Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗДРАВНИТЕ ПАРИ НА СКЛАД

Пациентите могат да съдят Националната здравноосигурителна каса, защото тя на практика е нарушила договора си с тях, като не финансира достатъчно медицинските услуги в болниците, заявиха юристи. От 1 юли реформата влезе в болниците, но НЗОК спусна едновременно четири бариери пред парите си - не за всички болници, не за всички заболявания, не за всички болни от тях, не цялата сума за лечението.
Проблемът не е, че в касата липсват средства, а в това, че те не са дадени за лечение, обясниха независими здравни икономисти. Въпросът за резерва на касата продължи да нажежава политическите и финансовите страсти и през тази седмица, в очакване на новото правителство. Царските експерти все така твърдят, че здравната ни банка е източена и че ще започнат управлението си, като й пратят ревизори.
На предизборна среща през юни шефът на НЗОК д-р Бойко Пенков отчете, че от 1 юли 1999 г. - откогато плащаме данък здраве, досега от вноските ни са събрани 828 млн. лв., от които са похарчени 202 млн. лева. Така че остават 626 млн. лв. свободни средства, поне според финансовите документи.
Според бюджета на здравната каса за 1999 г., накрая тя трябваше да има остатък от 114.223 млн. лева. Касата обаче започна 2000 г. със 107.652 млн. лв. в сметките си и в края на същата година разполагаше с внушителна сума в наличност - 530.554 млн. лева! Само за 2001 г. пък се предвижда получените приходи да надвишават разходите със 149.469 млн. лева.
Оттук започват проблемите.
Шестте месеца здравна реформа през 2000-ата са ни стрували 97.482 млн. лв., сочи официалният отчет за изпълнението на бюджета. През 2001 г. предвидените пари за здравноосигурителни плащания скачат на 399.244 млн. лева. Цяла седмица експертите на НЗОК не пожелаха да отговорят на в. БАНКЕРЪ как е разбита тази сума по различните пера. Защото простото удвояване на изхарченото през шестте месеца на миналата година за 12-те на тази ще остави свободни около 200 млн. лева. Въпросът е кои разходи са увеличени толкова значително, че от тази сума за болниците се дават само 26 млн. лева? Те не са и обещаните 20% повече. Големите университетски и национални болници имат бюджет от около 20 млн. лева. При добавка от една пета техният пай трябва да е около 4 млн. лева. Това пък означава, че само шест от тях изяждат парите за цялата болнична система.
В същото време, когато се приемаше бюджетът на касата за 2001 г., ръководството й обеща, че размерът на приходите ще даде възможност към края на 2001 г. НЗОК да акумулира повече средства, които ще осигурят нормален старт на болничната помощ от 2001 година. Само че когато реформата започна, касата даде абсолютно недостатъчните 26 млн. лева. Защо?
Две версии дават от Националната здравна каса защо не са пуснали повече пари за по-натоварените и с по-скъпо лечение заведения. Според заместник-шефа й по финансите д-р Димитър Илиев в това нямало никакъв смисъл - дори и да дадат по-голяма сума, тя ще потъне като вода в пясък, защото болниците и мениджърите им не са готови да я управляват. Шефката на дирекция Финансови анализи и прогнози в НЗОК доц. Евгения Делчева има обаче друго обяснение. Общата сума за здравеопазване не може да се надскочи, защото трябва да се вместим в договорените с МВФ параметри, каза тя пред в. БАНКЕРЪ. А за тази година това е 4.5% от брутния вътрешен продукт, или за здравеопазване в цялата страна могат да се похарчат 1.263 млрд. лева. Но лъвският пай от тях взема здравното министерство и не можем да съкратим неговите програми, подчертаха от касата.
Въпреки тези обяснения остава да виси въпросът защо все пак вътре в рамката на позволените на касата пари те не са преразпределени в по-голяма полза на болниците?
Финансовите неразбории, които избиват сега, си имат опашка и тя се влачи от самото начало на новата здравна система. Още при обсъждането и приемането на бюджета на касата за 2000 г. самото здравно министерство остро реагира срещу рязката промяна на съотношението на разходите за доболнична и болнична помощ към общомедицинската помощ. Ако през 1999 г. за поликлиниките са отивали 26%, през 2000 г. сумата за джипита и ДКЦ-та скача на 41 на сто. Икономистите на министерството категорично предупредиха, че при определяне на относителния дял на разходите за здравеопазване от брутния вътрешен продукт в периода 2000-2002 г. на 4.5% (по първоначален вариант 5.4%) този подход ще се отрази зле на болничната система, ще доведе до противопоставяне на дейности - болнична-доболнична, и няма да се осигури адекватна издръжка на болниците.
Свободните пари на касата наистина са по сметки в БНБ, потвърдиха пред в. БАНКЕРЪ добре запознати с финансите й. Миналата година по решение на нейния управителен съвет част от свободните средства са вложени в срочни депозити, чиято обща стойност към 31 декември възлиза на 280.663 млн. лева. През 2000 г. касата е получила от лихви по текущи банкови сметки и срочни депозити 681 хил. лв., от лихви по банкови гаранции - 558 хил. лв., а извънредните й приходи са 36 хил. лева. Така здравната каса е спечелила малко над 1.2 млн. лв. от това, че на склад е държала над 600 млн. лева!
Сега остава само тези пари, събрани за здраве, наистина и да се дадат за здраве.

Facebook logo
Бъдете с нас и във