Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗДРАВНАТА КАСА УМИРИСА И НЮЙОРКСКАТА БОРСА

Колкото и да е печално, добилият скандална известност договор между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и кипърската офшорка АремисСофт развълнува и финансовите среди в САЩ. За такъв нелицеприятен развой на събития в. БАНКЕРЪ предупреди още в броя си от 25 ноември 2000 г., разкривайки подробно причините, поради които ЦРУ е предприело разследване на сделката, сключена през 1999 г. между нашенската НЗОК, оглавявана по онова време от сегашния здравен министър д-р Илко Семерджиев, и регистрираната на острова на Афродита офшорка.
На 17 май 2001 г. авторитетният Ню Йорк таймс съобщи, че през тази седмица българската следа е подлудила играчите на Уолстрийт, които са се втурнали да разравят фактите около малко известната за тях софтуерна компания АремисСофт, сключила богат договор за електронизацията на българската здравноосигурителна система. Според твърденията на официални представители от фирмата цената на сделката възлизала на шеметната сума от 37.5 млн. щ. долара. Кипърците уточняват още, че през миналата година са получили 7 млн. щ. долара от продажби, свързани с изпълнението на договора, което представлявало 5% от общите им оперативни приходи.
Проблемът е, че отчетът за розовите успехи не се връзва с документите, подадени в щатската Комисия по ценни книжа и фондови борси (SEC). Те показват, че стойността на контракта между НЗОК и АремисСофт е за по-малко от 4 млн. щ. долара. Това несъответствие, пише Ню Йорк таймс, е само една от причините, натиснали цените на акциите на АремисСофт, чиято пазарна оценка е 600 млн. щ. долара и е регистрирана на електронния щатски борсов пазар НАСДАК (NASDAQ).
Оказва се, че двамата главни изпълнителни директори на фирмата са използвали специален анонимен тръст (blind trust), чрез който са продали 10 млн. акции миналата година. Друг изпълнителен директор - Джон Пикарди, пък навремето бил получил забрана от SEC да работи като счетоводител, защото нарушил федералните закони на САЩ за ценните книжа. От АремисСофт обаче твърдо застават зад Пикарди, чиито права били възстановени през 1999 г. от SEC и обясняват, че данъчни и имуществени съображения принудили изпълнителните й директори да продадат акциите.
Каквато и да е истината около мениджмънта и бизнеса на АремисСофт лошото е, че от 14 май, в резултат на растящите съмнения и безпокойство у уолстрийтските инвеститори, акциите на компанията са паднали с повече от 25%, и то при изключително интензивна търговия. Над 22 млн. акции, представляващи половината от всички емитирани книжа на АремисСофт, са сменили собствениците си през последните два дни. На 16 май, при затваряне на борсата, котировката на акциите е била 13.28 щ. долара за бройка.
Главоломният спад провокира Ню Йорк таймс да разкаже в хронологичен ред цялата одисея около бизнесвзаимоотношенията на кипърската офшорка с българската здравна каса. Не е пропуснато обстоятелството, че през декември 1999 г., в съобщение за медиите, АремисСофт е обявила, че е подписала договор за 37.5 млн. щ. долара за електронизацията на националната здравна система на България. Само че действителната му стойност, както става ясно през март миналата година, след като АремисСофт подава данните в SEC, е около 7.08 млн. лв., или по-малко от 4 млн. щ. долара. Договорът, отбелязва Ню Йорк таймс, съдържа и неподписани приложения, в които АремисСофт и българското правителство обещават да преговарят за два други софтуерни пакета на стойност 29 млн. щ. долара.
На 15 май изпълнителният заместник-директор на кипърската офшорка заявил, че тези приложения наистина са част от договора, но не знае дали някога изобщо са били подписвани. Боян Доганов, директор на проекта за реформа на здравната система в България, пък казал на 17 май, че приложенията не са подписани и че цената на договора е 7.08 млн. лева.
Доминик Хаазен - високопоставен специалист в Световната банка, обяснил, че първата фаза на проекта за модернизацията на българската здравноосигурителна система струва само 28 млн. щ. долара, включително и помещенията, мебелировката и хардуера, а софтуерът, чието осигуряване е договорирано с АремисСофт, представлява само малка част от тази сума. Все още не са подписвани и договори за софтуер по втората фаза на проекта, добавя още Хаазен.
Ройс Пойяджис - един от двамата главни изпълнителни директори на АремисСофт, дава друго обяснение за сериозното разминаване между афишираната договорна цена от 37.5 млн. щ. долара и реалната от 3.75 млн. щ. долара и за факта, че през миналата година компанията е получила от българската НЗОК по реализацията на проекта... 7 млн. щ. долара. Според Пойяджис само част от 7-те млн. долара, отчетени като оперативни приходи за 2000 г., са резултат от работата по българския проект. Друг един милион долара пристигнал през първото тримесечие на 2001 година. Но тези суми, предполага мениджърът на АремисСофт, вероятно са дошли по отделни фактури и явно на неговата фирмата е било платено за работа, която не е била включена в оригиналния договор. АремисСофт е изключително стриктна и консервативна в проследяване на приходите си, твърди Пойяджис.
Миналата година той прехвърлил дела си в компанията - почти 1.6 млн. акции и 2.9 млн. опции върху акции, в анонимен тръст (blind trust), чиито бенефициенти били роднини на Пойяджис. Ликургос Киприяну пък, който е основател и президент на АремисСофт, през 2000 г. също основа два подобни тръста, в които прехвърля 3.2 млн. акции и 2.9 млн. опции върху акции.
Тръстовете на двамата бизнесмени досега били продали 4.8 млн. акции и са упражнили правата си върху почти всичките 5.8 млн. опции. Това показвали данните от документите, подадени в SEC през март тази година.
Пойяджис казва, че причината за тези операции са продиктувани от данъчни съображения и уточнява, че Киприяну все още притежава около 3.8 млн. акции. Самият Пойяджис е купил 100 хил. акции на 15 май, но по неговите думи тръстът му не е предназначен за прехвърляне на акциите на АремисСофт. Потъването на цените на книжата на компанията, смята той, се дължи на продавачи, търгуващи с акции и печелещи от падането на цените им.
Битката между късите и дългите продажби се разгорещи на 15 май тази година, коментира Ню Йорк таймс, след като Ъруин Джейкъбс обявил в документите си, подадени в SEC, че е купил 5.8% от АремисСофт. Джейкъбс е добре известен в САЩ финансист от Минеаполис, спечелил стотици милиони долари от покупката на акции на Консеко (Conseco). Всъщност Джейкъбс не бил купил акции на АремисСофт, а опции от Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston), които му дават право да купува акции на точно определена цена през следващите години.
Джейкъбс подчертава, че договорът му с Креди Суис е съставен по такъв начин, че единствената му възможност да не загуби пари е била да реализира опциите си. Той не пожелал да разкрие пред Ню Йорк таймс каква точно сума е щял да загуби, но споделил, че е доволен от договора с България. Аз си направих домашното по този случай. Аз имам адвокати в България, обобщил американският бизнесмен.
С адвокати или без, проблемите на офшорната компания на американската фондова борса изобщо не смущават шефовете на българската здравна каса. Те ясно заявиха, че скандалът зад океана няма да попречи на благите им договорки с кипърците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във