Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗДРАВНАТА КАСА СЕ ПРЕВРЪЩА В МОНОПОЛИСТ

Доц. д-р Владимир Пилософ, директор на Национална кардиологична болница, пред в.БАНКЕРЪДоц. д-р Владимир Пилософ е роден в София през 1945 година. През 1968-а завършва медицина във Висшия медицинския институт и придобива специалности по детски болести и детска кардиология. От 1988 г. до август 2002 г. е заместник-директор на Националния център по сърдечносъдови заболявания, а от септември същата година е директор на Националната кардиологична болница. Специализирал е в отделението по интензивно лечение на парижката болница St Vincent de Paul. През 1983-1984 г. е стипендиант на Фондация Alexander von Humboldt в Германския сърдечен център в Мюнхен. Доц. Пилософ, шест години след началото на здравната реформа какво се промени в системата?- Система имаше до 1989-а, друг е въпросът дали тя беше добра и доколко изпълняваше своите задачи. В момента новата система все още не е изградена. Сериозен проблем на организацията на здравеопазването е съществуващото напрежение между доболничната и болничната помощ. Липсва координация между тези много важни звена. В същото време Министерството на здравеопазването в известна степен е лишено от възможността да определя параметрите на здравната политика. Със започването на реформата ведомството само се лиши от лостовете, с които можеше да я контролира.Кое ви кара да мислите така?- По мои сведения в министерството не постъпват никакви сигнали и информация за качеството на доболничната помощ и за обема на извършената медицинска дейност. Тези данни стигат само до Националната здравноосигурителна каса. Така че тя се оказва единствената институция, която има информация какво се случва в здравеопазването. Смятам, че това не е правилно. Министерството трябва да има много ясна представа за всичко, ставащо в сектора, за да можe да води адекватна политика.Излиза, че отговорните за реформата не знаят какви са резултатите от нея...- Много е важно тези пропуски да се попълнят. Необходим е детайлен анализ на постигнатото до този момент и уточняване на всичко, което трябва да се направи, за да се осигури максимално добър ефект. Няма нищо лошо и страшно да се променят първоначалните планове. Здравеопазването е динамичен сектор, в който е трудно да се предвиди точно каквото и да било. Показателен е фактът, че преговорна глава с ЕС Здравеопазване не съществува. Всяка отделна европейска държава вече си има установени традиции, системи и институции и създаването на една универсална схема е невъзможно. Нашата задача е да видим къде има проблеми и да се опитаме да ги решим възможно най-бързо.Не се ли оказва на практика, че здравеопазването се управлява от НЗОК?- До голяма степен е така. Касата едва ли не се превръща в монополист, управляващ цялата система, което не е с съвсем правилно.Нормално ли е чрез административни мерки индиректно да се определя здравната политика? Касата например се кани да намали цените на клиничните пътеки с 20% от 1 август...-Абсолютно нормално е да прави това. Тя има ограничен финансов ресурс и е длъжна да си прави простата сметка колко е изразходвала и колко й остава до края на годината. В това няма нищо учудващо. Основният проблем е да се намерят достатъчно пари, за да се финансират изцяло съответните медицински дейности. Сега касата плаща най-много 60-70% от реалната стойност на лечението по клинични пътеки. А и да се реши откъде ще дойдат тези пари - от пациентите, от държавата, от други институции или фондове? Някой все пак трябва да плати медицинската дейност, защото безплатно здравеопазване няма. Оказва се обаче, че сега няма кой да покрие разходите на болниците. В момента фирмите доставчици, на които дължим пари, са ни оставили на мира в очакване на новото правителство и на мерките, които ще предприеме то за решаването на проблема.От здравната каса твърдят, че редуцирането на цените на клиничните пътеки се налага, защото болниците злоупотребяват, като си надписват пациенти, отчитат неизвършена дейност и така неправомерно получават пари...- Щом от НЗОК смятат така, значи в системата за отчитане и плащанията на медицинските услуги има някакъв дефект. Иначе възможността за злоупотреби просто нямаше да съществува. Досега от касата не са и казали каква част от декларираната пред тях дейност се смята за фиктивна. Това показва, че ведомството няма как да определи категорично кое е направено и кое не. Специфичното при медицината е, че пациентът има контакт само с лекаря и останалия болничен персонал. Ако докторът е попълнил документите както трябва, никой не може да дойде и да докаже, че не е лекувана пневмония, а нещо друго. Днес касата успява да засече само онези, които не са си изготвили добре документацията. Другият проблем е, че клиничната пътека като методика не е точна, когато става въпрос за отчитане на дейността. Тя е предназначена по-скоро за следене на качеството. Касата не разполага с прецизен анализ за какво точно се харчат парите в болниците. Добре би било, ако НЗОК стимулира здравните заведения да калкулират стойността на лечението на всеки преминал през клиниките пациент. Така ще се събира много по-детайлна и по-точна информация за разходите на лечебниците и ще може да се прогнозират необходимите средства занапред. В нашата болница вече сме въвели такава система, която все още е в експериментална фаза. Такава е практиката и в страните с развито здравеопазване. Там се прави анализ на дейността на всяка болница, на групите болести, по региони и т.