Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАВЕЖДАТ ДЕЛО СРЕЩУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА АЕЦ КОЗЛОДУЙ

След затварянето на I и II ядрен реактор АЕЦ Козлодуй няма да успее да плати заемите си към ЕБВР в размер на 212.5 млн. евро и 160-те милиона щ. долара към американската Ситибанк, предупреди публично инж. Симеон Симов, заместник-директор на звеното Радиоактивни отпадъци в централата и вицепрезидент на Световния съвет на ядрените работници. Той е един от осмината, подали искова молба до първоинстанционния съд на европейските общности в Люксембург срещу решението на Европейската комисия за затварянето на четирите малки реактора в Козлодуй. Мощностите на реактори V и VI няма да успеят да задоволят нуждите на страната от електричество. Хиляди българи ще останат без работа, а токът ще поскъпне, добави Симов. Според инженера, животът на I и II блок може да бъде удължен с още 15-тина година, както това било направено след основен ремонт на централата във Воронеж. Трети и четвърти реактори пък били безопасни и икономически ефективни до 2025 година.Петима от ищците са шефовете на петте синдиката в централата. Становището им е, че не съществува официално решение на Евросъюза, на което да се основава фаталното за българската АЕЦ решение на Европейската комисия. Така че последното било незаконосъобразно. Искът е подкрепен и от Световния съвет на ядрените работници - неговият председател проф. Андре Майсьо е един от подписалите документа.Разходите по делото в Люксембург ще са за сметка на работниците в атомната централа. 5432-ма души заделят пари от заплатите си за него, заяви Владимир Владимиров, синдикален шеф в Козлодуй. Защитата ще бъде поета от белгийската адвокатска кантора Ламберт и съдружници съвместно с български юристи.Въпросът за това, има или не официално решение на Еврокомисията за затварянето на малките ни реактори, бе коментиран вчера и от управниците. Според енергийния министър Милко Ковачев, няма такова решение на Еврокомисията, което може да бъде атакувано. При завръщането си от Любляна пък премиерът Симеон Сакскобургготски заяви: Не бива да се счита, че има натиск или нещо, което е извън това, което е било прието през 1999 година. Не бива да се спекулира. Очевидно премиерът визира меморандума Ферхойген - Костов от 1999 г., в който страната ни поема ангажимент да затвори реактори I и II до 2002 г., докогато спирането и на вторите два малки блока трябва да се договори, коментираха ищците. В молбата им до Люксембургския съд обаче се иска Еврокомисията да разясни какво е нейното официално становище относно блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй и къде официално е декларирано то.Привърженици на ядреното лоби у нас публично подкрепиха иска до Люксембург и заявиха, че завеждането на подобно дело би помогнало за удължаване работата на козлодуйските блокове. Очакванията са то да започне не по-рано от следващата година, тъй като само размяната на документацията и запознаването на съдиите с нея ще продължи да края на 2002-ра. Напълно е възможно на делото да се даде ход, след като I и II блок на централата вече са изведени от експлоатация, прогнозират ищците. Те са провели осем срещи с депутати от Европарламента, при които станало ясно, че между позицията на Евросъюза и Международната агенция за атомна енергия съществуват редица противоречия. Впрочем на 24 юни в козлодуйската централа започва втората след 1992 г. комплексна проверка на МААЕ. Тя ще продължи една седмица, през която ще се извърши цялостен анализ и оценка на всички аспекти на безопасността и експлоатацията на блоковете. За в. БАНКЕРЪ шефът на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели доц. Емил Вапирев заяви: В момента безопасността на малките блокове в АЕЦ е съизмерима с тази на централите в Словакия, Унгария, Чехия и дори Финландия. Това обаче трябва да бъде доказано пред пратениците на МААЕ.Междувременно на 13 юни Народното събрание окончателно прие новия Закон за безопасно използване на ядрената енергия и даде зелена улица за изграждането на частни атомни централи. Този закон е крайно необходим за държавата и за ядрената ни енергетика в частност. С него се осигурява независимост и финансова обезпеченост на регулаторния орган, определя се редът, по който ще се регулира използването на ядрената енергия, каза доц. Вапирев и напомни, че всички международни мисии, посетили България през последните години, са поставяли категорично исканията си за тези законови промени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във