Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗЕЛЕНА КАРТА Е ДЪЛГООПАШАТ БИЗНЕС ЗА ДЕБЕЛИ ПОРТФЕЙЛИ

Румен Янчев, изпълнителен директор на застрахователна компания БУЛСТРАД пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Янчев, имаше ли искане от международната структура по Зелена карта на срещата в Андора да представяте пред членовете на Съвета на бюрата някакви анализи за резултатите на БУЛСТРАД от предлагането на тази застраховка?
- Не, в никакъв случай. Трябва добре да се разбере, че тази организация по принцип нищо не иска. Освен да се съобразяваме с нейните правила, които действат в продължение на десетилетия. В конкретния случай, тъй като вече от две години официално, имам предвид писмено, българските застрахователи са заявили, че започват работа по сформиране на ново бюро в България - естествено трябва да ги информираме какво правим. Но едва тази година предприехме конкретни стъпки, писане съответно на устав и т.н. С други думи - че има някакви реални действия. Досега единствено беше записано в Закона за застраховане, че може да се създаде такова бюро, но никой не се хвана да го направи.

Всъщност вие сте ги информирали за това, как върви създаването на националното бюро?
- Точно така. Трябва да се вземат необходимите решения, за да се предотврати възникването на проблеми при оперативната работа между новосформираното бюро и останалите бюра в Европа. Те се свеждат до две-три основни неща.
Първо, да са налице достатъчно гаранции, че новото бюро безпроблемно ще изпълнява своите задължения от момента на своето създаване. Това ще стане ясно на 2 юли, но съвсем не значи, че то ще започне да работи ефективно веднага. Има един период, в който ще трябва да се подпишат двустранни споразумения или да се преподпишат досега съществуващите с нашите чуждестранни партньори.
Второ, учредителният документ и уставът да съдържат достатъчно гаранции, че новото национално бюро ще отговаря за задълженията, които до момента съществуват и са в тежест на БУЛСТРАД като национално бюро. Без този изричен текст не може да се мине.
На трето място има и някои неща, които чисто информативно беше необходимо да съобщим на останалите бюра - какви форми на гаранции предвиждаме, каква ще бъде презастрахователната програма, защото това са важни неща и, разбира се, най-добрият вариант за Съвета на бюрата би бил да получи под някаква форма волеизявлението на държавата, че ще подкрепя националното бюро. Ние, разбира се, обяснихме, че в условията на избори това едва ли е възможно да стане. Така че в Андора ние имахме грижата единствено да разпространим една много кратка писмена информация, в рамките на страница и половина, която преди това изпратихме по електронната поща до всички представители в Съвета на бюрата, за да се запознаят предварително с нея. Не бяха изразени никакви възражения по документа.

Между застрахователите се говори, че основният проблем да се отлага учредяването на Националното бюро по Зелена карта бил спорът как да се регламентира уреждането на старите задължения на БУЛСТРАД - компанията или новото бюро да ги плаща. Намери ли се някаква взаимноизгодна формула за изглаждане на различията?
- Разбира се. Предвижда се оттук нататък всяко едно дружество само да си обработва щетите. Ние съответно сме казали, че нашите минали задължения ще си ги платим. Но няма защо да даваме някакви извънземни, допълнителни гаранции, тъй като цялостна информация за това какви приходи реализира БУЛСТРАД от издаването на зелени карти, какви загуби се изплащат, какви резерви се заделят - всичко това се намира в Дирекцията за застрахователен надзор. Ние не сме длъжни на никого да я даваме, а който иска, може да се обърне към застрахователния надзор и ако той намери за добре - да му я предостави. Въпреки всичко ние на едно специално събиране миналата седмица, на 10 юни, представихме тази информация с основните параметри пред всички, които бяха изразили желание да я получат. Присъстваха близо 30 души, така че смятам на този етап сме задоволили любопитството им. От показателите се вижда, че дружеството има заделени достатъчно резерви за покриване на тези плащания.

