Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАТЪМНЯВАМЕ СЪСЕДНИТЕ СТРАНИ

След спирането на блокове I и II на АЕЦ Козлодуй националната ни енергийна система няма да има проблеми. Ще изпълним и договорните си задължения за износ на ток за Турция. Затварянето на енергоблоковете обаче може да затъмни съседни страни. Това заяви министър Милко Ковачев на проведения през седмицата инвестиционния форум Икономическото развитие на Югоизточна Европа. Според Ковачев, енергийният дефицит на региона е 12-14 млрд. кВтч. През последните няколко години България покрива средно около 45% от него. По думите на министъра за 2001 г. сме изнесли 6.7 млрд. кВтч, а очакванията са тазгодишният експорт да достигне 6.3 млрд. кВтч.Съдейки от справката на енергийното ведомство през всяка от последните три години България е произвеждала средно по 40-43 млрд. кВтч, като делът на първите два малки реактора в Козлодуй е между 3.8-4.2 млрд. кВтч на година Сиреч около 10 на сто от общата генерирана в държавата ни електроенергия. След спирането им базовите мощности (дори и при стопроцентно натоварване) ще могат да произведат не повече от 36-39 млрд. киловатчаса. Те най-вероятно ще успеят да покрият националното ни потребление, което през миналата година бе 36.965 млрд. киловатчаса, но износът ще стане повече от проблемен. А оттам и онзи енергиен дефицит в региона, споменат от енергийния шеф. Затова може би тази зима Албания минава на аварийно захранване Според директора на албанската национална енергийна компания KESH Петрит Ахмети, страната му планира да инсталира големи мобилни електрогенератори. Съоръженията ще са частни и ще бъдат поставени там, където потребностите са най-големи. Частните динамомашини ще продават произведения ток на държавата, тя пък ще го доставя на потребителите. Още тази зима така ще се покриват между 20 и 40 на сто от нуждите ни, допълни Ахмети. Досега Албания, която разчита главно на хидроенергийните си централи, задоволява едва около 30 на сто от собствените си потребности. Дефицитът отчасти се попълва от внос на електроенергия от България и Италия. Независимо от това обаче през миналия отоплителен сезон доставките на ток до крайни клиенти в тази страна бяха прекъсвани средно за по 12 часа на денонощие.Дефицитът в Турция, Албания, Македония и Сърбия както и сезонният недостиг на Гърция правят повече от актуална темата за транзит на електроенергия към региона. Апетитите са не един или два, и то от доста години. В новия списък на мераклиите първа се вписа Румъния, която още през август заяви, че през 2003 г. може да стане най-големият износител на електроенергия на Балканите, ако се възползва от излизането от експлоатация на производствени единици в България. Но Румъния, която през последните две години изнася средно по около 1.2 млрд. кВтч, засега няма свободни мощности. Възможностите й в тази насока ще нараснат през 2004 г., когато ще бъде пуснат II блок в АЕЦ Черна вода с мощност 700 мегавата. Свободният капацитет е на север - в Украйна и главно в Русия, която години наред прави опити да стигне до турския пазар. Още в края на миналия отоплителен сезон министър Ковачев заяви: На украинската граница чака ток под 2 цента. Ако го пусна, това означава да закрием държавата.Държавата, разбира се, няма да бъде закрита, но транзитът на ток ще тръгне На 15 ноември в Атина ще бъде подписан меморандум за създаване на общ енергиен пазар в Югоизточна Европа, съобщи Ковачев. Преди месеци той официално предложи центърът за управлението му да е в София. Както обясни Крисула Аргириос, ръководител на проекта Регионален пазар на електричество в Югоизточна Европа към Еврокомисията, крайната цел е да бъде създадена самоподдържаща се преносна система с равен достъп на всички участници. За целта всяка от държавите трябва да анализира потребностите си от електроенергия и да състави списък на приоритетите си в този сектор, включително и необходимите модернизации и рехабилитации на производствени и преносни мощности. Тези приоритети ще бъдат допълнени на регионално ниво. Намеренията са до юни 2003 г. балканските страни