Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАВЪРТЯХА ХАЗАРТ С ПАЦИЕНТИТЕ

Д-р Петко Салчев - прокурист на многопрофилната болница за активно лечение Царица Йоанна (бивша ИСУЛ), пред в.БАНКЕРЪД-р Салчев, финансовият министър Милен Велчев обеща бюджетът за здравеопазване за 2003-а да е 4.2% от брутния вътрешен продукт, или това означава с около 113 млн. лв. повече спрямо тази година. Очевидно е обаче, че и тези пари няма да решат проблемите...- Парите никога не стигат, особено в нашата страна. Навсякъде по света те са кът, защото пациентите искат най-новото и модерно лечение, което винаги е и най-скъпо. Българинът също иска най-доброто, но държавата все още няма финансова възможност да му осигури безплатно последно поколение медицинска апаратура и антибиотици. Все пак може ли да се очертае някаква сума, която ще гарантира ако не най-доброто, то поне едно прилично здравеопазване в България? - Никой не може да каже какъв процент от брутния вътрешен продукт е нужен за поддържане на добро здравеопазване. Според конституцията на Световната здравна организация (СЗО), всяка страна отделя толкова пари, колкото може. По време на кризата през 1997 г. бяхме принудени да се справяме при 2 на сто от БВП. Сега субсидиите от националния бюджет осигуряват живот на здравната система, колкото тя да не спре да функционира. При отделяне на 4.3% от БВП не очаквам големи подобрения. Моята цел като прокурист на болница Царица Йоанна е всяка стотинка да бъде изразходвана в полза на пациента, а не на системата. През 1990 г., водени от популизъм, политиците обявиха, че в резултат на здравната реформа заплатите на медиците ще се увеличат, но никой не каза какво могат да очакват пациентите. Реформаторите сгрешиха, като допуснаха да се създаде финансово разделение между общопрактикуващите лекари в доболничната помощ и специалистите в болниците. Така сега едно джипи със записани в листата хиляда пациенти има месечни приходи между 1000 и 1200 лв., а средната заплата на колегата му в болница като Царица Йоанна е 254 лева. Лекарят-ординатор при нас взима 200, доцентът 360, професорът - 400 лева. Това ли е основната грешка в реформата?- През последните десет години политиците, които се занимават със здравеопазване, разбираха под реформа съкращаване на персонал, легла и закриване на отделения. Но това е само преструктуриране на системата на здравната служба. Самата реформа трябва да обхваща всички страни на здравната система, а не само отделни нейни компоненти. С други думи, да се провежда на всички нива, но синхронизирано. Такова нещо не бе направено. Промените в доболничната помощ изпревариха с две години тези в болничната помощ. Така бе нарушен балансът между тях. Реформата в болниците беше блокирана още с подписването на първия Национален рамков договор през 2000 г. и появата на общопрактикуващите лекари, които увиснаха в празното пространство. Връзката им с лечебните заведения бе прекъсната, след като поликлиниките бяха закрити и на тяхно място измислени диагностично-консултативни центрове. Нарушена бе системата за придвижване на болния от семейния доктор до специалиста. Накараха болниците да се пререгистрират като търговски дружества, но реформа няма и досега. Чуждестранните специалисти в областта на общественото здраве ни предупреждаваха през 1995-1996 г. да не се бърза със закриването на поликлиниките. Никой не ги послуша. Премахнаха ги заедно със службите Работническо здравеопазване и лекарските кабинети в училищата. Броят на издаваните болнични листове драстично нарасна, инвалидността се увеличи. Не е ясно кой следи имунизационния календар на учениците. Парите за здравеопазване бяха разделени на две. Едната половина отиде в здравната каса, другата - в министерството. От хаоса се възползваха джипитата, които завъртяха истински морален хазарт с болните, защото здравната каса започна да им плаща освен за брой пациенти и за дейности. Смятам, че тя трябва да им плаща за всеки, записан в листата на постоянните им пациенти, и за ограничен брой дейности, като например за имунизация на децата и профилактика на сърдечносъдовите заболявания, които държавата е включила в национални програми за превенция. Намеквате, че джипитата надписват дейности, за да получат повече пари от здравната каса?- Не е намек. Сметките го доказват. След като касата започна да им плаща допълнително за открити хронични заболявания, само за две години броят на хроничноболните нарасна от петстотин шестдесет и шест хиляди на милион и половина. Това потвърждава и фактът, че след като в лицензионния рамков договор 2002 г. бяха добавени пари за лечение на паркинсониците, броят им скочи два пъти само за една година. Ако под това се разбира реформа в доболничната помощ, аз категорично не я приемам. Колкото до болница Царица Йонна, до края на годината започваме вътрешно преразпределение на персонала й. Сега в нея работят хиляда души, но по блоковия договор със здравното министерство трябва да имаме деветстотин тридесет и един души. Тези, които са в повече, са за сметка на издръжката