Някои от застрахователите със завист коментират баснословните печалби на БУЛСТРАД от зелената карта. Посочете някои цифри, които очертават плюсовете и минусите на този бизнес?
- Да, ще ви кажа. Например приходът за 1998 г. е 13.5 млн. г. марки, за 1999 г. - 15.5 млн. г. марки, за 2000 г. - 21.2 млн. г. марки.
Реално изплатените обезщетения за календарната 1998 г. са 7 млн. г. марки, за 1999 г. - 9.2 млн. г. марки, за 2000 г. - 11 млн. г. марки.
На презастрахователите са изплатени премии за 1998 г. - 8 млн. г. марки, за 1999 г. - 8 млн. г. марки, за 2000 г. - 10.5 млн. г. марки.
Обезщетенията, които сме получили от презастрахователите обаче, за 1998 г. са 4.2 млн. г. марки, за 1999 г. - 4.5 млн. г. марки, и за 2000 г. - 6.3 млн. г. марки. Тези числа с течение на времето ще се променят специално в частта за получени обезщетения от презастрахователите и платените обезщетения. Та ето, да направим една груба сметка: от събрани 13.5 млн. г. марки през 1998 г. половината са отишли за изплащане на обезщетения текущо през годината. Като добавим 8 млн. г. марки на презастрахователите, стават около 17 млн. г. марки разходи с това, което е платено навън. И като махнем 4 млн. г. марки, които сме получили, резултатът излиза горе-долу на кантар. Това, разбира се, са изчисления съвсем на едро, защото тези стойности се променят във времето.
Има и други интересни числа - например какви резерви имаме заделени. Към 31 май 2000 г. висящите ни плащания са за 31 млн. г. марки - това е, което оттук нататък има да се плаща, независимо коя е подписваческата година, но да кажем с давност пет години назад. Като имате предвид, че от тези 31 млн. г. марки 22 млн. г. марки е частта на презастрахователите, т.е. чисто за БУЛСТРАД остава да плаща около 8 млн. г. марки, а 22 млн. г. марки ще дойдат от чужбина.
Знаете, че застраховките Зелена карта, които се предлагат, са за 15 дни, един месец, три месеца, шест месеца и една година. Ето нещо, което е актуално за момента. Към 31 май 2001 г. общо са продадени 44 000 застраховки с различен срок и на стойност 11.5 млн. г. марки и най-много (повече от половината) са тези с краткият срок - 15 дни. Друго, което може би е интересно, е, че най-голям е броят на застраховките Зелена карта, които са продадени за леки автомобили - те са към 28 000 броя. Най-много събития се случват с товарните автомобили - близо три пъти повече, отколкото при леките, и затова и там са най-големите обезпечения.
Към 31 май 2001 г. са изплатени 800 щети от товарни автомобили за близо 5 млн. лева, като материалните са за 750 броя, а на материалните са 46 броя, като обезщетенията по нематериалните са осем пъти по-големи от материалните (сравнени като среден размер). Тази информация, разбира се, ще я предоставим в детайли, когато знаем кои ще бъдат членове на националното бюро, иначе няма да даваме информация на всеки, който я поиска.
Тук трябва да подчертая още нещо много интересно: има няколко държави, в които обикновено са най-тежките ни случаи и това всеки трябва да го има предвид - това са Германия, Гърция и Италия. Инцидентите в тези три държави формират около 60% от всичко, което се плаща като размер на платените обезщетения и като събития. Значително по-малък е броят на застрахователните събития в съседни държави като Румъния. Трябва да се има предвид, че в Гърция почти всички случаи се решават по съдебен ред, което значи, че среден размер на една щета за нематериални загуби т.е. телесното увреждане, струва над 200 000 щ. долара. Мога да дам такъв пример - 27 щети, които имаме да уреждаме към момента, ангажират около 60% от резерва от 31 млн. г. марки, за който споменах.