да създадат национални регулаторни органи, като паралелно всяка от тях приеме евростандартите в областта на енергетиката и хармонизира законодателството си с това на Стария континент. Предвижда се през 2005 г. всяка от националните електропреносни мрежи да има системни оператори и да транзитират всички заявени количества, каза г-жа Аргириос. Същевременно тя не пропусна да отбележи, че структурирането на регионалния електроенергиен пазар е дълъг и сложен процес, за който ще са необходими сериозни инвестиции. Така че основният проблем засега се свежда до намирането на донориНа този етап е ясно, че част от парите могат да дойдат от Пакта за стабилност. Други ще бъдат отпуснати от предприсъединителните фондове на Евросъюза. Допълнително финансиране и вноските на всяка от страните ще формират окончателната сума. Днес обаче никой не бърза да я уточнява, дори и като порядък. При всички положения ще са необходими десетки милиони евро. И то не само за създаването на националните бази данни, но и за формирането на регионален информационен пул, за сигурни телекомуникационни връзки и др.Да се въведат ясни правила за вътрешния електроенергиен пазар в страните на региона още през 2003 г., посъветва канадецът Стефан Барбо, старши консултант на проекта Европейска електрическа система (SEETEC). На икономическия форум в София той не се ангажира с конкретни съвети, но съобщи подробности за общия европейски енергиен пазар От януари 2003 г. всяка държава членка на ЕС, която изнася електроенергия, ще внася в специален Еврофонд по 1 евро на продаден мегаватчас. Затова пък износителките няма да плащат такса за териториите, през които преминава транзитираната електроенергия. Услугите по трансфера ще бъдат заплащани от въпросния фонд.Правилата за доставките на електричество, нефт и природен газ ще бъдат определени в Брюксел от 22 до 24 октомври. Това ще стане на заседание на енергийните министри. Основни участници в Евросъюза години наред се противопоставят на либерализацията на енергийния пазар на Стария континент. Едва в средата на март на срещата в Барселона евролидерите постигнаха частична договореност: пазарите на газ и електричество да бъдат отворени до 2004 г., но само за бизнеспотребители. Либерализирането на търговията за битови потребители се отлага за бъдеще неопределено, главно поради категоричния отказ на Франция да се визират конкретни срокове. В началото на септември пък големи френски фирми се заканиха да подадат жалба в съда срещу Електрисите де Франс (Electricite de France). Държавната компания, която е монополист в преноса, неотдавна повиши таксите за използване на националната мрежа. Според протестиращите, повишените цени ще облагодетелстват монополиста, тъй като ще включват не само разходите за преноса вътре в страната, но и харчовете по износа.И докато в Евросъюза продължават да спорят около общия си енергиен пазар, на форума в София представителите на Стария континент неизменно повтаряха, че Балканите трябва максимално да ускорят процесите в тази сфера. В момента Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Хърватия и Югославия са членки на европейската Обединена енергийна система (UCTE). България и Румъния са покрили повече от изискванията и най-вероятно ще бъдат приети още в началото на 2003 година. Формалното членство обаче влиза в противоречие с реалното състояние на преносните системи. Особено на територията на бивша Югославия, където при бомбардировките от 1999 г. бяха разрушени голяма част от високоволтовите далекопроводи и междусистемните връзки. А за възстановяването им са необходими стотици милиони евро.Независимо от всички трудности и проблеми премиерът на Република Сръбска в Босна и Херцеговина Младен Иванич застана категорично зад обединението на енергийните мрежи на Балканите. Инак малките енергийни пазари не са атрактивни за чуждестранните инвеститори, обясни Иванич. Вицепремиерът на Република Сърбия Зарко Корач пък отбеляза, че за първи път страните от региона имат общи цели: създаване на общия пазар и интеграцията в ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във