ЗК Орел АД. Освен това земеделското министерство може да съдейства Националният институт по метеорология и хидрология да бъде оборудван с нужната апаратура и техника, така че на повече места в страната да се отчитат скоростта на вятъра и падналите количества валежи. Специалистите от Булстрад предлагат още да се съставят програми за ограмотяване на едноличните стопани, фермери, земеделски кооперации и арендатори по отношение на застраховането срещу рисковете, които съпътстват селскостопанското производство. АРХИВПрез 1999 г. опустошителна градушка в района на град Първомай унищожи посеви със зеленчуци и тютюн. През 1999 г. и 2000 г. в град Главиница (Силистра) градушка нанесе големи щети на посеви със слънчоглед. През юни и юли на 2001 г. и 2002 г. паднаха градушки в района на Ямбол. Опустошителна бе и градушката в Сливо поле същата година. Късната градушка през септември нанесе сериозни щети на посеви със слънчоглед в района на Ямбол, памук в района на Карнобат. През юни 2002 г. в района на Провадия градушка и силна буря унищожиха реколта от хиляди декари. Две поредни градушки през юли същата година унищожиха 95% от посевите с ръж в с. Александрово. През първото тримесечие на миналата година продължилите дълго време ниски минусови температури нанесоха огромни щети - ечемикът беше изцяло унищожен, а пшеницата - частично. Увредени от минусовите температури бяха есенни житни култури с приблизителна площ от 4.5-5 млн. дка, като най-засегнати бяха районите Силистренско, Добричко, Варненско, Бургаско, Ямболско и по-слаба степен Сливенско, Шуменско и Разградско. Наложи се пълното презасяване на есенниците, изменение на структурата на културите в тези райони. Такова измръзване хората по тези места не помнят от 60-70 години. През лятото на 2003 г. в с. Димитровче (община Свиленград) две последователни градушки в рамките на 10 дни унищожиха 85-90% от реколтата от грозде в лозов масив. От началото на 2004 г. до момента като се изключи частичното измръзване и изтегляне на житните култури в някои райони на Североизточна България няма сериозни рискове и реколтата е сравнително добра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във