Говори се също, че неуредените задължения на БУЛСТРАД по зелената карта са няколко милиона долара. Каква е причината да се натрупват такива внушителни суми от неуредени задължения по застраховката?
- За разлика от една щета в България, която ако всичко е наред, се урежда за 15 дни, в чужбина това не става толкова бързо. Обикновено, ако събитието настъпи тази година, т.е. български водач увреди лице или имущество в чужбина, по-малко от една десета от обезщетението се урежда в рамките на същата година. През втората година се уреждат около 30%, на третата около 40% и така до петата, шестата година. За нас по отношение на Зелена карта 2001 г. ще приключи някъде около 2007 година. А съвсем не е изключено някои случаи, когато се минава и през съда, да продължат и повече, тъй като в чужбина давностните срокове са много по-дълги - възможно е дадена претенция да бъде предявена и след пет-десет години.

От тази гледна точка по силите ли е на всяко българско застрахователно дружество да се справи с продажбата на тази застраховка?
- Може да се отговори и с да, и с не. Да, защото като застраховка не е нищо особено, стига застрахователят да изпълнява задълженията си.

Но разполагат ли по-малките компании с необходимите структури, ресурси, резерви и т.н.?
- Тях тепърва всички останали дружества ще започнат да си ги създават, ако решат, че ще започнат да продават Зелена карта. Големият проблем според мен е, че малко от българските застрахователни дружества ще бъдат в състояние да продават ефективно услугата, като се отчете ограничения парк от автомобили, движещи се в България, и на тези, които пътуват в чужбина. Ние регистрираме един относително неизменен премиен приход по години. Ако има известно нарастване, то се дължи на премийната политика, а не защото повече българи са пътували в чужбина. Така че тук няколко са дружествата, които могат да си осигурят добър премиен приход. В общи линии ще се повтори картината при предлагането на Гражданска отговорност - три-четири дружества формират 90% от прихода.

При изграждането на новото бюро за зелена карта какви гаранции се предвиждат срещу неплатежоспособност, фалшиви полици и т.н.?
- В устава е предвидено, че - мисля в срок от два месеца след присъединяването на една компания към бюрото, тя трябва да представи съответната гаранция от първокласна банка. Гаранцията трябва да е в размер на 1 млн. г. марки и да е неделима, неотменима, в сила за шест години, револвираща се и т.н.

Определено ли е кои са тези банки?
- Говорим за първокласна банка. Работа на управителния съвет е да каже от кои банки би се приела такава гаранция. Смятаме да се изисква гаранцията да е издадена от първокласна банка и да е препотвърдена от първокласна банка. Смятам, че това е първият много съществен момент.
Освен това ще се състави презастрахователна програма. Тук ще се опитаме, на база на опита, който имаме, да предложим схема, която позволява за всяко застрахователно дружество, дори ако е много малко, да предвидим негативните последици и да има такава презастраховка, която би осигурила съответното плащане даже в най-тежките случаи.
На трето място ще се създаде един гаранционен фонд, който след пет-шест години трябва да стигне до ниво 7-8 млн. г. марки. Разбира се, той ще дава възможност, ако някое от дружествата не е в състояние да плати, да се възползва от тези средства. Първо, ще се ползва неговата гаранция, после възстановени суми от презастрахователи и на трето място - набрани средства от гаранционния фонд.

По ваша преценка останалите дружества след колко време ще настигнат БУЛСТРАД, защото обективно с даденостите си компанията ще остане поне за известно време лидер на този пазар?
- Аз винаги съм твърдял, че нашата позиция не е точно монополна. Най-малкото защото застраховката няма задължителен характер - така че квалификацията монопол не е точна. Освен това за нас изобщо не е фатално, че няма да сме единствени в предлагането на Зелена карта - приходът от тази застраховка е между 15 и 20% от общия за дружеството. Аз предполагам, че ще си запазим нелоши позиции, но ще има и дружества от рода на Алианц, ДЗИ, може би Орел, които ще стъпват все по-сериозно на пазара, в което няма нищо лошо. Дори бих се радвал, защото всички щети няма да са на наш гръб, както беше досега.