на лечебното заведение. Съкращения няма да правя, но ще преместя излишните в отделения и клиники, в които графикът не може да бъде покрит. В някои звена лекарите са повече от медицинските сестри, които пък са колкото броят на леглата. Същевременно продължава ненормалната ситуация болниците да затварят в 14.30 ч. и да остава само дежурният персонал. Не понасям мисълта, че следобед не работят голяма част от операционните. Когато стане дума за получаване на пари, сочим за пример западните страни, но там клиниките денонощно работят с пълен капацитет. Имате ли рецепта за преодоляване на финансовата пропаст между джипитата и специалистите? - Пропастта може да бъде запълнена само с пари в адекватен размер спрямо извършения обем работа. Сега, за да вържат двата края, лекарите до обед работят в болницата, следобед в диагностично-консултативен център или в частна клиника. В Царица Йоанна има колеги, които работят на три места. Нищо не пречи на такъв доктор да се отчита едновременно в здравната каса, която му плаща по линия на болницата, и в частната клиника. Достатъчно е да носи в джоба си и двата печата и да слага този от тях, който му е необходим в момента. Система за засичане няма. Отделен е въпросът колко ефективен може да е човек при такава натовареност. Почти всички лекари в Царица Йоанна работят и на друго място. Но колкото и да ми е неприятно, ги търпя, защото аз не мога да им осигуря нормално заплащане. Постоянният представител на МВФ у нас Пирита Сорса напомни, че не е изпълнено едно от условията на стенд-бай споразумението ни с Фонда, а именно - до края на юни тази година да бъдат пререгистрирани всички болници.- Акредитацията на болниците бе поредният опит да се заблуди обществото, че нещо в здравеопазването се променя. Болница Царица Йоанна бе акредитирана през 2000 година. Дадоха ни пет звезди за срок от три години. Само че какво от това? На други, много по-зле от нас, също дадоха пет звезди, и то за пет години. В европейските страни здравноосигурителните фондове и държавата дават повече пари на здравните заведения с по-висока акредитация. В нашата държава тя не се взема под внимание при финансирането. Колко струва годишната издръжка на болница Царица Йоанна? - При нас лечението на един пациент струва средно 740 лева. От началото на годината досега сме лекували тринадесет хиляди души. В блоковия договор сме заявили, че до края на 2002-ра можем да приемем четиринадесет хиляди болни, но, по всичко личи, ще превишим бройката. Здравната каса ни финансира за изпълнена дейност по т.нар. клинични пътеки, без някой да ни е показал разчет как е направено ценообразуването им. Тези средства са капка в морето, защото парите от една пътека покриват само една трета от това, което държавата харчи за един болен. Съществуват обаче обвинения, че парите от здравната каса по клиничните пътеки се използват приоритетно за хонорари вместо за обновяване на материалната база? - Това не е вярно. Само част от парите отиват за допълнителни възнаграждения. Като прокурист подписах за 2002-ра декларация със Столичната здравноосигурителна каса, че 40% от средствата по клиничните пътеки ще получават медиците. Парите от началото на годината досега са само 600 хил. лева. От тях 240 хил. лв. са за персонала. Като се разделят между хиляда души, направете сметка колко се пада на човек месечно върху заплатата. Останалата сума е за издръжката на болницата.Министър Финков бе абсолютно прав, като не подписа анекса към Националния рамков договор 2002. Преговарящите от касата и Лекарския съюз обещаваха повече пари след сключване на допълнителното споразумение. После излезе, че можем да получим нещо в повече само ако касата си погаси всички задължения. Както е известно обаче, тя има висящи сметки за лекарства. Така че всичко бе много шум за нищо.Болницата ви е известна и с уникалните си клиники, като тези по отоларингология и радиотерапия, които приемат пациенти от цялата страна. Отразява ли се това на финансирането?- Освен уникалните клиники Царица Йоанна е и единствената болница след Пирогов, която работи и приема пациенти по спешност. Въпреки това ни финансират на общо основание с останалите лечебни заведения. Според блоковия договор с министерството, за 2002 г. ще получим общо 6 млн. лева. А как сте с дълговете?- Изплатихме каквото можахме. Остана ни да изчистим още 500 хил. лв. за лекарства. Харчим много внимателно. Ръководството на болницата се събира всяка сутрин. Преглеждаме постъпленията и задълженията и решаваме какво трябва да платим веднага и без какво можем да минем. Искаме да имаме повече неща, но като не достигат средства, се свиваме в рамките на това, което ни дават. Ако трябва съвсем накратко да определите моментната картина в здравеопазването...- Независимо от всички нанесени удари върху него има тенденция към стабилизация. Сега в здравното министерство и парламента е необходимо да помислят какво ще се прави в дългосрочен период, за да не се повтори това, което преживяхме, докато се работеше на парче.

Facebook logo
Бъдете с нас и във