н. Лечението на едно и също заболяване при различните пациенти струва различно, така че почти винаги има отклонение от заложените параметри. Имате предвид метода на плащане въз основа на дигностичносвързаните групи...- Да, това е начинът за по-точно определяне на размера на средствата, които трябва да получават болниците. На този етап обаче нямаме готовност да въведем този метод, защото нямаме нужната информация. Няма как да взаимстваме и диагностичносвързаните групи, създадени в друга страна, тъй като те няма да отговарят на спецификата на българските условия. Дори в напреднали европейски държави тази система не е напълно въведена, защото това е сложен процес.Не липсват твърдения, че в много от лечебните заведения се провежда примитивно лечение, въпреки че им се плаща за висококачествено. Основателни ли са такива становища?- Възможно е да е така. Много трудно е да се даде еднозначен отговор. Не е тайна, че в България има твърде много болници. Всеки лекар го казва, но това никога не се отнася за заведението, в което работи. Предстои ни много сложен процес на преструктурирането на цялата болнична база, с която разполагаме. Очевидно е, че има дейности, които няма как да бъдат извършвани качествено в определени лечебни заведения, където липсва съответната апаратура. Друг е въпросът, че техниката може да е налице, но лекарят да няма опит за работа с нея. Вероятно проблемът с качеството е съвсем реален. Но той се отнася и до здравната каса. Тя е тази, която сключва договорите с болниците. Нека да санкционира онези, които оказват посредствена медицинска помощ.Как според вас може да се гарантира качествено лечение на болните?- Всичко е в ръцете на вътрешните контролни органи. Тяхната работа е най-важна за решаване на проблемите. Защото в крайна сметка всичко се отразява върху качеството. Болниците трябва да бъдат стимулирани да създадат информационни системи и да бъдат задължени да дават отчети за разходите за лечение на всеки пациент.Какви са резултатите от досегашните проверки в ръководената от вас Национална кардиологична болница?- От констатациите на лекарската контролна комисия не могат да се направят изводи за работата на цялата болница. Ние приемаме, че диагностиката и приложеното лечение за по-голямата част от пациентите са на необходимото ниво. Разбира се, лекарите обсъждат помежду си и определени проблеми, които си остават в лекарската кухня. Това обаче не означава, че имаме тайни - напротив. По земята ангели не ходят и лекарят също може да допусне грешка. Тя може да е груба, когато не е свършил това, което е бил длъжен да направи. Но може и да става дума за нетипично развитие на заболяването, както и за неща, които не могат да се предвидят. За съжаление в медицината често има случаи, в които се сблъскваме с уникални проявления на болестите. Затова е много важно лекарят да има достатъчно опит.Според контролните органи на касата трябва да си глобят всички лечебници, защото всички вършат нарушения, свързани с качеството...- Не мога да се съглася с такова твърдение. Причината за злоупотребите е, че касата не плаща реалната стойност на лечението. В нашата болница колкото повече работим, толкова по-големи са загубите ни. От друга страна, с увеличаването на дейността нарастват и приходите ни и би трябвало да нарастват доходите на персонала, а на практика трупаме дългове. Това е икономически парадокс. Необходимо е някой да реши подобно разминаване. Пределно ясно е, че трудът на всички трябва да е добре платен, за да се иска нормално здравеопазване. Което, разбира се, не е единственото условие, но е едно от най-важните.Бихте ли посочили размера на заплатите във вашата болница?- При нас заплатата е висока. Брутният среден доход на работещите надвишава 500 лева.Имате ли случаи да са искани пари от пациентите?- В Националната кардиологична болница от пациентите се искат само онези пари, които са регламентирани със съответните наредби. Освен тези плащания от тях не се приема нито лев, нито пък се настоява за някакви дарения. Това е политика на управлението на болницата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във