Неминуемо ще възникне конкуренция при предлагането на Зелена карта. Очаквате ли дъмпинг на цените?
- Това не бива да се допуска в никакъв случай, защото ще доведе до незабавната смърт на много продавачи. Поне за един относително кратък период от време - две, три или четири години, е необходимо по Зелена карта (както е и в Гражданската отговорност), да се запази едно минимално ниво на тарифите. За да има един предвидим премиен приход, който да е разпределен и да отива за покриване на загубите. Разбира се, комисионите също трябва да бъдат съвсем разумни, тъй като изграждането на една тарифа по застраховка Зелена карта е малко по-сложна работа. Първо, защото държавите, които се посещават от нашите клиенти, са с различни лимити, второ, като издадеш една зелена карта, тя е в сила за всички държави.

Презастрахователната програма има ли вече някакъв по завършен вид?
- Принципно има идея как да изглежда. Вероятно чистият риск, което ще носи всяко едно дружество, ще бъде в рамките на около 75 000 щ. долара, като ще трябва да има и едно ниво, което ще трябва да покрие нелимитирана отговорност. Важното е да има една обща програма на националното бюро, за да може да се постигне една добра цена. Вероятно ще има и клауза, която да предвижда обезщетението да се плаща направо на бюрото, ако се случи така, че някой от застрахователите е изпаднал във финансови затруднения и бюрото е платило вместо него. Обезщетението ще получи този, който го е платил. Така че много от нещата са ясни, само трябва да се облекат в решения. Но те не са предмет на устава или на учредителния договор, а на акт на управителния съвет на националното бюро.

Като се има предвид какви пари трябва да се платят, за да се влезе в играта със Зелена карта, очевидно това е скъпо удоволствие. Има ли начин лесно да напуснат бюрото тези, които преценят, че не могат да се справят, и какво става например с гаранцията им от 1 млн. г. марки?
- Гаранцията е шестгодишна и ако някой реши да напусне примерно след два месеца, тя все пак остава на разположение на бюрото за следващите шест години. Защото това е периодът, в който даже и забравени щети могат да бъдат предявени. Отделен е въпросът дали тази гаранция в един или друг случай ще бъде достатъчна за целта.

След всичко, което казахте, дали този размер на гаранцията ще е достатъчен?
- Все пак, както казах, тук участва и съответният презастраховател, който ще действа в полза на бюрото. Опитали сме се да сведем до минимум този риск, но той си съществува, тъй като това е дългоопашат бизнес - от него, искаме не искаме, не можем да избягаме. Принципът е, че всеки, който иска да участва, ще трябва да плати съответната цена, и то предварително, а после да поделя и негативите.

От гледна точка на опита, който има управляваното от вас дружество при предлагането на Зелена карта, бихте ли формулирали няколко най-необходими съвета към застрахователните компании, които смятат да си опитат късмета в този бизнес?
- Първото е никой да не се поддава на илюзията, че това лесно носи пари. От което следва, че вземането на решение за участие или неучастие трябва да подлежи на сериозен анализ на собствените сили и възможности.
Ако все пак решението е да, трябва много бързо всеки да си подготви необходимите кадри. Не му трябват 100 души, но поне двама-трима. Проблемът е, че няма откъде да ги вземе наготово, не са чак толкова много - при нас например специалистите в тази област са петима. Трябва много сериозно да се погледне и на презастрахователната дейност и да не се срамуват да потърсят съвет, можем само да помогнем.
Ако ние бяхме малко дружество и от мен зависи това решение, на този етап бих изчакал една или две години да видя как ще тръгнат нещата. Защото вратата не е затворена - едно дружество винаги може да се присъедини към бюрото.


Разговора води екипът на в. БАНКЕРЪ

Facebook logo
Бъдете с нас и във