Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗДРАВНАТА КАСА ТОЛЕРИРА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ НИ КОНКУРЕНТИ

Огнян Донев, изпълнителен директор на Софарма, пред в. БАНКЕРЪРъководството на Софарма обяви в края на септември, че ще предложи на акционерите на Фармахим Холдинг, Унифарм, Научноизследователският химико-фармакологичен институт (НИХФИ) и Врамед да се влеят в нея. Софарма притежава 100% от капитала ва Фармахим Холдинг, 51 на сто от намиращото се в с. Врабево дружество Врамед, както и 45.83% от НИХФИ. От своя страна Унифарм пък е собственик на 40% от капитала на Елфарма АД, което на 27 юли 2000 г. приватизира 66.94% от Софарма, а сега вече държи 86.66% от капитала на софийското предприятие. Г-н Донев, какво се цели с решението четирите дружества да се влеят в Софарма? Колко ще продължи този процес? - Целта ни е производствените предприятия, свързани със Софарма, да се консолидират, което ще им даде възможност да присъстват на аптечния пазар под едно име и с един вид на опаковката. Така ще се уеднаквят всички медицински регистрации и ще преодолеем проблема, който имахме досега - да обясняваме, че това име е синоним на онова и т. н. За съжаление всичко това е свързано с много административни процедури. Вливането ще стане по различен начин, в зависимост от естеството на организацията на отделните фирми, и е трудно да се предскаже точният срок, в който ще се осъществи. Но най-вероятно целият процес ще приключи в рамките на две години. Първото присъединяване към Софарма, което почти приключи, е това на Врамед АД. Не е ли малко дълъг този срок? - Няма причина да бързаме. Всичко зависи от административните процедури и срокове. Софарма е публична компания и за някои действия се изискват решения на общото събрание на акционерите й. Трябва да бъде уведомена и Комисията за финансов надзор, което също изисква време. Софарма прави впечатление с непрекъснато растящата цена на нейните акции на фондовата борса. На какво се дължи засиленият интерес на инвеститорите към тях? - Не може да не ни радва интересът на чуждестранни купувачи - предимно портфейлни инвеститори, към акциите на Софарма. До този момент успяваме да достигнем около 300% годишна доходност на нашите книжа. Акционерите обаче очакват и дивиденти...- Моето лично мнение, което съм изразявал на всички общи събрания, е, че при 300% ръст на стойността на акциите искането за дивидент е жива глезотия. Второто тримесечие не беше особено добро за компанията. Очаквате ли ситуацията да се промени през третото тримесечие на 2003-а? - По предварителни данни резултатите за третото тримесечие спрямо същия период на миналата година са много по-добри. Очакваме приходите ни да нараснат с над 15 процента. И това при наличието на редица неработещи мощности. Имахме много добро първо тримесечие, по-слабо второ и фантастично трето тримесечие. Скоро ще откриете завод за ампули в Илиянци. Колко ви струваше той?- Над 15 млн. лева. Във фармацията обаче е погрешно да се говори за еднократни инвестиции, особено при въвеждането на добрата производствена практика, тъй като всяка година техниката напредва. Еднократната голяма инвестиция е необходима, за да преодолеем това страшно изоставане, което държавата е допуснала. Оттук насетне вложенията ще бъдат много по-равномерни. Напоследък се правят значителни инвестиции в развитието на фармацевтичната промишленост у нас. Бихте ли дали прогноза за нейното развитие през следващите няколко години? - Моят призив към българските правителства винаги е бил да се проникнат от мисълта, че фармацията като високотехнологично производство има своите шансове да намери място в разделението на труда в обединена Европа. Малко са другите такива промишлени отрасли, без да омаловажавам ролята и значението на туризма и селското стопанство. Вицепремиерът Николай Василев беше обявил, че пети приоритет в икономическата политика на правителството е фармацията. Но освен издигането на лозунги друго не се случи. Даже заместник-министрите му не знаеха, че има такива приоритети. Имаме ли някакво място сега на пазара на фармацевтични продукти в Европейския съюз?- Нито един български производител от бранша не изнася за Европейския съюз. До този момент бариерите, несвързани с митата, бяха толкова високо вдигнати, че ние не успяхме да влезем на този пазар. Предизвикателство за нас е присъединяването на новите десет страни към ЕС от 1 май догодина. Ние присъстваме на пазарите както на трите прибалтийски страни, така и в Полша, Чехия, Словакия, Унгария. Чрез тях ще направим една тренировка, от която ще разберем как се работи в Евросъюза. Необходимо е обаче да отбележа, че ние произвеждаме и хранителни добавки, които продаваме в Западна Европа и САЩ. Софарма има търговска марка, регистрирана в САЩ, която вече едно десетилетие се продава доста успешно. Това е българският трибестан или, както някои му казват - българската виагра. Не ви ли плаши нарастващата конкуренция?- В нашия отрасъл тя е много голяма. Поведението на чуждестранните ни конкуренти е много агресивно. Всяка година вносът изяжда по някой процент пазарен дял на българското производство, не без подкрепата на здравната каса и правителството ни. Държава в състоянието на нашата трябва да обръща повече внимание на алтернативите за спестяване на пари, които винаги не стигат на здравната система. Кои са най-големите ви чуждестранни конкуренти?- Като компания - тази, която здравната каса най-много толерира. Последните ми впечатления са, че това е Сервие. Но най-голям удар върху нас е вносът на инсулините. Там световните производители са три компании - датската Ново Нордиск, Авентис фарма и американската Ели Лили. Нашата държава доброволно се отказа от собствено производство на инсулин през 1997 година. Вместо да направи тригодишна програма за преминаване от един инсулин към друг, следвайки световната тенденция, правителството реши, че е по-лесно да го забрани, за да могат вносителите необезпокоявани да определят цените си. Приключи ли вече спорът между Софарма и Българска роза-Севтополис и взаимните искания за обявяване във фалит? - В момента производството в Казанлък е натоварено на 100% и поръчките се осигуряват от нас. Персоналът, който не беше получавал шест месеца възнаграждения, през октомври получи две заплати. За жалост предишният мениджмънт на Българска роза-Севтополис се беше, както ние казваме, размечтал. Заводът беше в много тежко финансово състояние. Дълговете му стигаха 21 млн. лева. С малко шанс до три години, Българска роза-Севтополис ще стане стабилен завод на базата на продуктовата гама и на мениджмънта на Софарма. Да разбирам ли, че всички съдебни спорове са приключили?- Днес ние нямаме спорен момент. Софарма притежава 0.5% от капитала на това предприятие, т.е. имаме малко акции, не сме собственици. Но сега то се управлява от ръководство, на което вярваме и което внимава да не допусне нелегални, случайни недоразумения и други такива неща, които бяха характерни за последната година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във