Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗДРАВНАТА КАСА ВЪРЗА И СМЕТКИТЕ, И ЗДРАВЕТО

След като цяло лято чиновниците от Националната здравноосигурителна каса се притесняваха, че парите, които им е вменено по Националния рамков договор да изплащат на болниците, свършват, най-накрая взеха еднолично решение - да намалят с 10% средствата за всички клинични пътеки (общо 120). Рамковият договор - чл. 207, ал.2, им дава това право и то им бе подсказано от председателя на парламентарната здравна комисия доц. Борислав Китов. Исканото намаляване на парите само за пътеките, при които е превишен предвиденият брой хоспитализации, можеше да се приложи само след съгласуване между двата управителни съвета - на НЗОК и Българския лекарски съюз. А такова нямаше цяло лято. Междувременно болниците продължаваха да приемат болни и да надвишават прогнозите на касата. Така недостигът й по изплащане на задълженията достигна 100 млн. лева. От тях 80-90 млн. лв. ще се покрият от преизпълнението на здравноосигурителните вноски, каквото уверение даде парламентът, след като председателят на УС на НЗОК Кирил Ананиев почука и на вратата на министъра на здравеопазването. Проф. Радослав Гайдарски, който първо категорично се обяви против намаляването на парите за болниците, като каза, че драма няма и че ставало въпрос за дребни суми, после единствен застана на страната на касата. На извънредното заседание в Народното събрание за обсъждане на кризисната ситуация крайното решение бе, че министърът ще внесе в парламента предложение да се предостави на здравната каса правото да ползва целия размер на преизпълнението на приходите от здравни вноски.През цялото време вариантите за покриването на оставащия дефицит от 10, максимум 20 млн. лв. бяха два. Единият бе да се вземат пари от големия резерв на касата в БНБ, който вече е достигнал до 700 млн. лева. За това обаче е необходимо парламентът да актуализира бюджета й, което едва ли ще мине в пленарната зала. Наистина, при приемането на бюджета на НЗОК през ноември 2004-а беше предвидено 111 милиона плануван дефицит за болниците да бъде покрит именно от резерва, но тогава политическата ситуация бе друга. Независимо от всички съмнения, от ръководството на здравната каса държаха точно на този вариант, докато от Българския лекарски съюз настояваха покриването на разходите да стане, като се намалят парите за онези клинични пътеки, при които има надвишаване на предвидения брой лекувани. Както стана дума, съгласие между НЗОК и БЛС по този въпрос не бе постигнато. При преговорите от Лекарския съюз настояваха на своето, изтъквайки, че в противен случай ще пострадат единствено пациентите, а и болниците няма да могат да покриват разходите по изплащането на закупената апаратура (което е от финансирането по клинични пътеки). Всъщност зад тази затрогваща загриженост прозираше и един друг мотив. Очевидно председателят на лекарското съсловие д-р Андрей Кехайов целеше да затвърди позициите си в гилдията след преизбирането му през пролетта на този пост, което не мина без сътресения и нападки. Да не забравяме, че 40% от парите по клиничните пътеки са предвидени за допълнително стимулиране на лекарите. При ограничаването на средствата от касата мениджърите на болниците ще бъдат принудени да се лишат от тази екстра, за да могат да покриват дейностите, пък и сега от въпросните пари реално се изплащат едва 10 процента.Другият аргумент на медиците обаче не подлежи на никакво съмнение - не всички пътеки са надвишили драстично запланувания обем. Според официалните анализи на НЗОК свърххоспитализация се наблюдава при 29 клинични пътеки, но при 36 изпълнението е по-малко от 50%, а при 92 то е под 100 процента. Например пътеката, която покрива разходите по исхемичния мозъчен инсулт с тромболиза, е с договорени 600 бройки, а е регистриран само един преминал болен при цена от 1730 лв. за случай. Даже до края на годината да има общо 20 случая, от останалите 580 бройки ще бъдат спестени 1 млн. лева. На практика само с осем клинични пътеки, които не са достигнали и 20% от плануваното, касата спестява близо 13 млн. лева. Тоест, точно толкова, колкото иска от депутати, лекари и данъкоплатци. Но когато председателят на парламентарната здравна комисия Борислав Китов запита изрично Кирил Ананиев защо не покрие част от недостига с парите от неизползваните бройки, той едва чуто промълви, че са си направили сметката за тях, но те не могат да компенсират свръхразхода при останалите пътеки. В крайна сметка кому бяха необходими всичките тези заплахи за фалит на НЗОК и обвинения, че парламентът е приел бюджет, в който касата като администрация не може да се вмести? Изглежда, Ананиев е забравил, че в качеството си на заместник-министър на финансите миналата година внасяше проекторамката, за която в парламента бяха единодушни, че е предизборна и ще стигне до средата на годината. Истината е, че докато действа задължителното здравно осигуряване у нас, здравната каса няма начин да фалира. Големият въпрос обаче е кога ще заработи така, че основният й проблем да не е единствено връзването на двата края?

Facebook logo
Бъдете с нас и във