Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗДРАВНАТА СИСТЕМА ЧАКА ЗНАК ОТ ВЛАСТТА

Ръководството на Националната здравноосигурителна каса отложи за по-добри времена насроченото за 7 септември заседание на управителния й съвет. На него трябваше да се разгледат параметрите на бюджета на касата за 2006-а и да се обсъди дали ще се намаляват цените на клиничните пътеки. Според запознати заседанието е отложено, защото все още не е взето политическо решение каква част от БВП ще бъде заделена за здравеопазването през следващата година. Предизборното обещание на БСП бе, че ще се отделят 5%, но вече се говори за не повече от сегашните 4.3 на сто. От въпросния процент зависи дали реформата ще бъде продължена и здравната каса ще разполага с достатъчно пари, за да плаща изцяло болничната помощ. Или част от дейностите пак ще се финансират от Министерството на здравеопазването. Неяснотите около размера на средствата създават проблеми и с диагностично свързаните групи (ДСГ). Както БАНКЕРЪ вече писа, тази методика за определяне на заплащането на болниците трябва да замени клиничните пътеки и за въвеждането й в цялата страна и покриване на харчовете на лечебните заведения ще са необходими минимум 900 хил. лева.Ако за здравеопазване догодина се заделят 5% от БВП, се предвижда болниците да получат 800 млн. лева. Ако процентът е 4.3, в тях ще влязат не повече от 600-700 хил. лева. Което означава, че пълното въвеждане на ДСГ ще се отложи. Методиката ще бъде приложена пилотно само в 30 болници. На останалите ще се плаща по клиничните пътеки, но те вече няма да са 120, а 274. Едва ли ще се реализира и идеята лекарствата за онкоболните от 2006-а да се плащат от НЗОК, а не от здравното министерство. За осъществяването на тези намерения са необходими поне 200 хил. лева. В проектобюджета на касата парите по това перо са увеличени само с 25 хил. лв., което не й попречи да обяви, че към списъка с безплатните медикаменти ще бъдат добавени нови. Най-смелите планове на ръководството на НЗОК предвиждат да се намали и процентът от стойността на лекарствата, който доплащат пациентите.При очертаващия се дефицит от около половин милиард лева в бюджета на касата увеличаване на здравната вноска не се предвижда. Според здравния министър Радослав Гайдарски отчисленията от заплатата ще си останат 6 на сто поне до края на следващата година. Ръководствата на НЗОК и на Българския лекарски съюз обаче са категорични, че това не е достатъчно и настояват осигуровката да е поне 8%, за да се гарантира нормалното функциониране на здравната система.За да се впишат нарастващите разходи в предвидената бюджетна рамка, касата обмисля да въведе от 2006-а лимити за приема на пациенти. Разбира се, ако дадена болница надвиши определената й бройка, болни няма да се връщат. Всяко лечебно заведение ще има правото да приема до 5% повече пациенти от предвиденото. А иначе в договора му с НЗОК ще се фиксира точно определена сума за съответния брой лекувани. Тези параметри ще се определят от това, с колко легла и специалисти разполага клиниката. От 2006 г. вероятно ще се въведе и изискването за максимален брой пациенти, които могат да бъдат записани при един личен лекар. В момента такова ограничение няма и някои доктори отговарят за над 4 хиляди човека. Оптимумът, според специалисти, е 1500 души, но се очаква тези идеи на осигурителното ведомство да срещне съпротива от Асоциацията на общопрактикуващите лекари и от Българския лекарски съюз и да попречи на подписването на новия рамков договор.Кога ще се проведе заседанието на управителния съвет на НЗОК, още не е ясно. Но медиците са категорични, че бюджетът на касата трябва да се приеме час по-скоро, за да се изготви и проектът на рамковия договор и до края на септември да започнат преговорите по него. Добре би било контрактът да се подпише до края на годината, но това едва ли ще се случи, отбелязват от лекарските среди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във